Вени Марковски

Вени Марковски
Български ИТ специалист и пионер
Роден	3 април 1968 г. (56 г.) Скопие, Социалистическа федеративна република Югославия
Учил в	Софийски университет Първа английска езикова гимназия
Дейност в Уикипедия
Никнейм	Вени Марковски (беседа - приноси)
Активна дейност	2005–
Семейство
Баща	Миле Марковски
Братя/сестри	Игор Марковски
Други роднини	Венко Марковски (дядо)
Уебсайт	veni.com
Вени Марковски в Общомедия

Вени Миланов Марко̀вски (на македонска литературна норма: Вени Миланов Ма̀рковски) е български общественик, интернет пионер, вицепрезидент на ICANN.^[1][2]

Вени Марковски е роден в Скопие, Югославия. Син е на писателя Миле Марковски и внук на Венко Марковски. Завършва 114 Английска езикова гимназия „Лиляна Димитрова“ в София през 1987 г., а през 1993 година право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Кумове на първия му брак са Сергей Станишев и Елена Йончева.^[3][4]

От 1990 до 1993 г. работи като системен админстратор в Асоциация „Съобщения“. Системен оператор е във фидонетската система 2:359/101 - MicroComm BBS в София (1990-1993 г.). През 1993 г. заедно с Димитър Ганчев основава, а до 2002 г. ръководи първия в София (и втори в България) Интернет-оператор в BOL.BG.^[5]

Бил е координатор на Глобалната инициатива за политиката в Интернет за България.^[6]

В продължение на три години е съветник по международните проекти на Пламен Вачков - председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения към Министерския съвет на Република България.^[7]

От 2002 ръководи или се занимава с проекти в областта на свободния софтуер и софтуер с отворен код. Ръководи проект на ПРООН^[8] (в рамките на който служители от участващите общини получават сертификати от ПРООН)^[9] и участва в проекти на Европейската комисия, насочени към популяризиране и разработване на приложения, базирани на свободен софтуер и софтуер с отворен код.^{[10][11][12][13]}

Организира една конференция по киберсигурност^[14] и участва в друга по същата тема.^[15] Участва в разработването на законопроекти, публикува препоръки за държавна политика. В продължение на няколко години в бил съветник на Националния координатор по киберсигурност.^[16][17]

Марковски е член е на българската делегация на срещата на върха по въпросите на Информационното общество през 2005 година в Тунис и според швейцарския посланик Маркус Кумер допринася за положителния изход от срещата.^[18]

Марковски е посочен от Генералния секретар на ООН за член на Групата на съветниците^[19] към Форума за управление на Интернет (2005-2007 г.), (2018-2020).^[20]

От ноември 2012 г. е вицепрезидент на ICANN, отговарящ за Русия, Източна Европа и страните от ОНД,^[21] а от март 2014 г.^[22] е вицепрезидент, отговарящ за отношенията с ООН, агенциите на ООН и постоянните мисии към ООН в Ню Йорк.

• Основател и председател на Управителния съвет на Интернет общество - България (от 1995 г.)^[23]
• В 2002 година става председател на Съвета за информационни технологии към президента Георги Първанов^[24]
• Член на Борда на директорите на Интернет общество – Ню Йорк (2006 – 2010 г.)^[25]
• Член на Борда на директорите на ICANN (Internet Corporation for Assigned Names and Numbers, 2003-2006 г.)^[26]
• Член на УС на Международното Интернет общество (2002-2007 г.)^[27]
• Кандидат за кмет на София на местните избори през 2003 г., от „Българска социалдемократическа партия“^[28]
• Член на Борда на директорите на CPSR (Компютърни професионалисти за социална отговорност) (2002-2005 г.)^[29]
• Член на Групата на съветниците на OpenBusiness ^[30]
• Участвал е и в Управителния съвет на Нов симфоничен оркестър.^[31][32]

Автор на голям брой статии в българския и международен печат.^[33] През 2018 г. Университетското издателство на СУ „Св. Климент Охридски“ издава книгата му „Уловени в Мрежата“.^[34]

През 2009 г. членове на Интернет общество - България от ръководството на ДСБ изразяват „силно възмущение и недоумение“ от подкрепата за листата на БСП, заявена от Вени Марковски. Политиците считат за недопустимо сдружение, призвано да защитава интереса на Интернет потребителите, „да се обвързва с партия, известна с опитите си да ограничава информационните права и свободи в България“^[35]. В официална позиция, публикувана в блога на „Интернет общество - България“, УС опровергава твърденията на политиците, като посочва, че са подкрепили^[36] двама конкретни кандидати за евродепутати в „качеството им на наши членове, които споделят ценностите на организацията“.^[37]

• Туитър
• Фейсбук

Портал „Македония“