Велико Финландско княжество

Велико княжество Финландия Suomen suuriruhtinaskunta Storfurstendömet Finland
— автономно —
1809 – 5 декември 1917
Знаме        Герб
Континент	Европа
Столица	Турку (до 1812 г.) Хелзинки (след 1812 г.)
Официален език	шведски език фински език руски език руски език
Форма на управление	монархия Дуалистична монархия Лична уния
Площ
	360 000 km²
Население
По оценка от 1910 г.	2 943 400 души
Валута	Финландска марка
Велико княжество Финландия в Общомедия

Великото княжество Финландия (на фински: Suomen suuriruhtinaskunta; на шведски: Storfurstendömet Finland; на руски: Великое княжество Финляндское) е княжество, континуитет на съвременна Финландия. Съществува като автономно генерал-губернаторство на Руската империя (1809 – 1917) и Руската република (1917). То заема територията на съвременна Финландия и част от Карелския провлак и северна Ладожка област (днес Ленинградска област и Република Карелия).

През 1809 – 1812 г. столицата на княжеството е град Або. На 12 април 1812 г. император Александър I обявява столицата на провинцията Хелзинки за столица на княжеството. Като част от Руската империя двата града остават предимно шведски. В княжеството е използван григорианският календар, така че официалните документи на Руската империя, отнасящи се до княжеството, определят две дати (според григорианския и юлианския календар). Финландия има свой парламент и дори армия и валута и поради широката автономия част от историците приемат, че е била отделна държава, свързана с Русия само чрез общия монарх, докато други не са съгласни с това, поради липса на правно оформяне на автономията.^[1]