Валиде султан е титла, носена от майката на управляващия султан на Османската империя. Титлата е еквивалент на западната кралица майка и източната царица майка или по-точно – на императрица майка.
Позицията на валиде султана е втората по важност в османската йерархия след тази на самия султан. Като майка на султана (според ислямската традиция „майчиното право е Божие право“)[1], валиде султанът упражнява огромно влияние върху управлението на Османската империя. През 17 век възкачването на редица неспособни или невръстни султани е причина за съсредоточаването на властта в ръц��те на валиде султана, поради което този период от историята на Османската империя често се нарича Султанат на жените.
До първия османски халифСелим I, който отнел „знамето на пророка“ от египетските мамелюци и го отнесъл в Истанбул (бивш Константинопол), титлата носена от майката на владетеля е согдианската „хатун“, а от Сюлейман Великолепни била въведена за майка му Айше Хафса Султан (Кримска татарка) новата валиде султан.[2] Насетне като „валидета“ се изявявали само европейки, като първата била известната Хюррем Султан, непосредствено преди новото разгръщане на средиземноморските дворцови интриги (виж и Венецианския търговец) в стария познат византийски стил в Кафеза с ханъмите в Топкапъ сарай.
гъркиня от Трабзонско село (съществува хипотеза, че майка му е друга, приемана за негова мащеха в Османския харем, която също е от понтийско гръцко потекло)