Направо към съдържанието

Бунархисар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бунархисар
Pınarhisar
Турция
41.6243° с. ш. 27.5181° и. д.
Бунархисар
Мармара
41.6243° с. ш. 27.5181° и. д.
Бунархисар
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетЛозенград
Надм. височина206 m
Население11 263 души (2008)
Бунархисар в Общомедия

Бунархисар или Бунар хисар (на турски: Pınarhisar, Пънархисар) е град в Източна Тракия, Турция, околийски център във вилает Лозенград (Къркларели).

География

[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира в южното подножие на Странджа, на 28 километра югоизточно от вилаетския център Лозенград (Къркларели) и на 31 североизточно от Люлебургас.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Бунархисар е предимно българско градче, център на кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Бунар хисар (Bounar Hissar) има 497 домакинства и 1945 жители българи, 230 мюсюлмани и 210 гърци.[1]

В 1899 година учителят Христо Настев основава в Бунархисар комитет на ВМОРО, в който влизат Костадин Боруджиев и Георги Кехайов.[2]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в града живеят 500 български екзархийски, 40 български патриаршистки и 100 гръцки семейства.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 25 души от Бунархисар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] По време на войната в Люлебургаско-Бунархисарската операция българската армия нанася тежко поражение на османските сили.

Българското население на Бунархисар се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. 150 семейства са настанени в Ахтопол, 100 – в Айтос, 57 – в Лъджакьой, 23 – в Саръ Муса, както и на други места.[5]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Бунархисар
  • Аристидис Янопулос (1887 – 1907), гръцки андартски деец
  • Атанас Велков Вълков, деец на ВМОРО, на 19 април 1943 година, като жител на Горен Близнак, Варненско, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[6]
  • Василка Панайотова Шивачева, с псевдоним Васильото, деятелка на ВМОРО[7][8]
  • Георги Боруджиев (1880 – ?), български революционер, деец на ВМОРО
  • Георги Кехайов, български революционер, деец на ВМОРО
  • Димитър Вълчеев, български свещеник, просветен деец и революционер, служил в бунархисарската цьрква „Свети Георги”[9]
  • Димитър Панайотов Димитров (р. 1922) – български генерал-лейтенант, началник на щаба на Ракетните войски и артилерията на българската армия 1959 – 1960, заместник-командващ ПВО и ВВС
  • Димитър Станев, български свещеник и революционер, служил в бунархисарската църква „Свети Георги”, осъден на 5 години заточение[10]
  • Димо Хрисчев, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[11]
  • Иван Казаков (1861 – 1948), български свещеник и революционер
  • Иван Каиков (1874 – 1965), български революционер, деец на ВМОРО
  • Костадин Боруджиев, български революционер, деец на ВМОРО
  • Мария Атанасова, учителка, деятелка на ВМОРО[12]
  • Наньо Каика (Казака), деец на ВМОРО, куриер[13][14]
  • Недялко Колушев (1870 – 1925), български дипломат
  • Никола Кълпов, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[11]
  • Пейо Сачлията, куриер на ВМОРО[15]
  • Ральо Стияниоглу, куриер на ВМОРО[16]
  • Станко Николов, български свещеник и революционер, служил в бунархисарската църква „Свети Георги”[17]
  • Ставре Янев Тонев (1870 – след 1943), деец на ВМОРО, участник в Конгреса при Петрова нива,[18] четник на Тодор Шишманов, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Георги Тенев[19]
  • Станчо Попдимитров (1884 – ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[20]
  • Стоян Иванов, български свещеник и революционер, служил в бунархисарската цьрква „Свети Георги”, осъден на 5 години заточение[21]
  • Тодор Станев (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Бунархисар, жител на Бейджи оглу, Продоволствен транспорт на МОО[22]
  • Тодор Стоянов Камбуров (1906 – ?), деец на Съюза на тракийските дружества[23]
  • Тодор Стоянов (1868 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Георги Тенев[19]
  • Тодор Футакиев Николов (14 юни 1895 – ?), интербригадист[24]
  • Фердинанд Аврамов Катъров (2 февруари 1913 – ?), завършил в 1942 година право в Софийския университет[25]
  • Христо Ставрев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Бунархисар, жител на Бейджи оглу, Продоволствен транспорт на МОО[26]
Починали в Бунархисар
  • Александър Хадживасилев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[27]
  • Александър Витанов Иванов, български военен деец, поручик, загинал през Балканската война[28]
  • Беню Иванчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[29]
  • Богдан Янков Аврамов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[30]
  • Господин Гочов Славов, български военен деец, поручик, загинал през Балканската война[31]
  • Иван Тодоров Пиронков, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[32]
  • Киро Киров Димитров, български военен деец, майор, загинал през Балканската война[33]
  • Минчо Колев Попов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[34]
  • Пантелей Христов Велчев, български воене�� деец, подпоручик, загинал през Балканската война[35]
  • Петър Петров Тонев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[36]
  • Ради Тодоров Кръстев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[37]
  • Христо Костов Раков, български военен деец, майор, загинал през Балканската война[38]
  • Христо Хараламбиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[39]
Свързани с Бунархисар
  • Мария Атанасова, учителка в Бунархисар, деятелка на ВМОРО[12]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 40 – 41.
  2. ↑ Спомени на Христо Настев в: „Борбите в Македония и Одринско. 1878-1912. Спомени“, София, 1981, стр. 309.
  3. ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.
  4. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
  5. ↑ Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 206-207, 246-247, 252.
  6. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 57.
  7. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 22.
  8. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 397.
  9. ↑ Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 17.
  10. ↑ Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 20.
  11. ↑ а б Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  12. ↑ а б Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 395.
  13. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 70.
  14. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 401.
  15. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 413.
  16. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 414.
  17. ↑ Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 19.
  18. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 419.
  19. ↑ а б Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  20. ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  21. ↑ Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 18.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 638.
  23. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 192. Посетен на 1 септември 2015.
  24. ↑ Сирков, Димитър. В защита на Испанската република: 1936-1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 249.
  25. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 206.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 634.
  27. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 19
  28. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 6
  29. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 29
  30. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 12
  31. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 136
  32. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 122
  33. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 14
  34. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 10, л. 67
  35. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 23
  36. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 128
  37. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 13, л. 6
  38. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 41
  39. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 66
     Портал „География“         Портал „География“          Портал „Турция“         Портал „Турция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бунархисар&oldid=12311859“.