Бронзова манатарка

	Бронзова манатарка
	Класификация
царство:	Гъби (Fungi)
отдел:	Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:	Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:	Болетови (Boletales)
семейство:	Манатаркови (Boletaceae)
род:	Манатарки (Boletus)
секция:	B. sect. Boletus
вид:	Бронзова манатарка (B. aereus)
	Научно наименование
	Boletus aereus Bull., 1789
	Синоними
	Boletus cepa Thore, 1803; Boletus cravetta Bellardi, 1792; Suillus aereus Kuntze, 1898; Boletus aereus var. cepa DC., 1815; Boletus aereus var. cravetta DC., 1815; Boletus aereus var. leucoporus Pers., 1825; Boletus aereus var. squarrosus 1940; Dictyopus aereus Quél., 1886;
	Бронзова манатарка в Общомедия
	[ редактиране ]

Бронзова манатарка (Boletus aereus) или бронзовка е вид базидиева гъба от семейство Манатаркови (Boletaceae).

Наименование

Гъбата носи епитета „бронзова“ заради специфичния оттенък, който има.

Известна е под имената:

Bronze bolete (английски)
Cèpe bronzé, Tête-de-nègre (френски)
Kiefern-Steinpilz (немски)
Porcino nero (италиански)
Боровик бронзовый (руски)

Описание

Шапка

Отначало полукълбовидна, после се изправя до плоска. Тъмносиво-кафява до почти черна, често с ръждиви или охрени петна. Суха, матова и гладка, понякога неравна или напукана. Обикновено расте до 20 cm в диаметър, но някои екземпляри достигат и повече.^[1]

Тръбички

Отначало бели, после постепенно пожълтяват. Порите са ситни, оцветени като тръбичките. Не посиняват при натиск.

Пънче

Отначало яйцевидно, после бухалковидно с широка основа. Покрито с белезникава до кафеникава мрежа. Фонът е обикновено канеленокафяв, но в някои случаи е по-светъл.

Месо

Бяло и плътно и не променя цвета си. Има приятна миризма на манатарка.

Разпространение и местообитание

Расте единствено в широколистни гори, с дъб (Quercus), бук (Fagus) и кестен (Castanea). Предпочита топли и редки гори на ниска до средна надморска височина. Среща се от края на пролетта до есента – в периода май-октомври. Често срещан вид.

Приложение

Ядлива гъба с приятен вкус.

Въз основа на анализи на плодови тела, събрани в Португалия, има 367 ККал на 100 грама бронзова манатарка (като сухо тегло). Съставът на макронутриентите от 100 грама изсушена гъба включва 17,9 грама протеин, 72,8 грама въглехидрати и 0,4 грама мазнини. Теглото на пресни плодове е около 92% вода. Преобладаващата захар е трехалоза (4,7 грама на 100 грама сухо тегло; всички следващи стойности приемат тази маса), с по-малки количества манитол (1,3 грама). Има 6 грама токофероли, по-голямата част от които е витамин Е и 3,7 грама аскорбинова киселина.^[2]

Двойници

Бронзовата манатарка се бърка с други ядливи манатарки с бяло непосиняващо месо. В същите гори расте и дъбовата манатарка (Boletus reticulatus), която има кафява шапка с характерни пукнатини по нейната повърхност. Обикновената манатарка (Boletus edulis) е с още по-светла шапка, особено по периферията. Борова манатарка (Boletus pinophilus) обикновено расте на големи височини в иглолистни гори и притежава червено-кафява до винена шапка.

Дъбова манатарка

Борова манатарка

Обикновена манатарка

Източници

↑ Бронзова манатарка, manatarka.org
↑ Targeted metabolites analysis in wild Boletus species // LWT – Food Science and Technology 44 (6). 2011. DOI:10.1016/j.lwt.2011.01.017. с. 1343 – 48.

Литература

Нашите гъби, Цв. Хинкова, М. Друмева, Г. Стойчев, В. Чалъков, 1986, Земиздат
Гъбите в България, Д. Йорданов, С. Ванев, В. Факирова, 1978, Издателство на БАН
Mushrooms, Roger Phillips, 2006, Macmillan, ISBN 978-0-330-44237-4
Mushrooms & Toadstools of Britain and Europe, Régis Courtecuisse & Bernard Duhem, 1995, Harper Collins, ISBN 0-00-220025-2
The Encyclopedia of Fungi of Britain and Europe, Michael Jordan, 1995, David & Charles, ISBN 0-7153-0129-2
How to Identify Edible Mushrooms, Patrick Harding, Tony Lion, Gill Tomblin, 1996, Harper Collins ISBN 0-00-219984-X
Funghi d’Italia, Fabrizio Boccardo, Mido Traverso, Alfredo Vizzini, Mirca Zotti, 2008, Zanichelli ISBN 8808070234

[1] Бронзова манатарка, manatarka.org

[Heleno_2011-2] Targeted metabolites analysis in wild Boletus species // LWT – Food Science and Technology 44 (6). 2011. DOI:10.1016/j.lwt.2011.01.017. с. 1343 – 48.

[1]