Блокада на Ленинград

Блокада на Ленинград
Източен фронт през Втората световна война
Противосамолетни части охраняват ленинградското небе пред Исакиевски събор, октомври 1941 г.
Информация
Период	8 септември 1941 – 27 януари 1944 г.
Място	Ленинград, СССР
Резултат	Победа на Червената армия
Страни в конфликта
СССР Германия Финландия Испански доброволци (Синя дивизия) Италия
Командири и лидери
Климент Ворошилов Георгий Жуков Иван Федюнински Михаил Хозин Леонид Говоров Владимир Трибуц Маркиан Попов Кирил Мерецков Вилхелм фон Лееб Георг фон Кюхлер Карл Густав Манерхейм Агустин Муньос Грандес
Сили
930 000 повече от 730 000 души (1942)
Жертви и загуби
1 017 881 убити, заловени, безследно изчезнали, 632 253 умират от глад по време на блокадата, 400 000 по време на евакуация; 2 418 185 ранени и болни[1] Общо: 3 436 066 жертви общо 579 985 загинали, ранени и безследно изчезнали[2]
Блокада на Ленинград в Общомедия

Блокадата на Ленинград (на руски: Блокáда Ленингрáда), известна още като Обсадата на Ленинград, е военна блокада на град Ленинград (днес Санкт Петербург), която продължава 872 дни – от 8 септември 1941 до 27 януари 1944 г. по време на Великата отечествена война. Пробита е от Червената армия на 18 януари 1943 г.,^[3] което осигурява малък коридор на достъп до града по земя.

Ленинград е обкръжен от войски на Вермахта под командването на фелдмаршал Вилхелм фон Лееб, фински и испански (Синя дивизия) части, както и доброволци от Северна Африка, Европа и военноморските сили на Италия. Блокирани са всички шосета и железопътни линии към града с изключение на тайния така наречен „Път на живота“, минаващ през замръзналото Ладожко езеро. В началото на блокадата в града няма достатъчно продукти и горива за дълъг период от време. Единственият маршрут е през Ладожкото езеро, но то се намира в пределите на досегаемост на артилерията на противника, а също така там действат и чужди военноморски сили. Пропускателната способност на тази транспортна артерия не съответства на потребностите на града. В резултат на всичко това започва масов глад, особено през първата сурова блокадна зима. Проблемите с отоплението и транспорта довеждат до смъртта на стотици хиляди жители. В края на 1941 година Дмитрий Шостакович пише своята Седма симфония, известна още като Ленинградска симфония, която се превръща в музикален символ на блокадата, но е представена в града при много тежки условия през август 1942 година.^[4]

След пробива на блокадата през януари 1943 г. обсадата на Ленинград продължава до януари 1944 година. През януари – февруари 1944 г. съветските войски провеждат Ленинградско-Новгородската операция – Ленинградският, Волховският и Втори Прибалтийски фронт преминават в настъпление, в резултат на което врагът е отблъснат на 220 – 280 километра от южните граници на града. На 27 януари 1944 г. се отбелязва денят на пълното освобождаване на Ленинград от блокадата. През юни-август 1944 г. съветските войски с подкрепата на кораби и самолети на Балтийския флот провеждат нови военни операции за отблъскване на врага.

Непосредствено след войната не се говори много за блокадата, защото прозират грешките и некомпетентността на съветските ръководители, но по-късно за масовия героизъм и смелостта в защита на Родината през Великата отечествена война, показан от защитниците на обсадения Ленинград, според Указа на Президиума на Върховния съвет на СССР от 8 май 1965 г. градът получава най-високата степен на отличие – град-герой.

27 януари е обявен за Ден на военната слава на Русия – Денят на пълното освобождаване на Ленинград от блокадата.^[5]

През септември 1941 г. в града се намират 2 млн. 887 хил. жители. По време на евакуацията на Ленинград в периода 1941 – 1943 година са евакуирани към 1 млн. души. По време на обсадата на Ленинград в града и неговите покрайнини са били разрушени 3200 жилища, 9000 дървени къщи (изгорели), 840 фабрики и завода. Смята се, че смъртните случаи от глад и въоръжени атаки са между 800 000 и 1 500 000 души.

• 8 септември: С достигането от страна на германските войски на бреговете на Ладожкото езеро е осъществена пълната обсада на града.
• 10 септември: Сталин назначава маршал Жуков, на мястото на К. Ворошилов като главнокомандващ Ленинградския фронт.
• 12 септември: Най-големият склад за хранителни стоки в Ленинград – Бадаевският е унищожен от пожар в резултат на германски бомбардировки.
• 15 септември: Вилхелм фон Лееб е принуден да изтегли от фронта 4-та танкова група, която е изпратена като част от група армии „Център“ за участие в атаката срещу Москва.
• 19 септември: Немските войски са спрени на 10 км от Ленинград.
• 22 септември: Хитлер заявява: „Санкт Петербург трябва да бъде заличен от лицето на земята“, „Ние не сме заинтересовани от запазването на живота на цивилните граждани“
• Британското правителство заявява, че приятелските отношения с Финландия ще бъдат възстановени, ако последната спре военните действия срещу СССР, като границата между двете държави ще бъде върната на позицията ѝ от 1939 година. Финландците отговарят отицателно.
• 25 септември: Неуспех на съветския Шлиселбургски десант на южния бряг на Ладожкото езеро.
• 3 октомври: Неуспешен съветски десант в завод „Пиш-Маш“.
• 5 – 10 октомври: Стрелинско-Петерхофската операция: неуспешен опит на съветските войски да свържат Ленинград с Ораниенбаумския плацдарм.
• 8 ноември: Хитлер подчертава в речта си в Мюнхен: „Ленинград ще умре от глад“.
• 10 ноември: Начало на съветската контраофанзива, която принуждава до 30 декември и води като резултат до това немските войски да се отдръпнат от Тихвин до река Волхов и да не позволи съединяването им с финландски войски на река Свир, източно от Ленинград.
• 21 ноември – в Ленинград спира електрозахранването в жилищните домове.
• 28 ноември: Великобритания дава ултиматум на Финландия, в който настоява за прекратяване на войната със СССР най-късно до 5 декември. Чърчил, в приятелско писмо съветва Манерхайм да излезе де факто от войната, под формалния претекст че започва зимата. Въпреки това, Финландия, до голяма степен зависима от Германия, отговоря с отказ.
• Декември: Чърчил пише в дневника си: „Ленинград е обсаден, но непревзет“
• 6 декември: Великобритания, последвана от Канада, Австралия, Индия и Нова Зеландия обявява война на Финландия.
• 6 декември – в Ленинград излизат от строя водопроводните инсталации. Спряно е отоплението на домовете.
• В края на 1941 г. Финландия практически е прекратила военните действия.

1942 година

• 7 януари: Начало на Любянската настъпателна операция на съветските войски, продължила 16 седмици, която завършва без успех: Унищожена е Втора ударна армия, а нейния командир – генерал-лейтенант Власов, е заловен и дезертира на страната на немците.
• януари: За да разкъсат блокадата на немците, съветските войски започват битката за Невския нос. Боевете на този плацдарм продължават до май 1943 г. с променлив успех. И двете страни понасят тежки загуби.
• 30 април: Безуспешно завършва операция „Леден удар“ на Луфтвафе, целяща потопяване на Съветския Балтийски флот в ледовете близо до Ленинград.
• юни-септември: Нов артилерийски обстрел на Ленинград – с 800-килограмови снаряди.
• август: Испанската „Синя дивизия“ е предислоцирана в по-голяма близост до Ленинград.
• 14 август – 27 октомври: Финландската военна флотилия „K“ атакува „Пътя на живота“ на Ладожкото езеро.
• 19 август: Съветските войски започват 8-седмичната Синявска офанзива, която не е успешна, но проваля немския офанзивен план „Северно сияние“.

1943 година

• януари-декември: Нараства интензивността на артилерийския обстрел над Ленинград.
• 12 – 30 януари: Операция „Искра“ донася дългоочаквания резултат за откриване на коридор между града и брега на ладожкото езеро.
• 5 февруари – Влиза в експлоатация „Пътят на победата“ – 33-километровата жп линия, свързваща Ленинград с останалата част от страната.
• 7 февруари – В обсадения Ленинград пристига първият влак

1944 година

• 14 януари – 1 март: За окончателното вдигане на блокадата съветските войски провеждат няколко настъпателни операции.
• 27 януари: Вдигане обсадата на Ленинград. Германските войски са отблъснати на 60 – 100 км от града. В чест на това събитие Ленинград е озарен от фойерверки – всички други зари по време на войната са били само в Москва.
• януари: Вината за унищожаване по време на войната, на културните и исторически забележителности на южното крайбрежие на Финския залив (с изключение на Ораниенбаум), по-специално на Екатерининия дворец, Петерхоф, Гатчина и Стрелина пада върху немците. Голяма част от тези ценности са отнесени в Германия.

Ситуацията до блокадата

На евакуацията на гражданите се придава голямо значение, но е лошо организирано и хаотично. До германското нападение над СССР не са разработени никакви планове за евакуиране на жителите на Ленинград. Смята се, че шансовете немските войски да достигнат до Ленинград са минимални, а съседна Финландия не се счита за противник, който е в състояние да завладее града. Първите влакове с хора напускащи Ленинград тръгват на 26 юни – седмица след началото на войната.

Първа вълна на евакуация

Първия етап продължава от 26 юни до 27 август, когато немските войски завладяват железопътния път свързващ Ленинград с намиращите се на изток области. Този период се характеризира с две особености:

• 1. Нежеланието на хората да напуснат града
• 2. Много Ленинградски деца са евакуирани от Ленинградска област. След края на блокадата повече от 175 000 деца са върнати обратно в Ленинград.

За този период от града са изведени 488 703 души, от тях 219 691 – деца (изведени са 395 091 деца, но впоследствие 175 000 са върнати); 164 320 работници и служещи са евакуирани заедно с цели предприятия. Евакуирани са 86 крупни отбранителни предприятия.

Втора вълна на евакуация

Тя има три етапа:

• евакуация през Ладожкото езеро чрез воден транспорт до Нова ладога и от там до станция Волхов с автотранспорт
• евакуация чрез авиация
• евакуация по леда на замръзналото Ладожко езеро

Загиналите по време на блокадата са погребани на Пискарьовското гробище.

• Таня Савичева