Бернар Ино

Бернар Ино Bernard Hinault
Ино на Обиколката на Франция през 1982 г.
Лична информация
Прякор	Шефа, Язовеца
Роден	15 ноември 1954 г.  (на 70 г.) Ифиняк, Франция
Ръст	174 cm
Тегло	62 kg
Отборна информация
Дисциплина	шосейно колоездене
Роля	многоетапник
Професионални отбори
Години Отбор 1975 – 1977 1978 – 1983 1984 – 1986 Gitane–Campagnolo Renault–Gitane–Campagnolo La Vie Claire
Значими победи
Гранд тур Обиколка на Франция (1978, 1979, 1981, 1982, 1985) – генерално класиране; (1979) – класиране по точки; (1986) – планинско класиране; (1981, 1984, 1986) – класиране по борбеност; (1981, 1982) – комбинирано класиране; (1978 – 1986) – 28 индивидуални етапа; Обиколка на Италия (1980, 1982, 1985) – генерално класиране; (1980, 1982, 1985) – 6 индивидуални етапа; Обиколка на Испания (1978, 1983) – генерално класиране; (1978, 1983) – 7 индивидуални етапа Многоетапни състезания Критериум дю Дофине (1977, 1979, 1981) Обиколка на Романдия (1980) Класики Световно първенство по шосейно колоездене (1980) Национално първенство по шосейно колоездене (1978) Лиеж-Бастон-Лиеж (1977, 1980) Обиколка на Ломбардия (1979, 1984) Париж-Рубе (1981) Флеш Валон (1979, 1983) Гент-Вевелгем (1977) Амстел Голд Рейс (1981) Гран при на нациите (1977, 1978, 1979, 1982, 1984)
Награди
1  Световно първенство по шосейно колоездене в Саланш (1980) 1  Световно първенство по шосейно колоездене в Прага (1981)
Бернар Ино в Общомедия

Бернар Ино (на френски: Bernard Hinault) е френски професионален колоездач, който печели Обиколката на Франция пет пъти.

Той е един от шестимата велосипедисти, печелили трите Гранд тура, и един от двамата, печелили ги повече от веднъж (другият бидейки Алберто Контадор). Той печели Тур дьо Франс през 1978, 1979, 1981, 1982 и 1985 г. Завършва втори през 1984 и 1986 г. и печели общо 28 етапа, от които 13 са индвидуално бягане по часовник. Той е един от четиримата, печелили петкратно Обиколката на Франция, заедно с Жал Анкетил, Еди Меркс и Мигел Индураин. Сред тях, Ино е единственият, който завършва първи или втори във всеки Тур. Той остава последният французин, спечелил Тур дьо Франс.

Ино е често наричан Язовеца (на френски: Le Blaireau), макар че, според Ино, този прякор няма връзка с животното, а е просто начин на местните колоездачи да кажат „колега“ или „приятел“.^[1]

Ино започва да се занимава с професионално колоездене през 1974 г. Сприятелява с�� със Сирил Гимар, който завършва кариерата си части поради травма на коляното. Гимар става спортивен директор за отбора Житан и Ино се присъединява към отбора. През 1976 г. Ино отбелязва ранна победа на Париж-Камембер. Той показва силата си в бягането по часовник, докато поддържа тънката си преднина до финиша. Същата година, Гимар подтиква Лусиен ван Импе към единствената му победа в Обиколката на Франция. Следвайки съвета на Гимар, Ино не влиза в състезанието през 1977 г. Въпреки това, той демонстрира таланта си на Критериум дю Дофине, където побеждава много фаворити за Тур дьо Франс, включително крайния победител Бернар Тевене. Забележителен е един от планинските етапи на Критериум дю Дофине тази година. Тогава Ино носи жълтата фланелка като лидер на генералната класификация и е отпред след атака при изкачване и се е насочил към победа. Обаче, пада в речна долина с височина 5 – 6 m при слизането от планината, изоставя велосипеда си на мястото на произшествието, изкачва се на шосето, качва се на нов велосипед, без да показва ни най-малко колебание след катастрофата, която е могла да го убие, и кара до победа близо до Гренобъл.

За да се подготви за Обиколката на Франция през 1978 г., Ино кара на първия си Гранд тур, Обиколката на Испания. Той го спечелва и се чувства готов за първия си Тур дьо Франс. Преди Обиколката, той печели националното първенство, което му позволява да носи трикольора. Турът бързо става на битка с Йоп Зутемелк, като Ино взема жълтата фланелка след последното бягане по часовник. Той е приветстван като новия велик френски колоездач и печели Тура отново през 1979 г.

Още веднъж Турът се оказва битка между Ино и Зутемелк, които финишират с почти половин час преднина пред останалите участници. Всъщност, Турът от 1979 г. е единственият път, когато жълтата фланелка е оспорвана на финалния етап в Париж, тъй като Зутемелк, каращ за Ино в продължение на около три минути, започва атака рано в етапа. Ино отвръща на атаката и двамата колоездачи се отдалечават от останалата група до финиша. В крайна сметка, Ино печели етапа и Обиколката, докато на Зутемелк е дадено 10-минутно наказание за допинг.

В началото на сезона през 1980 г. целта на Ино и Гимар е спечелването на Тройната корона на колоезденето – Обиколката на Италия, Обиколката на Франция и световното първенство, които преди това са били спечелвани само веднъж от Еди Меркс. Ино печели Обиколката на Италия тази година, задържайки състезанието с атака на прохода Стелвио.^[2] На Обиколката на Франция през 1980 г. той изоставя състезанието, докато носи жълтата фланелка като лидер на генералното класиране, поради травма на коляното, но се връща, за да спечели световното първенство в Саланш същата година.

На следващата година, носейки шарената фланелка, той печели Париж-Рубе и излиза победител в Тур дьо Франс 1981, след което го печели отново през 1982 г. Пропуска Обиколката през 1983 г., пак поради проблеми с коляното. Организаторът, Жак Годе, пише в автобиографията си, че проблемите на Ино идват от това, че кара на предавки, които са твърде високи. По време на отсъствието на Ино, неговият съотборник Лоран Финьон изгрява като печели Тура през 1983 г.

В Тур дьо Франц през 1984 г. Финьон печели, като Ино завършва втори с разлика от над 10 минути. Разногласия с Гимар водят до тяхното разделяне и към средата на 1980-те години Ино се сближава с швейцарския треньор Пол Кьохли и отбора му Ла Ви Клер. Кьохли въвежда медитация и релаксация, които помагат на Ино да се завърне в Обиколката на Франция с победа през 1985 г. Същата година той минава по-голямата част от състезанието с насинено око след падане. През 1985 г. лейтенанта на Ино, Грег Лемонд, е под натиск от Кьохли и отборния мениджър да поддържа Ино и да не се опитва да го победи. Няколко години по-късно, Лемонд твърди в интервю, че са лъгали за преднината му пред Ино в планински етап, карайки го да загуби няколко минути и шансовете си за победа.

През 1986 г. Ино участва в Тур дьо Франс, привидно за да върне услугата на Лемонд от предната година и да му помогне да спечели. Ино води агресивно състезание, което, според него, цели да демотивира съперниците. Той твърди, че тактиката му е била да измори опонентите и да остави Лемонд да спечели. Лоран Финьон и Урс Цимерман преминават в защита от първия ден. Финьон напуска поради травми и стрес. В етапа на Алп д'Юез Ино започва ранна атака, която печели много време. Лемонд догонва Ино и накрая взема жълтата фланелка от съотборника си. Лемонд по-късно казва, че се чувства предаден от тактиката на Ино.

Ино събира над 200 победи за 12 години. Печели Джиро д'Италия през 1980, 1982 и 1985 г., както и Вуелтата през 1978 и 1983 г. Също така, спечелва класики, сред които Париж-Рубе (1981) и Лиеж-Бастон-Лиеж (1977, 1980). Неговата победа в Лиеж-Бастон-Лиеж от 1980 г. е запомняща се, поради наличието на сняг в началото. Ино прави соло атака и завършва почти 10 минути пред втория състезател.

Ино е „Шефа на основната група“. Той участва в стачка на колоездачи по време на Тур дьо Франс 1978 против етапите, в които велосипедистите трябва да карат един етап сутринта и още един следобед. Той често налага дисциплина и сътрудничество сред колоездачите, веднъж указвайки, че „днес няма да има атаки, защото утрешният етап ще е труден“. Той е уважаван от колоездачите, но и много се страхуват от него, заради темперамента му. Ако се чувства пренебрегнат от друг колоездач, той би използвал силата си, за да го унижи. Към публиката, Ино често е арогантен, отдалечен и срамежлив. Когато веднъж журналист по предлага да бъде по-отдаден на феновете, Ино отговаря: „Аз се състезавам за да спечеля, не за да угаждам на хората“.

След като се пенсионира през 1986 г., Ино се връща към земеделието в Бретан и работи за организацията на Обиколката на Франция, появявайки се на финишите на етапите, за да поздрави победителите и носещите фланелки. Работи за компанията Лук, чийто собственик, Бернар Тапи, също държи отбора Ла Ви Клер,^[3] като технически консултант и помага при разработването на безскобни педали. Днес, той вече не се занимава със земеделие – през 2008 г. се завръща в колоезденето, но не се състезава. Когато протестиращ изскача на подиума в края на трети етап от Тур дьо Франс 2008 г. пред победителя, Самуел Дюмулен, Ино се втурва към него без колебание и го изблъсква настрани. През декември 2013 г. е обявено, че Ино ще бъде „патрон“ на британския Team Raleigh–GAC за сезон 2014.^[4]

Значими резултати:^[5][6][7]

Генерално класиране на Гранд тур:^[5]

Гранд тур	1978	1979	1980	1981	1982	1983	1984	1985	1986
Обиколка на Испания	1	—	—	—	—	1	—	—	—
Обиколка на Италия	—	—	1	—	1	—	—	1	—
Обиколка на Франция	1	1	DNF	1	1	—	2	1	2