Антон Петров
| Антон Петров | |
| български военнослужещ | |
| Роден |
14 декември 1977 г.
|
|---|---|
| Починал | 27 декември 2003 г.
|
Антон Валентинов Петров е български военнослужещ, загинал при отбраната на база „Индия“ на 27 декември 2003 г. в Кербала, Ирак.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Антон Петров е роден в Русе на 14 декември 1977 г. в семейството на Иванка и Валентин Петрови. Завършва Корабния техникум в същия град, а след това Средно сержантско общовойсково училище „Георги Измирлиев“ във Велико Търново.
Постъпва на кадрова военна служба в Българската армия през 1996 година. Петров е разпределен и служи в Свищов, а по-късно изявява желание, кандидатства и е измежду малкото приети в 68-а бригада „Специални сили“ в Пловдив (бившата парашутна) като инструктор по инженерна подготовка.[1]
Петров заминава за Ирак по свое желание още с първата група български военни. Той има звание младши сержант и е назначен за командир на отделение в българския батальон в Кербала.[2]
На 24 декември 2003 година в телефонен разговор Антон честити Коледа на майка си и казва: „Всичко е спокойно, всичко е нормално. Не се притеснявайте, жив и здрав съм.“[1]
На 27 декември 2003 година в 12:45 ч. база „Индия“, в която е гарнизонът на Петров, е атакувана с минохвъргачки и три превозни средства, заредени с експлозиви. Въпреки че терористите са били застреляни на разстояние повече от 150 m от лагера, цистерна-бомба преминава през недостатъчните заграждения и се взривява непросредствено до базата. Загиват 5 български военнослужещи, измежду които е Антон Петров, а други 27 са тежко ранени. Според някои военни източници, атаката над българите е извършена поради остър недостиг на гориво в града, а българите са отговаряли за конвоите с цистерни.[3]
Антон Петров загива две седмици след навършване на 26-годишнината си.
Посмъртно
[редактиране | редактиране на кода]Антон Петров е повишен в звание офицерски кандидат и е награден с награден знак „За вярна служба под знамената“ I степен.[2] Удостоен е с наградата „Почетен гражданин на Община Русе“.[4] Във връзка с 10-годишнината от атентата в Кербала, на 27.12. 2013 г. с решение на Управителния съвет на РСОСЗР Русе, офицерски кандидат Антон Петров е удостоен със званието „Почетен член“ на съюза.
В района на 68-а бригада „Специални сили“ в Пловдив е поставена паметна плоча на загиналите в Ирак старши лейтенант Николай Саръев и офицерските кандидати Преслав Стоянов, Валентин Донев и Антон Петров.[5]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Иван Инджов и Георги Качорин оставят две деца сирачета // в-к „Сега“, 29 декември 2003. Посетен на 3 август 2007.
- ↑ а б Биографична справка на офицерски кандидат Антон Валентинов Петров // МО, 17 октомври 2006. Посетен на 3 август 2007.
- ↑ Опитът се натрупва в епицентъра // в-к „Българска армия“, 2005. Посетен на 3 август 2007.
- ↑ Решение № 145 // Протокол № 12 от XII заседание на Общински съвет – Русе. Регионална библиотека „Л. Каравелов“ – Русе, 23 април 2004. Архивиран от оригинала на 2007-06-30. Посетен на 3 август 2007.
- ↑ 68-а бригада „Специални сили“ с лекота показа защо я наричат елитно поделение // в-к „Българска армия“, 10 януари 2007. Посетен на 3 август 2007.
