Антоний Муса

Антоний Муса Antonius Musa
римски лекар, фармаколог и ботаник
Роден	63 г. пр.н.е. Римска република
Починал	14 г. (76 г.) Римска империя
Антоний Муса в Общомедия

Антоний Муса (на латински: Antonius Musa) е древноримски ботаник, фармаколог и лекар на император Октавиан Август.^[1]

Антоний Муса е от гръцки произход и е освободен роб.^[2][3][4] Името Муса вероятно е съкращение от Мусодорос,^[5] а името Антоний се дължи на факта, че лекаря е роб, който е бил собственост на Марк Антоний и по-късно е освободен от него.^[6] В семейството на Октавиан идва чрез сестра му Октавия и дъщерята на Антоний.^[6] Той е ученик на Темисон от Лаодикея,^[7] а брат му Евфорб е лекар на Юба II, цар на Нумидия и Мавретания.^[8][9]

Musa са род дървоподобни растения, които включват банан, банан за готвене и много други видове, изглежда са кръстени на него.^[10] Възможно е Musa да е латинизация ��а арабското име на плода mauz (موز).^[11]

През 23 пр.н.е. Октавиан се разболява сериозно и очаквайки най-лошото в присъствието на най-изявените магистрати, конници и сенатори дава пръстена си с императорския печат на Агрипа.^[4] Муса успява да го излекува, според Плиний с някакъв вид маруля, която е била забранена да му се дава от предишният му лекар,^[12] или със студени бани (компреси) и отвари, според Дион Касий.^[4] В знак на признателност от Август и Сената, Муса получава голяма сума пари, правото да носи златни пръстени и е освободен от данъци,^[4] а римските граждани му издигат статуя и я поставят до тази на Асклепий.^[13]

По-късно неговата компетентност е поставена под въпрос от Дион Касий, тъй като Марцел се разболява и е лекуван по същия начин, но все пак умира.^[4] Хораций също се оплаква, че в Бая, Муса го е потопил в ледена вода посред зима.^[14]

Под името на Антоний Муса е издаден кратък медицински трактат, наречен De herba vettonica liber, в който се обясняват свойствата на билката лечебен ранилист.^[15] Смята се, че този трактат е издаден през 4-ти век от по-късен автор.^[16] Изглежда трактатът е използван като източник от византийският лекар Теодор Присциан.^[17]

• Касий, Дион. „Римска История“ // Книга 53. Loeb Classical Library, 1917. (на английски)
• Плиний Стари. „Естествена История“ // Книги 19, 25 и 29. Loeb Classical Library. (на латински)
• Светоний. „Животът на Август“ // Loeb Classical Library, 1913. (на английски)
• Хораций. Satires. Epistles. The Art of Poetry. // превод: H. Rushton Fairclough; Епистоли, книга 1. Cambridge, MA, Harvard University Press, 1926. (на английски)

• Gervais, Alice. Que pensait-on des médecins dans l'ancienne Rome ? // n°2. Bulletin de l'Association Guillaume Budé, 1964. (на френски)
• Mouritsen, Henrik. The Freedman in the Roman World // Cambridge University Press, 2011. ISBN 1139495038. (на английски)
• Langslow, D. R. Medical Latin in the Roman Empire // Oxford University Press, 2000. ISBN 9780191657290. (на английски)
• Pareek, Sharma, O.P., Suneel. Systematic Pomology // . Т. 1 – 2 (Set). Scientific Publishers, 2017. ISBN 9789387741034. (на английски)
• Devic, L. Marcel. Dictionnaire étymologique des mots français d'origine orientale // Paris : Imprimerie nationale, 1876. (на френски)
• Collins, Minta. Medieval Herbals: The Illustrative Traditions // University of Toronto Press, 2000. ISBN 0802083137. (на английски)
• Maire, Brigitte. 'Greek' and 'Roman' in Latin Medical Texts: Studies in Cultural Change and Exchange in Ancient Medicine // BRILL, 2014. ISBN 9789004273863. (на английски)
• Biggam, C.P. Blue in Old English: An Interdisciplinary Semantic Study // BRILL, 2022. ISBN 9789004489486. (на английски)