Алексей Фьодоров

Алексей Фьодоров Олексій Федорович Федоров
Роден	17 март 1901 г. (стар стил) Екатеринослав, Руска империя
Починал	9 септември 1989 г. (88 г.) Киев, СССР
Погребан	Киев, Украйна
Партия	КПСС (1927 г.)
Награди	Орден „Ленин“ (7 февруари 1939) медал „За победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“ Герой на Съветския съюз (18 май 1942) Октомврийска революция (31 март 1971) Червено знаме на труда (СССР) (17 март 1976) Червена звезда (6 ноември 1945) Орден „Ленин“ (18 май 1942) Герой на Съветския съюз (4 януари 1944) Орден „Ленин“ (23 януари 1948) Орден „Ленин“ (26 февруари 1958) Орден „Ленин“ (24 април 1961) Орден „Ленин“ (23 октомври 1967) Орден „Ленин“ (27 март 1981) Орден „Ленин“ (28 март 1986)
Военна служба
Звание	генерал-майор
Алексей Фьодоров в Общомедия

Алексей Фьодорович Фьодоров (на украински: Олексій Федоров; на руски: Алексей Фёдоров; 30 март 1901 – 9 септември 1989) е командир на съветски партизански съединения, действащи на територията на окупираната от нацистите Украинска съветска социалистическа република. По време на Великата отечествена война е воювал на Източния фронт. Той е един от двамата партизани, обявени два пъти за Герой на Съветския съюз. Другият е Сидор Ковпак.

Роден е в Днепропетровск в семейството на украински селянин. Участва в Руската гражданска война през 1920 г. с Червената армия. През 1927 г. става член на Комунистическата партия на Съветския съюз. През 1938 г. става първи секретар на Черниговската областна партийна организация.

Участва в създаването на първите съпротивителни партизански организации в Украинската съветска социалистическа република, която е под окупацията на нацистка Германия с операция „Барбароса“, която започва на 22 юни 1941 г. Организираните от него партизански части нанасят значителни загуби на германците в тила от зимата на 1941 – 42 г. През май 1942 г. е обявен за Герой на Съветския съюз и е награден с орден „Ленин“. През пролетта и лятото на 1943 г. започва партизанска дейност в окупираната Беларуска съветска социалистическа република – особено във Волин, Брянск и Орел. Ефективен е в благодарение на саботажа на железопътните линии на Ковел през зимата на 1943 г. Неговите партизани унищожават общо 549 немски вагона, превозващи товари, оръжие, боеприпаси и войници. Произведен е в генералско звание през януари 1944 г.

След войната заема важни позиции в партията. Ръководи партийните организации в Житомирска и Херсонска области. През 1957 г. е министър на социалното осигуряване в Украйна. Бил е и депутат във Върховния съвет.

Умира на 9 септември 1989 г. в Киев. В родното му място Днепропетровск има паметник, символизиращ организираната от него съпротива срещу нацистите по време на партизанската война.

• Герой на Съветския съюз (2 пъти) (18 май 1942^[1], 4 януари 1944^[2])
• Орден на Ленин (6 пъти) (1939 г., 8 май 1942 г., 27 март 1981 г.)
• Орден „Суворов“ (2 май 1945 г.)
• Орден на Богдан Хмелницки (7 август 1944 г.)
• Орден на Червеното знаме
• Орден на Отечествената война (2 пъти) (1945, 1985)
• Орден на Червената звезда
• Орден на Октомврийската революция

• Фьодоров, Алексей Ф. Последната зима. София, БКП, 1967. с. 448.

• Сидор Ковпак

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Aleksey Fyodorov в Уикипедия на турски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол BIBSYS CiNii GND ISNI Koninklijke LCCN NKC NLG PLWABN ICCU VIAF WorldCat