Направо към съдържанието

Александровск Сахалински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александровск Сахалински
Александровск-Сахалинский
— град —
      
Герб
Русия
50.9° с. ш. 142.15° и. д.
Александровск Сахалински
Сахалинска област
50.9° с. ш. 142.15° и. д.
Александровск Сахалински
Страна Русия
Федерален субектСахалинска област
РайонАлександровск-Сахалински
Площ22 km²
Надм. височина31 m
Население9125 души (2020)
415 души/km²
Основаване1869
Град от1917
Пощенски код694420
Телефонен код+7 42434
МПС код65
Часова зонаUTC+11:00
Официален сайтwww.aleks-sakh.ru
Александровск Сахалински в Общомедия

Александровск Сахалински (на руски: Александровск-Сахалинский) е град в Сахалинска област, Русия. Разположен е в западната част на остров Сахалин. Административен център е на Александровск-Сахалински район. Към 2020 г. населението му наброява 9125 души.[1]

Къща музей на Антон Чехов, където писателят живее през 1890 г.

Първите сведения за селище на мястото на днешния град са от 1862 г.[2] През 1869 г. е създадено селско стопанство, което по-късно прераства в село Александровка. Сред японците то е известно под името Отчиши (на японски: 落石). През 1881 г. е създаден военен пост, който служи и като административен център за управлението на затворници и острова като цяло до Октомврийската революция. Антон Чехов живее за кратко тук през 1890 г., докато събира материали за книгата си „Остров Сахалин“.

През 1917 г. селището получава статут на град. По време на Руската гражданска война, той попада под контрола на адмирал Александър Колчак през 1918 – 1920 г., но след това е окупиран от японците до 1925 г. Те го наричат Ако-чо (на японски: 亜港町).

През 1926 г. градът е преименуван на Александровск Сахалински, за да се различава от останалите селища със същото име. Той е административен център на цялата Сахалинска област от 1932 до 1947 г. По време на съветската власт е голям въгледобивен център.

Население по години
1897[3] 1926 1931 1939[4] 1959[5] 1967 1979[6]
3860 2748 8100 24 905 22 206 21 000 19 158
1989[7] 2000 2005 2008 2012 2016 2020[1]
19 166 15 800 12 200 11 400 10 327 9697 9125

Климатът в Александровск Сахалински е умереноконтинентален. Средната годишна температура е 0.9 °C.

  Климатични данни за Александровск Сахалински 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 4,7 5,4 11,4 20,9 28,1 29,4 32,0 31,3 28,6 21,2 13,8 5,7 32,0
Средни максимални температури (°C) −12 −10 −3,7 4,2 10,7 16,1 19,4 20,5 16,4 8,7 −1,2 −8,8 5,0
Средни температури (°C) −16,3 −14,6 −8 0,2 5,9 11,4 15,3 16,6 12,3 5,1 −4,5 −12,2 0,9
Средни минимални температури (°C) −20,3 −19 −12,4 −3,3 2,2 7,5 11,8 13,2 8,6 1,8 −7,5 −15,8 −2,8
Абсолютни минимални температури (°C) −41 −37,3 −34,2 −25,9 −8,9 −2,4 0,5 1,5 −2,5 −15 −26 −36,9 −41
Средни месечни валежи (mm) 38 28 31 29 48 38 54 92 97 97 61 63 677
Източник: Погода и Климат[8]

Икономиката на града разчита главно на пристанището (най-старото и в миналото най-важното на остров Сахалин) и на добива на черни въглища в района. Произвеждат се хлебни и рибни продукти. Големи промишлени предприятия в града няма.[3]

  1. а б Численность населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2020 года
  2. Энциклопедия Города России. Moscow, Большая Российская Энциклопедия, 2003. ISBN 5-7107-7399-9. с. 17.
  3. а б Народная энциклопедия „Мой город“. Александровск-Сахалинский.
  4. Всесоюзная перепись населения 1939 года. Численность городского населения СССР по городским поселениям и внутригородским районам.
  5. Всесоюзная перепись населения 1959 года. Численность городского населения РСФСР, её территориальных единиц, городских поселений и городских районов по полу.
  6. Всесоюзная перепись населения 1979 года Численность городского населения РСФСР, ее территориальных единиц, городских поселений и городских районов по полу.
  7. Всесоюзная перепись населения 1989 года. Численность городского населения.
  8. Погода и Климат – Климат Александровска-Сахалинского. Посетен на 5 декември 2020 г.