Алдомировци

Алдомировци
Централната част на Алдомировци
Алдомировци 42.848421, 22.983692 Алдомировци
Общи данни
Население	1351 души[1] (15 март 2024 г.) 36,9 души/km²
Землище	36.582 km²
Надм. височина	613 m
Пощ. код	2222
Тел. код	07177
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	00223
Администрация
Държава	България
Област	София
Община    – кмет	Сливница Васко Стоилков (ГЕРБ; 2011)
Адрес кметство
с. Алдомировци, ул. „Алдомировска“ 93
Алдомировци в Общомедия

Алдомировци е село в Западна България. Намира се в община Сливница, Софийска област.

Село Алдомировци се намира в полупланински район, на 4 km от град Сливница и на 28 km от София.

На около 2 km от селото се намира жп гара Алдомировци, откъдето преминава влаковата линия Калотина запад – Свиленград. На 1 km от жп гарата се намира известното Алдомировско блато.

В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 г. Алдомировче е отбелязано като село в каза Шехир кьой, султански хас, със 165 домакинства, 15 неженени и 7 вдовици.^[2]

В околностите на Алдомировци се провеждат част от бойните действия по време на Сръбско-българската война и Отбранителното сражение при Сливница на 5-7 ноември 1885. Тук са разположени частите на „Преславския редут“ и „Знаменития люнет“. На височината Мрамора край село Алдомировци (на 4 км от гр. Сливница) се намира Първият войнишки паметник в България. В тази братска могила са положени костите на българи и сърби. Паметникът е посветен на разградските и преславските войници и офицери, дали живота си за Родината в боевете от Сръбско-българската война през 1885 г. При освещаването на паметника е присъствал и княз Фердинанд, съществува снимка, която документира присъствието му^{[източник? (Поискан преди 39 дни)]}.

При честване на годишнини от битката при Сливница, до паметника на загиналите, заедно с българския трибагреник се е поставял и италианският флаг, в чест на италианските работници работили по жп линията, които участват в строежа на защитните съоръжения около селото.

Населението изповядва източното православие.

В самия център на Алдомировци се намира ремонтираният православен храм „Свети Спиридон“, построен през 1856 г.

• Селото е с много добре развита инфраструктура и е много добре благоустроено. Има поща и здравен център.
• В селото има много добре уредено читалище – „Светлина“, в което традиционно се развива фолклорен танцов състав.
• Има основно училище – „Иван Вазов“, това е и най-старото работещо училище в Софийска област. Открито е през 1854 г. от свещеника Величко Станоев^{[източник? (Поискан преди 39 дни)]}.

В района на селото има няколко изкуствени водоема за спортен риболов: яз. Радуловци – на около 4 км, до село Радуловци, язовир „Братушково“, до едноименното село и язовир „Извор“, между с. Алдомировци и с. Извор, и един естествен – Алдомировското блато.

От 2014 г. в селото има и две екопътеки – „Войнишка памет“ и „Чешма“.

Празникът на селото се отбелязва на деня на Свети дух.

На Алдомировци е наречена улица „Алдомировска“ в София (Карта).

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Алдомировци.

• Симеон Радев, „Настъплението на сърбите“

• 
  Лазарка от с. Алдомировци
• 
  Първият войнишки паметник
• 
  Алдомировско блато
• 
  Кметството
• 
  Центъра на селото
• 
  ЖП гара-Алдомировци

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.