Направо към съдържанието

Алан Чумак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алан Чумак
Аллан Владимирович Чумак
руски журналист и екстрасенс

Роден
Починал
9 октомври 2017 г. (82 г.)
ПогребанНово Донско гробище, Русия

Националност СССР Русия
Семейство
СъпругаЛюдмила[1]
ДецаЕлена Чумак (род. 1967)[1]
Дмитрий Чумак (род. 1984)[2]

Уебсайтwww.allanchumak.ru
Алан Чумак в Общомедия

Алан Владимирович Чумак е телевизионен журналист, екстрасенс, президент на дружеството „Фонд за съдействие на изследване на социалните и аномални явления“.

В края на 1980-те и началото на 1990-те години става един от най-известните лечители в Русия благодарение на телевизионни сеанси, в които „зарежда“ с „пасове“ различни субстанции: вода, кремове и мазила.[3] За разлика от другия известен телевизионен „лечител“ Анатолий Кашпировски сеансите му са безмълвни[4].

Чумак прекратява дейността си на територията на Русия, след като попада под забрана поради заповед на руското министерство на здравеопазването за ограничаване на нетрадиционните методи за лечение. Въпреки това, телесеансите на Чумак продължават да се излъчват по Московския телевизионен канал (МТК) до 1995 г.[5].

През 2000 г. участва в изборите за Държавна дума на Русия, но получава едва малко над 3% от гласовете на избирателите в избирателния си окръг в Самарска област[6].

  • Тем, кто верит в чудо. Москва: ЭКСМО, 2007, 256 с. ISBN 978-5-699-25981-6.
  • Книга-экстрасенс. Практические приёмы по исцелению себя и своих близких. Москва: ЭКСМО, 2008, 256 с. ISBN 978-5-699-29185-4.
  • Исцеляющая сила внутри вас. Москва: ЭКСМО, 2009, 272 с. ISBN 978-5-699-36644-6.
  1. а б Аллан Чумак: «Докажите, что мой дар от сатаны — приму любую схиму» ВИДЕО | Новости Украины | Знаменитый целитель — о том, как общался с призраком пациентки, почему его дар не … // Архивиран от оригинала на 2010-12-16. Посетен на 2024-03-19.
  2. Аллан Чумак оправдывает драку сына // Архивиран от оригинала на 2011-08-09. Посетен на 2011-07-08.
  3. ЧУМАК ОТДЫХАЕТ // Московский комсомолец, 2002-11-14. Архивиран от оригинала на 2016-07-01. Посетен на 2017-10-21.
  4. Владимир Кара-Мурза-ст.: «Церковный ТАСС». Сами погрязли во грехе // Собеседник, 2016-07-23. Архивиран от оригинала на 2020-10-24. Посетен на 2024-03-19.
  5. Телепрограмма на 29 августа 1994 года // 7 дней. Архивиран от оригинала на 2020-02-27. Посетен на 2021-06-02.
  6. Карелина М. Самарская область в ноябре-декабре 1999 года Архив на оригинала от 2008-10-16 в Wayback Machine. — списки кандидатов (Проверено на 24 септември 2010)