АЕЦ „Крюмел“
АЕЦ Крюмел | |
Изглед към централата | |
Местоположение | Гестахт, Германия |
---|---|
Собственик | Ватенфал, E.ON |
Оператор | Ватенфал |
Реактори | 1x 1402 MW (1983) |
Капацитет | 1346 MW (временно спряна) |
Открита | 28 март 1984 г. |
Уебсайт | www.vattenfall.de |
АЕЦ Крюмел в Общомедия |
АЕЦ „Крюмел“ (на немски: Kernkraftwerk Krümmel) е временно спряна от експлоатация атомна електроцентрала, разположена на река Елба край град Гестахт на югоизток от Хамбург, Германия. Строежът ѝ започва през 1972 г. Въведена е в експлоатация на 28 март 1984 г. Собствеността върху централата е разпределена поравно между шведския енергиен концерн „Ватенфал“ (Vattenfall) и E.ON. Оператор на централата е „Ватенфал“.
Атомната електроцентрала „Крюмел“ разполага с един енергоблок с кипящ ядрен реактор, най-мощния от този тип в света. Реакторът е от една серия с реакторите в още 3 немски атомни електроцентрали: АЕЦ „Брунсбютел“, 1 блок на АЕЦ „Филипсбург“ и 1 блок на АЕЦ „Изар“, както и на австрийската АЕЦ „Цветендорф“, която не е пусната в експлоатация.[1]
Атомната електроцентрала „Крюмел“ разполага с обща електрическа мощност (бруто) от 1402 MW, на която съответства нетна електрическа мощност от 1346 MW. Произведената електроенергия се подава към електроенергийната система на Германия през 380-киловолтив далекопровод. Тази електрическа енергия може да бъде подавана непрекъснато в продължение на 11 месеца в рамките една кале��дарна година при условие, че централата ако тя работи безпроблемно и безаварийно. Презареждането на ядрено гориво и извършването на дейности по поддръжката изискват планово спиране от около 1 месец в рамките една календарна година.
Ако се приеме, че 11 месеца работа на пълна мощност отговарят на 48 седмици, това води до годишен период на експлоатация от 8000 часа и до общо количество на произведена електрическа енергия от 10 848 ГВч.
Реактор
[редактиране | редактиране на кода]Атомната електроцентрала Крюмел използва един кипящ ядрен реактор за производство на топлинна енергия. Този реактор е най-новия от серията 69, произведени от AEG и нейния наследник Kraftwerk Union през седемдесетте години. Реакторът е произведен в Германия.
Височината на корпуса на реактора е 22.38 м, вътрешния диаметър 6.78 м, дебелината на стената 17,1 см, и теглото 790 тона. Защитният корпус е с вътрешен диаметър 29,6 м.[2] Басейнът за съхраняване на отработеното ядрено гориво до пет години се намира извън защитния корпус.[3] Този конструкционен пропуск става отново актуален след ядрената авария в АЕЦ Фукушима I в Япония.
Увеличена заболеваемост от левкемия в района на централата
[редактиране | редактиране на кода]След 1986 г. случаите на левкемия сред малките деца в района около централата зачестяват. Въпреки че АЕЦ „Крюмел“ е сочена като една от причините, причините не са напълно изяснени.[4][5]
Аварии в АЕЦ „Крюмел“
[редактиране | редактиране на кода]В атомната електроцентрала Крюмел има общо 313 подлежащи на регистриране събития (към 31 декември 2008 г.) от въвеждането ѝ в експлоатация, което прави средно по 12,5 събития годишно.[6]
- 28 юни 2007: късо съединение предизвиква пожар в трансформатор и се налага аварийно спиране на реактора. В същия ден се случва и авария в АЕЦ „Брунсбютел“, управляване от същия оператор. Следват уволнения и оставки на много служители на оператора Ватенфал.[7]
- Две години по-късно повредите са отстранени и на 21 юни 2009 енергоблокът отново е пуснат в експлоатация. АЕЦ „Крюмел“ отново започва да произвежда електричество,[8] но на 4 юли 2009 г. се налага отново аварийно спиране на реактора.[9] Причината е късо съединение в трансформатор, подобно на това от 2007. Реакторът е спрян без поражения, но централата е затворена в продължение на до доставката на нови трансформатори. Директорът на централата подава оставка.[10] На пресконференция на 9 юли операторът „Ватенфал“ признава за повреда в охладителната инсталация, както и за възможни неизправности при някои от горивните пръти.[11] При аварията има изпускане на хлор в атмосферата, което води до обгазяване с хлор на някои от крайните квартали на Хамбург, както и до временно спиране на електрическия ток в много квартали на града.
Поради липсата на съдействие от страна на оператора Ватенфал и продължаващите съмнения за укриване на информация, агенцията, отговаряща за ядрената безопасност в провинция Шлезвиг-Холщайн, нарежда спирането на централата. Реакторът е спрян на 4 юли 2007 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ARD-Magazin „kontraste“ vom 15. Juli 2010: Atomkraft – Laufzeitverlängerung trotz Sicherheitsdefiziten
- ↑ Martin Volkmer: Kernenergie Basiswissen. Informationskreis KernEnergie, Berlin, юни 2007, ISBN 3-926956-44-5.
- ↑ Abklingbecken deutscher Meiler. Spiegel online. 16 март 2011
- ↑ www.bfs.de, архив на оригинала от 20 август 2009, https://web.archive.org/web/20090820030542/http://www.bfs.de/en/kerntechnik/kinderkrebs/kikk.html, посетен на 29 март 2011
- ↑ www.ehponline.org, архив на оригинала от 24 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080924171846/http://www.ehponline.org/members/1997/Suppl-6/schmitz-feuerhake-full.html, посетен на 29 март 2011
- ↑ Kernkraftwerke in der Bundesrepublik Deutschland Архив на оригинала от 2015-04-25 в Wayback Machine., Bundesamt für Strahlenschutz.
- ↑ Nuclear Engineering International. German Chain Reaction Архив на оригинала от 2011-05-15 в Wayback Machine..
- ↑ Krümmel nuclear power plant starts up again[неработеща препратка]
- ↑ Quick shutdown in nuclear power plant Krümmel, архив на оригинала от 4 август 2009, https://web.archive.org/web/20090804015842/http://www.vattenfall.com/www/vf_com/vf_com/370103press/370165vatte/558562vatte/index.jsp?pmid=103890, посетен на 29 март 2011
- ↑ Krümmel nuclear plant won't resume until 2010
- ↑ "ATOMIC NIGHTMARE: Krümmel Accident Puts Question Mark over Germany's Nuclear Future" by Spiegel staff; PETRA BORNHÖFT, MARKUS DEGGERICH, FRANK DOHMEN, SEBASTIAN KNAUER, GUNTHER LATSCH, CHRISTIAN SALEWSKI, CHRISTIAN SCHWÄGERL, SAMIHA SHAFY; Trans. from the German by Christopher Sultan. 13 юли 2009. Посетен на 16 август 2009.