Сомалия

Федерална република Сомалия на сомалийски: Jamhuuriyadda Federaalka Soomaaliya на арабски: جمهورية الصومال الفيدرالية
Знаме        Герб
Химн: Qolobaa Calankeed
Местоположение на Сомалия
География и население
Площ	637 657 km² (на 43-то място)
Климат	тропичен, пустинен, полупустинен, екваториално-мусонен
Столица	Могадишу
Най-голям град	Могадишу
Официален език	сомалийски език арабски език
Религия	99,8% ислям 0,2% други религии
Демоним	сомалиец
Население (2022)	17 597 511[1] (на 78-о място)
Население (2017)	11 031 386
Гъстота на нас.	17,3 души/km² (на 199-о място)
Градско нас.	45% (на 135-о място)
Управление
Форма	федерална парламентарна република
Президент	Хасан Шейх Мохамуд
Министър-председател	Хамза Абди Баре
Организации	ООН, АС, ЛАД
Законодат. власт	Федерален парламент
Горна камара	Сенат
Долна камара	Камара на народа
История
Британска Сомалия	1884 г.
Италианска Сомалия	1889 г.
Независимост и съюз със Сомалиленд	1 юли 1960 г.
Членство в ООН	20 септември 1960 г.
Настояща конституция	1 август 2012 г.
Икономика
БВП (ППС, 2023)	34,03 млрд. щ.д.[2] (на 145-о място)
БВП на човек (ППС)	2060 щ.д.[2] (на 181-во място)
БВП (ном., 2023)	12,8 млрд. щ.д.[2] (на 152-ро място)
БВП на човек (ном.)	775 щ.д.[2] (на 178-о място)
ИЧР (2022)	0,380[3] (нисък) (на 193-то място)
Джини (2017)	36,8 (на 136-о място)
Прод. на живота	48,2 години (на 181-во място)
Детска смъртност	121,5/1000 (на 158-о място)
Грамотност	39%
Валута	Сомалийски шилинг (SOS)
Други данни
Часова зона	EAT (UTC+3)
Автомобилно движение	дясно
Код по ISO	SO
Интернет домейн	.so
Телефонен код	+252
ITU префикс	T5; 6O
Сомалия в Общомедия

Сомалия (на сомалийски: Soomaaliya; на арабски: الصومال, официално Федерална република Сомалия), известна преди като Демократична република Сомалия, е държава в Източна Африка. Сомалия е член на Организацията за африканско единство (1963), на ООН (1960).

Заема по-голямата част от Сомалийския полуостров, познат като „Африканския рог“. Има площ 637 700 km². Граничи с 3 страни:^[4] Джибути – 65 km, на северозапад; Етиопия – 1710 km, на запад и Кения – 720 km, на югозапад. На север има брегова линия с Аденския залив, на изток и юг – с Индийския океан. Дължината на брега е 3230 km^[4] – най-голямата в Африка.^[5]

В миналото страната е била разделена на 2 части, като по-голямата е италианска колония под името Италианска Сомалия, а съответно по-малката северна част на страната е под британска власт и е назовавана Британска Сомалия. Отделно от това се е оформила т.нар. Френска Сомалия (Джибути). В края на 20. и началото на 21. век държавата Сомалия съществува само де юре. Тя няма нито единно правителство, нито обща валута, нито каквито и да е атрибути на функционираща независима държава. Де факто в Сомалия управляват местните племенни военачалници на Сомалиленд (бившата британска колония), Пунтленд и други регионални кланови вождове.

В североизточната част на Африка Сомалия заема голяма част от Сомалийския полуостров, познат като „Африканския рог“. Има площ 637 700 km². Граничи с три страни:^[4]

• Джибути – 65 km, на северозапад;
• Етиопия – 1710 km, на запад;
• Кения – 720 km, на югозапад.

На север има брегова линия с Аденския залив, на изток и юг – с Индийския океан. Дължината на брега е 3230 km^[4], която е най-голямата в Африка.^[5]

 Основна статия: Природа на Сомалия

Северната част на Сомалия е предимно платовидно-планинска. От тесния бряг на Аденския залив релефът се повишава рязко и достига височини до 2000 m. Най-високият връх е Шимбирис (2416 m).^[4] Това сомалийско плато се спуска на юг на няколко стъпала. На югоизток по протежение на Индийския океан, приморската низина, ��сеяна с многобройни дюни, е много по-голяма от крайбрежния регион в северната част.

Сомалия е предимно пустинна страна с близо 2% обработваема земя и периодично сполетявана от суши. Климатът ѝ е горещ и пустинен на север и екваториален на юг, със сезонни мусони и неравномерни валежи. Средномесечните температури са 25 – 32°C.^[4] Максимални температури през лятото – от 30 до 40°C, а през зимата около 10 – 15°C. Годишното количество на валежите е от 100 до 600 mm.^[4] В най-южната част текат реките Веби Шабели и Джуба, образувайки обширна наносна равнина със селскостопанско значение.

Гражданската война има голямо въздействие върху тропическите гори, улеснявайки добива на дървени въглища, над който който контролът временно отслабва. В резултат местните акациеви гори са съсипани.

Местната природозащитничка Фатима Жибрел (Fatima Jibrell) подема инициатива за забрана на износа на дървени въглища от страната и успява да постигне ограничаването му. Води борба и с горските пожари, както и за ограмотяване на младежта по различни екологични теми и относно възможностите за използване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в страната. Освен това участва и в организирането на друга екологична и социална акция (базирана в институт до Буран), наречена „Керван от камили“, способстваща за помирението между сомалийците. Жибрел е носител на наградата Златен природозащитник (присъждана в Сан Франциско, САЩ), борец за участие на жените в политиката – създател на Женската коалиция за мир и лидер на „Сомалийската организация за подпомагане и развитие на Африканския рог“.^[6]

Предполага се, че в земите на Сомалия са живели хора поне от 2500 г. пр. н.е. Сред ранните им обитатели са кушитски, оромски и сомалийски групи.

Към 1 век много пристанищни градове (например – Хафун) започват търговия с Римската империя (включително с гръцки градове под нейна власт).

между 3. и 7. век територията, която по-късно е северозападната част на Сомалия е в състава на царство Аксум (от 4. до разпада си през 10. век – предимно християнска страна). Регионът се ислямизира между 8. и 12. век под влияние на Персия, а Могадишу се превръща в център на неговото местно развитие. Възникват няколко султаната. При управлението на имам Ахмад ибн-Ибрихим ал-Гази, един от тях – Адалският султанат присъединява към територията си 3/4 от земите, които впоследствие са в състава на Етиопия^[7]. През Средновековието там възникват и още много градове-държави и малки царства.

Според решенията на Берлинската конференция 3 европейски държави – Франция, Великобритания и Италия – имат право да колонизират Африканския рог.

Французите окупират най-северните райони и създават владението Френска Сомалия (от 1977 г. – независимата държава Джибути). Великобритания завзема териториите на югоизток от него, формирайки Британска Сомалия (сега – Сомалиленд), а Италия окупира най-южните части, създавайки Италианска Сомалия през 1892 г. Италианска Сомалия първоначално е най-обширната от тези колонии.

Един от опитите за антиколониална съпротива е оглавяван от местния поет, учител и политик Мохамед Абдула Хасан. Той приключва с поражение за сомалийските бунтовници и много цивилни жертви.

През 1935 г. фашистка Италия напада Абисиния (Етиопия) като част от плана на Мусолини за възкресяване на Римската империя. Нашествието е осъдено остро от Обществото на народите, но нито една държава не предприема мерки да защити или освободи Абисиния. На 3 август 1940 г. италиански военни части, включително сомалийски нередовни военни (т.нар. дубати), започват инвазия в Британска Сомалия и на 14 август град Бербера е окупиран от фашистите.

В началото на 1942 г. британски войски, подкрепяни от сомалийски опълчения, започват военна кампания откъм Кения за овладяване на Източна Африка и скоро превземат и Италианска Сомалия. След Втората световна война в Сомалия започват активна дейност движения за независимост (от Великобритания). Главните политически партии, които се борят за независимостта ѝ, са Сомалийски младежки клуб (СМК) и Сомалийска национална лига (СНЛ).

Независимостта на протектората Сомалиленд от Великобритания е обявена на 26 юни 1960 г., а обединението му със също доскоро подведомствената ѝ административна единица, в която е преобразуван Италиански Сомалиленд става 5 дни по-късно. Повечето от сомалийските кланове стават независими и се оформя страната Сомалия.^[8][9][10] Съперничеството между различните племена обаче остава,^{[9][11][12][13]} а много кланове твърдят, че са принудени да се оттеглят в провинцията.

Правителството се сформира от Абдуллах Иса, президент става Абдуллах Осман Даар,^[14][15][16] а Абдирашид Али Шермарке – премиер, по-късно и президент (от 1967 до 1969) През 1967 г. той назначава Мухамед Хаджи Ибрахим Егал за премиер.

След управлението на Шермарке, който е убит през 1969 г., в Сомалия настъпва политически вакуум. Военните се възползват от ситуацията и завземат властта, начело със Сиад Баре, който става новият президент на страната. Отначало Баре отбелязва значителни успехи, модернизирайки инфраструктурата на Сомалия и повишавайки грамотността на населението.

В този период страната се управлява по съветски социалистически модел и е съюзник на СССР. Разчитайки на помощта му, през 1977 г. Сиад Баре започва война между Сомалия и Етиопия, с цел окупирането на Огаден – гранична област населена предимно със сомалийци. Въпреки че Етиопия е традиционен съюзник на САЩ, тя е подкрепена от страни с комунистическо и просъветско управление, като Куба и Южен Йемен, както и от самия Съветски съюз, тъй като има по-голяма тежест в региона, а и след свалянето на последния негус Хайле Селасие управлението ѝ е с лява насоченост. Войната е неуспешна за Сомалия и това се отразява много зле на престижа на правителството ѝ сред гражданите. Баре се отказва от дружбата си със СССР (който изтегля военните си сили от територията на Сомалия) и се насочва към проамериканска политика, но режимът му придобива тоталитарен характер и постепенно отслабва през 80-те години на 20. век. Все пак той продължава да се полза с подкрепата на САЩ до края на периода на Студената война, след което е изоставен. Междувременно се разрастват бунтовнически настроения в страната, а най-вече – сепаратистки тенденции в Северна Сомалия (Сомалиленд). На това Сиад Баре се опитва да даде въоръжен отпор, отдавайки се и на сурови репресии. В последна сметка, Сомалиленд се отцепва и впоследствие е де факто независима република и сравнително по-устойчива от южните части на Сомалия страна, макар и непризната като независима държава от нито едно чуждо правителство^[17][18].

През 1991 г. Баре е свален от власт. През януари 1991 г. Али Мухамед е избран за президент на цяла Сомалия; през февруари същата година след подкрепата на всички банки е избран за национален лидер^[19], обаче между януари 1991 г. и август 2000 г. Сомалия няма работещо правителство и в страната цари глад и се води гражданска война.

След резолюция на ООН през 1992 г. в Сомалия са изпратени международни умиротворителни части (предимно от САЩ), които имат хуманитарна мисия. Отначало я изпълняват успешно, но после са замесени във военните действие и след като част от войниците им загиват, те се виждат принудени да се оттеглят.

Слабо парламентарно управление е създадено през 2000 г. с президент Абдикасим Салад Хасан, но през 2003 г. то завършва мандата си, без да успее да установи стабилен държавен контрол в страната. На 10 октомври 2004 г. временен парламент, който заседава в съседна Кения, избира за президент Абдула Юсуф Ахмед от влиятелния клан Дарод, а от също значимия Хавеи е излъчен нов премиер – Али Мохамед Геди. Но от съображения за сигурност и двамата се установяват в Найроби, Кения.

Конфликтът избухва отново в началото на 2006 г. между съюза на военачалниците на Могадишу известен като Съюз за възстановяването на мира и антитероризма (или СВМАТ) и милицията на ислямистите.^[20]

Съюзът е воден от шейха Шариф Ахмед. Когато на едно интервю е попитан дали СИС планира да разшири контрола си над Сомалия, той отговаря така:

„

Страната не е нашият приоритет. Нашият приоритет е мирът на хората, достойнство и онова да живееш в свобода, която те можеха да решат в тяхната съдба. Това е нашият приоритет. Хората са по-важни за нас, отколкото страната.

“

Няколкостотин души, до голяма степен заловени от цивилните, умират по време на конфликта. Жителите на Могадишу описват този конфликт като най-лошата борба в повече от десетилетие. СИС обвиняват американците за финансиране на военачалниците чрез ЦРУ и предоставяне на оръжия, свързано с препречването на СИС да получи сила. От Държавния департамент на САЩ не приемат това твърдение, но в същото време и не отричат това; казват че САЩ не приемат никакво действие, което да нарушава международното оръжейно ембарго на Сомалия. Няколко електронни писма, описващи тайни нелегални операции от частни военни компании в прекъсване на регулации от ООН, са описани^[21] от Великобританския съботен вестник Observer.

В началото на юли 2006 г. Ислямистката милиция вече има контрол над Могадишу, след втората битка за Могадишу и последната крепост на СВМАТ, до града Джоуар, пада без много съпротивление. Останалите сили на СВМАТ се оттеглят на изток и към границата с Етиопия и съюзът им се срива напълно.

Поддържаното от Етиопия преходно правителство иска намесата на Африканските мироопазващи сили. СИС междувременно се противопоставят към това яростно с навлизането на външни войници – повечето етиопци – в Сомалия^[22].

На 1 ноември 2006 г. преговорите между СИС и преходното правителство за мир пропадат. Международната общност се безпокои от факта, че може да избухне Гражданска война, заедно с етиопците и еритрейските сили, подкрепящи противоположните страни^[23].

Войната избухва на 21 декември 2006 г. след изказване на лидера на СИС – шейх Хасан Дахир Ауейс: „Сомалия е в състояние на война и всички сомалийци трябва да участват в тази битка срещу Етиопия“ и тежкият бой избухва между ислямистката милиция от една страна и от друга страна Сомалийското преходно правителство в съюз с Етиопия^[24].

През късния декември 2006 г. Етиопия започва въздушни удари срещу ислямистите през Сомалия. Етиопският информационен министър Берхан Хайлу заявява, че се цели във включването на град Буурхакаб в границите на Етиопия. Този град е в близост до Байдоа – прикритието на временнот�� правителство. Етиопски реактивен изтребител бомбардира Международното летище в Могадишу, без да нанася сериозни щети, но етиопците подтикват да закрият летището. Други етиопски реактивни изтребители нападат военни летища западно от Могадишу.^[25][26] Тогава етиопският премиер Мелес Зенави обявява, че неговата страна води война срещу СИС, за да защити суверенитета на страната. Изказването гласи така: „Етиопски отбранителни сили бяха принудени да влязат във войната към суверенитета „защита“ на страната и за да затъпят многократни атаки с ислямистки съдебни терористи и антиетиопски елементи, които те поддържат“.^[27][28]

На 28 декември 2006 г. съюзниците влизат в Могадишу, след като ислямските бойци напускат града^[29]. Ден по-късно, след преговори с водачите на местните кланове, премиерът Али Мохамед Геди обявява „началото на нов живот“ за Сомалия^[30]. Ислямистите, организирани в групировката „Ал Шабаб“, продължават съпротивата срещу правителствените войски^[31].

Ислямистите отстъпват с ариергардни боеве на юг към град Кисмайо, а после към Рас Камбони, на границата с Кения. В началото на януари етиопците и временното сомалийско правителство започват офанзива, резултат от която е битката за Рас Камбони. Съединените щати се намесват открито, нанасяйки въздушни удари срещу ислямистите. След неколкодневни боеве ислямистката база в Рас Камбони е превзета^[32].

На 19 януари 2007 г. Съветът за мира и сигурността на Африканския съюз решава да изпрати 7600 миротворци (включително от Уганда, Нигерия и Малави) в Сомалия за 6 месеца.

В следващите 15 години постепенно се стига до установяване на федерални власти в южната част на страната и постигане на известна степен на стабилност и съгласие в Сомалия, но все още не и до нейното фактическо обединение. В централните области действат ислямистки бунтовници, а северната е разделена основно между Пунтоленд и Сомалиленд, които са в конфликт помежду си.

 Основна статия: Държавно устройство на Сомалия

Преди Гражданската война, Сомалия е разделена на осемнадесет района. Те са:

Аудал Гедо Шабелаха Дехе Бакол Хиран Нугал Банадир Джубада Хосе Санаг

Бари Шабелаха Хосе Сол Бай Мудуг Тогдер Галгудуд Джубада Дехе Уокойи Галбед

Де факто Северна Сомалия е разделена сред почти независимите държави – Сомалиленд, Пунтленд, Галмудуг и Маакир.

 Основна статия: Население на Сомалия

 Основна ста��ия: Икономика на Сомалия

Населението на Сомалия е около 10,7 млн. според оценката на ООН за 2003 г. Близо 85% от тях са от сомалийската етническа група, което прави страната една от най-хомогенните в Африка в демографско отношение. Голяма част от населението води номадски начин на живот (около 30% номади и 20% полуномади^[4]), което затруднява точната оценка на броя на жителите. От друга страна, градското население е 34% от общото за страната, като урбанизацията е средно между 5 и 8% на година. Много от селата бързо прерастват в градове. Заради дългогодишната гражданска война, сомалийската диаспора е многобройна, една от най-големите в Африка. Само в Африка извън страната си живеят около 1 000 000 етнически сомалийци, без да се броят Огаден и Джибути.

Въпреки това населението на Сомалия е относително изолирано заради анархията. Положителен ефект от тази изолация е изключително ниският процент на заразените със СПИН – между 1,5 и 2% от общото население.

• Естествен прираст: 29‰
• Средна продължителност на живота – мъже – 47 г., жени – 51 г.^[4]

Почти всички сомалийци са сунити. Влиянието на християнството значително намалява през седемдесетте, когато повечето ръководени от църкви училища са закрити и мисионерите са изпратени у дома. От 1989 г. в страната има католически архиепископ; катедралата в Сомалия е управлявана много зле по време на Гражданската война от януари до февруари 1992 г. Сомалийската конституция обезсърчава развитието и разпространението на религия, различна от исляма. Това разграничава Сомалия от съседните държави, които са християнски или привърженици на африканските вярвания. Сомалия произвежда голямо количество литературни творби чрез ислямската поезия. С възприемане на латинската азбука през 1973 г. много сомалийски автори издават творби на латински, които добиват широка популярност. Един от тях е Нуруддин Фарах. Романите му са считани за важни литературни постижения и благодарение на тях той печели големи литературни награди през 1998 г. Една от най-известните сомалийски писателки е Уорис Дири, написала автобиографичната си книга „Пустинно цвете“.

С провалянето на централното правителство от 1991 г. образователната система става частна. Началните училища значително се увеличават – стават от 600 (до Гражданската война) до 1172 училища днес. Записването в основните училища се увеличава на 28% за последните 3 години.^[33] През 2006 г. Пунтленд поставя началото на безплатното първостепенно обучение в Сомалия с учители, които получават заплатата си от президентството на Пунтленд.^[34] В Могадишу се намират три от осемте университета в Южна Сомалия. В Пунтленд – два университета, а в Сомалиленд има три университета. Три сомалийски университета са в Топ 100 университета в Африка.

Заетостта на повечето сомалийци се ограничава до животновъдство и земеделие. За много от тях отглеждането на камили е жизненоважно. Те доставят месо, мляко и кожи, които се продават и в други държави, те са и транспортно средство. Също се отглеждат и кози, крави и овце. Култивиране на земята е възможно само в долините на големите реки на юг, където с�� отглеждат предимно банани, захарна тръстика, памук и житни растения^[35]. Реколтите обаче не са достатъчни за населението, а случайни суши затрудняват още повече положението^[36][37].

Съществуващите природни ресурси (сред които медна, желязна и калаена руда) не се използват заради липсата на капитал и специалисти, производствени предприятия почти няма. Сомалия зависи до голяма степен от помощи.

Сомалия разполага с изключително ограничена мрежа от стационарни телефони, достъпна само в Могадишу. За сметка на това обаче процъфтява бизнесът с мобилни телефони. Сомалийските мобилни телекоми са с най-ниските цени в Африка и затова се радват на голяма популярност сред цивилното население, което може да си позволи телефон. Различните компании предлагат все по-ниски цени и това намалява цените за говорене по телефоните.^[38] Най-голямата компания е SOMTEL. В страната има 90 000 интернет потребители.^[39] Телефонният код на страната е 252. Съществуват 4 телевизионни центъра – 2 в Могадишу и 2 в Харгейса. През 2003 г. има 57 уеб страници^[40].

Компании, предоставящи телекомуникационни услуги, са:

• Голис Телеком Сомалия
• Сомалийска телеком група
• Hormuud Телеком
• Телком
• Нетко
• Сомафон

В Сомалия има 67 летища, като 7 от тях са с павирани писти – 3047 m. Общата дължина на пътищата в Сомалия е 22 100 km. Държавата има излаз на море, обаче корабоплаването не е много развито – цялостно количество – 1 кораб.^[41] Главни пристанищни градове са Бербера, Могадишу и Кисмайо. в страната няма жп линии. Плажовете по южния бряг и националните паркове са атрактивни и неоткрити туристически цели, но все още е много рисковано да се посещават, тъй като все още има опасност от размирици, преди всичко по южните и централни части на страната. През изминалите години има случаи на отвличане на чужденци^[42].

Сомалия се различава от другите африкански държави по това, че е една от малкото африкански страни, които са съставени почти изцяло от една етническа група – сомалийците. Традиционни групи като Уабери Хорсийд стават популярни из Сомалия. Други групи съчетават традиционната музика със съвременните стилове музика – рок, хип-хоп, джаз. Повечето сомалийски песни са ориентирани към любовта.

Кухнята на Сомалия варира от район на район, като обхваща различни начини на готвене. Нещото, което обединява сомалийската кухня, е халал – религиозните правила за хранене. Затова няма никакви ястия със свинско месо и не се сервира алкохол. Сомалийците сервират основното ядене много късно – 9 часа вечерта. По време на религиозния празник рамазан се сервира след молитвите, като има случаи, когато се сервира в 11 часа вечерта. Cambuulo е едно от най-популярните ястия в Сомалия. Прави се от добре сготвен фасул, смесен с масло и захар.

Футболът е най-популярната игра в Сомалия. Първият мач на национлания отбор на страната е през 1957 година срещу отбора на Кения. За пръв път футболното първенство в страната се провежда през 1967 година. Първият победител в това първенство е отборът на Сомалийска полиция Могадишу, известен още като Болиска.^[43]

• Демократична република Сомалия

• CIA The World Factbook – Somalia Архив на оригинала от 2016-07-01 в Wayback Machine.
• Географско положение – ЦРУ Архив на оригинала от 2019-01-08 в Wayback Machine.
• ((en)) Somalia International Religious Freedom Report 2006. 15 септември 2006. Bureau of Democracy, Human Rights, and Labor, Държавен департамент на САЩ.
• ((en)) Somalia Amnesty International Report 2006.
• ((en)) Somalia 2006 Архив на оригинала от 2009-04-15 в Wayback Machine. World Press Freedom Review – 2006. International Press Institute.
• ((en)) Somalia wanted terrorist United States Department of State.
• ((en)) Somalia – US: Working to Improve Humanitarian Situation, Prevent Terrorism United States Department of State.
• ((en)) Somaliland 2008 United States Department of State.
• ((en)) Somalia profile BBC News
• ((en)) Somalia news Защитния кошмар на Сомалия
• ((en)) Soldiers killed in Somalia attack BBC News
• ((en)) Timeline: Somalia BBC News
• ((en)) Защо Сомалия е била разделена Архив на оригинала от 2011-08-17 в Wayback Machine. BBC News

• Осъждането на агресията на САЩ и Етиопия над Сомалия
• Официален сайт на Федералното правителство в Сомалия Архив на оригинала от 2007-12-28 в Wayback Machine.
• Новини от Сомалия
• Ситуацията на война от 1991 г. специален доклад на Френски канали
• Войната в Сомалия

Войната в Сомалия видео на CNN от 10 октомври 2007 г.

• Anarchy and Invention: How Does Somalia's Private Sector Cope without Government? Архив на оригинала от 2008-03-07 в Wayback Machine. Икономика на Сомалия
• Офис на ЮНЕСКО в Найроби Архив на оригинала от 2010-03-31 в Wayback Machine.
• Сензационна легална новина 2007/04/01

Джибути Етиопия Сомалия Индийски океан Кения

п б р Сомалия Столица: Могадишу Tеми Държавно устройство (Парламент - Външна политика) · География · Икономика (Валута: Сомалийски шилинг) · Комуникации · Транспорт · История · Човешки права · Култура · Население · Въоръжени сили Спорни владения Федеративни Сомалиленд · Пунтленд · Галмудуг Ислямистко управление Ал-Шабааб (Kismayo) · Милату Ибрахим (Baydhabo)  · Ахлу Сунна Уалямаа (Cabudwaaq) Бивши Югозападна Сомалия · Съюз на ислямските съдилища  · Хизбул Ислям  · Джубаленд · Маахир Претендирани Нортленд · Хираанланд · Бенадир Региони Аудал · Бакол · Бенадир · Бари · Бай · Галгудуд · Гедо · Хираан · Джубада Дехе · Джубада Хосе · Мудуг · Нугал · Санаг · Шабелаха Дехе · Шабелаха Хосе · Сол · Тогдер · Уокойи Галбед Вижте също Война в Сомалия

п б р Страни и територии в Африка Западна Африка Бенин · Буркина Фасо · Гамбия · Гана · Гвинея · Гвинея-Бисау · Кабо Верде · Кот д'Ивоар · Либерия · Мали · Мавритания · Нигер · Нигерия · Сенегал · Сиера Леоне · Того Северна Африка Алжир · Египет1 · Западна Сахара · Испания3 (Канарски острови, Мелиля, Сеута) · Италия3 (Пантелерия) · Либия · Мавритания · Мароко · Португалия3 (Мадейра) · Судан · Тунис Централна Африка Ангола · Бурунди · Габон · Демократична република Конго · Екваториална Гвинея · Камерун · Руанда · Република Конго · Сао Томе и Принсипи · Централноафриканска република · Чад Източна Африка Еритрея · Етиопия · Джибути · Замбия · Зимбабве · Йемен1 (Сокотра) · Кения · Коморски острови · Мадагаскар · Малави · Мавриций · Мозамбик · Руанда · Сейшели · Сомалия · Танзания · Уганда · Франция3, 4, 5 (Майот, Реюнион) · Южен Судан Южна Африка Ботсвана · Лесото · Намибия · Република Южна Африка · Свазиленд Зависими Британска индоокеанска територия (Обединено кралство) · Света Елена, Възнесение и Тристан да Куня (Обединено кралство) · Френски южни и антарктически територии2 (Франция) Непризнати Азауад · Западна Сахара · Сомалиленд 1Частично в Азия 2Частично в Антарктика 3Частично в Европа 4Частично в Северна Америка 5Частично в Южна Америка

п б р Африкански съюз (АС) Алжир · Ангола · Бенин · Ботсвана · Буркина Фасо · Бурунди · Габон · Гамбия · Гана · Гвинея · Гвинея-Бисау · Джибути · Египет · Екваториална Гвинея · Еритрея · Етиопия · Замбия · Зимбабве · Кабо Верде · Камерун · Кения · Коморски острови · Кот д'Ивоар · Демократична република Конго · Република Конго · Лесото · Либерия · Либия · Мавритания · Мавриций · Мадагаскар · Малави · Мали · Мозамбик · Намибия · Нигер · Нигерия · Руанда · Сао Томе и Принсипи · Сейшели · Сенегал · Сиера Леоне · Сомалия · Судан · Есватини (Свазиленд) · Танзания · Того · Тунис · Уганда · Централноафриканска република · Чад · Република Южна Африка · Южен Судан

п б р Общност на държавите от Сахел-Сахарския регион Бенин · Буркина Фасо · Гамбия · Гана · Гвинея · Гвинея-Бисау · Джибути · Египет · Еритрея · Коморски острови · Кот д'Ивоар · Либерия · Либия · Мали · Мароко · Нигер · Нигерия · Сенегал · Сиера Леоне · Судан · Сомалия · Того · Тунис · Централноафриканска република · Чад ·