Горни Караагач
- Вижте пояснителната страница за други значения на Петровка.
| Горни Караагач Петрівка | |
| — Селище — | |
  Горни Караагач  Горни Караагач | |
| Страна |  Украйна |
|---|---|
| Област | Запорожка област |
| Район | Приморски |
| Площ | 1,612 km² |
| Надм. височина | 47 m |
| Население | 799 души (2001) |
| Основаване | 1862 |
| Пощенски код | +380 6137 |
| Телефонен код | 72123 |
| МПС код | AP / 08 |
Петровка (на украински: Петрівка, на руски: Петровка) е село в Украйна, разположено в Приморски район, Запорожка област. През 2001 година населението му е 799 души.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Горни Караагач е основано през 1862 година[2] като село на бесарабски българи, преселили се в Таврия, след присъединяването на Южна Бесарабия към Румъния. То е едно от трите села, заселени предимно от жители на село Караагач в Бесарабия.[3] Мястото е било известно с ногайското си име Машкир[4]. По-късно Горни Караагач е преименувано на Петровка.
През 1897 година Петровка има 1195 жители, а през 1904 - 1076.[2] Според днанни, публикувани от Михаил Греков, към 1912 година Петровка има едно училище, с двама учители и 134 ученика.[5]
През 1924 година селото е част от Цареводаровски район. Жителите му са 1711 души, от които 1634 - българи.[6] През 1932-1933 година Петровка е засегната от глада в Съветска Украйна, при който умират много местни жители.[7]
Писателят Мишо Хаджийски през 1943 година отбелязва, че Горни Караагач е „богато, хубаво село, живописно планирано по бреговете на Карсак“.[8]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Сайт Верховной Рады Украины.
- ↑ а б Державин, Николай С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 24.
- ↑ Хаджийски, Мишо. Пуста чужда чужбина, София, 1994, с. 208.
- ↑ Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 271.
- ↑ Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 298.
- ↑ Калоянов, Владимир. Цената на българщината в Таврия (1917-1945), София, 2022, с. 57.
- ↑ Калоянов, Владимир. Цената на българщината в Таврия (1917-1945), София, 2022, с. 85.
- ↑ Хаджийски, Мишо. Пуста чужда чужбина, София, 1994, с. 208. Цитатът е от книгата „Българи в Таврия“ (1943), части от която са включени в това издание.
