Бойко Найденов: Разлика между версии
Carbonaro. (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е на 9 февруари 1965 г. в [[София]]. През 1990 г. завършва право в Академията на МВР<ref>[https://novini.bg/profile/71 Кратка биография на Бойко Найденов]</ref>. |
Роден е на 9 февруари 1965 г. в [[София]]. През 1990 г. завършва право в Академията на МВР<ref>[https://novini.bg/profile/71 Кратка биография на Бойко Найденов]</ref>. |
||
След това е военен следовател в Софийската военно-окръжна прокуратура в София. От 1992 г. е военен прокурор. В периода 26 юли 2005 – 26 април 2006 г. е начело на Софийската градска прокуратура. След това става говорител на Върховната касационна прокуратура, а от 26 юни 2006 г. е говорител на специализирания отдел срещу организираната престъпност и корупцията във ВКП<ref>[http://epicenter.bg/article/archive/1214/11/34 Интервю на Лилия Христовска с Бойко Найденов за съдебната реформа, избор на нов главен прокурор и оправдателните присъди по знакови дела]</ref>. Между 9 ноември 2007 и 20 декември 2013 г. е директор на [[Национална следствена служба|Националната следствена служба]]. От 6 ноември 2012 до 10 януари 2013 г. е временно изпълняващ длъжността главен прокурор на Република България. |
След това е военен следовател в Софийската военно-окръжна прокуратура в София. От 1992 г. е военен прокурор. В периода 26 юли 2005 – 26 април 2006 г. е начело на Софийската градска прокуратура. След това става говорител на Върховната касационна прокуратура, а от 26 юни 2006 г. е говорител на специализирания отдел срещу организираната престъпност и корупцията във ВКП<ref>[http://epicenter.bg/article/archive/1214/11/34 Интервю на Лилия Христовска с Бойко Найденов за съдебната реформа, избор на нов главен прокурор и оправдателните присъди по знакови дела]</ref>. Между 9 ноември 2007 и 20 декември 2013 г. е директор на [[Национална следствена служба|Националната следствена служба]]. От 6 ноември 2012 до 10 януари 2013 г. е временно изпълняващ длъжността главен прокурор на Република България. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
{{Пост списък|Главен прокурор на България|12}} |
{{Пост списък|Главен прокурор на България|12}} |
||
{{Портал|Биографии|Право|София|България}} |
{{Портал|Биографии|Право|София|България}} |
||
{{Нормативен контрол}} |
|||
{{СОРТКАТ:Найденов, Бойко}} |
{{СОРТКАТ:Найденов, Бойко}} |
||
[[Категория:Главни прокурори на България]] |
[[Категория:Главни прокурори на България]] |
||
Текуща версия към 05:26, 17 октомври 2023
| Бойко Найденов | |
| български юрист | |
| Роден |
9 февруари 1965 г.
|
|---|---|
| Учил в | Академия на МВР |
| Право | |
| Работил в | Национална следствена служба |
Бойко Найденов е български юрист, директор на Националната следствена служба (юли 2007 – април 2013), главен прокурор на България (ноември 2012 – януари 2013).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 9 февруари 1965 г. в София. През 1990 г. завършва право в Академията на МВР[1].
След това е военен следовател в Софийската военно-окръжна прокуратура в София. От 1992 г. е военен прокурор. В периода 26 юли 2005 – 26 април 2006 г. е начело на Софийската градска прокуратура. След това става говорител на Върховната касационна прокуратура, а от 26 юни 2006 г. е говорител на специализирания отдел срещу организираната престъпност и корупцията във ВКП[2]. Между 9 ноември 2007 и 20 декември 2013 г. е директор на Националната следствена служба. От 6 ноември 2012 до 10 януари 2013 г. е временно изпълняващ длъжността главен прокурор на Република България.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кратка биография на Бойко Найденов, novini.bg.
- ↑ Интервю на Лилия Христовска с Бойко Найденов за съдебната реформа, избор на нов главен прокурор и оправдателните присъди по знакови дела, epicenter.bg, 11 юли 2012.
|
