Никола Филчев
| Никола Филчев | |
 | |
| Главен прокурор на Република България | |
| Мандат | 1999 – 2006 |
|---|---|
| Назначен от | Петър Стоянов |
| Предшественик | Иван Татарчев |
| Наследник | Борис Велчев |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Националност | българин |
| Образование | Софийски университет |
| Професия | юрист • прокурор |
Портал  Правосъдие | |
Никола Филчев Борисов е български юрист, професор, Главен прокурор на България от 18 февруари 1999 до 2006 година. Преди това е последователно съдия във Върховния съд (сега Върховен касационен съд) – наказателна колегия (от януари 1991) и заместник-министър на правосъдието в кабинета на Костов (1997 – 1999), а след изтичането на мандата му като главен прокурор през 2006 г. Филчев е назначен за посланик на Република България в Казахстан, на който пост остава до 2008.[1][2][3] До 2016 г. е ръководител на катедра „Наказателноправни науки“ в Юридическия факултет на УНСС.[4]
Произход и образование
[редактиране | редактиране на кода]Никола Филчев е роден през 1948 г. в град Варна. В родния си град завършва химически техникум. Поради силно развиващата се през онова време химическа промишленост в родния му град, след завършване на средното си образование, Филчев продължава образованието си във Висшия химикотехнологичен институт (днес ХТМУ), по-късно обаче се прехвърля в Юридическия факултет на Софийския университет, където се дипломира като юрист през 1972 г.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Година след завършването си (1973 г.), Никола Филчев постъпва като съдия във Варненския районен съд. Редом с практиката, той се насочва и към научна дейност. От 1977 г. е и научен сътрудник в Института за правни науки при БАН.
Защитава докторска дисертация по наказателно право през 1986 г. Хабилитира се през 1990 г. като доцент по наказателно право, едновременно с това е и заместник-председател на Специализирания научен съвет по правни науки при БАН. От януари 1991 г. се издига до съдия във Върховния съд на Република България – I наказателно отделение. Чете лекции по наказателно право в Юридическия факултет на УНСС от 1996 до 2017 г. Директор е на Научноизследователски център за наказателно правосъдие, криминология и криминалистика, функциониращ при същия факултет[5]. Специализирал е в Русия и Германия. През 2000 г. е удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Юридическата академия в Одеса[6]. Назначен е за главен прокурор през 1999 г., като приема поста от Иван Татарчев. По време на мандата му публични личности го обвиняват в авторитарно управление, а Висшият съдебен съвет иска оставката му[7].
След приключването на мандата му е изпратен посланик в Казахстан, въпреки замесването му в няколко обществени скандала[8].
Професор по наказателно право, автор на над шестдесет публикации (монографии, студии, статии), посветени на съучастието в престъплението, способа (формата) на извършване на престъпното деяние, криминализацията на деянията, разграничението на наказателната отговорност и други.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ personi.dir.bg, архив на оригинала от 24 август 2011, https://web.archive.org/web/20110824012418/http://personi.dir.bg/person.php?id=160, посетен на 16 март 2012
- ↑ www.justice.government.bg, архив на оригинала от 25 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141025175451/http://www.justice.government.bg/10/, посетен на 1 март 2016
- ↑ Пращат Филчев посланик, за да го “извадят от дневния ред”, mediapool.bg, 17 февруари 2006.
- ↑ Катедра „Наказателноправни науки“ // УНСС. Архивиран от оригинала на 2015-12-22.
- ↑ Научноизследователски център за наказателно правосъдие, криминология и криминалистика // УНСС. Архивиран от оригинала на 2017-07-23.
- ↑ Национальный университет «Одесская юридическая академия» укрепляет свои позиции на международной арене, reporter.com.ua, 15.09.2016.
- ↑ Решение на Европейския съд по правата на човека. Колеви срещу България, параграфи 51 – 61 // 2009. Посетен на 9 декември 2020.
- ↑ Финашкова, Наталия. Лицето на скандала // Монитор, 19 януари 2009. Архивиран от оригинала на 2015-04-10. Посетен на 5 април 2015.
|
