Направо към съдържанието

Николас Гомес-Давила

От Уикицитат

Николàс Гòмес-Дàвила (исп. Nicolás Gómez Dávila, 1913-1994) е колумбийски мислител и писател, водеща интелектуална фигура през ХХ век. В резултат на неговите размишления и многостранно четене през годините излизат няколко тома афоризми (Notas, 1954; Escolios a un Texto Implícito, 1977, Nuevos Escolios a un Texto, 1986, и др.), които му спечелват световна известност.

(Голяма част от преведените афоризми са превод на Филип Каменов.)


За илюзиите, идеалите, интелигентността и глупостта

[редактиране]


  • Изреченията са камъчета, които писателят хвърля в душата на читателя. Диаметърът на концентричните вълни, които се образуват, зависи от размерите на блатото.



  • Глупавите идеи са безсмъртни. Всяко ново поколение ги измисля наново.


  • Хората много по-често биха се удряли с чука по пръста, ако болката се усещаше едва след година.


  • Идеята за "свободното развитие на личността" изглежда достойна за възхищение, докато не попаднеш на някого, чиято личност се е развила свободно.


  • В съвременната политическа панорама никоя партия не е по-близо от другите до истината. Просто някои са по-далече от нея.


  • Всяка цел, различна от Бога, ни опозорява.



  • Да бъдем търпими не значи да забравяме, че това, което търпим, не заслужава нищо по-добро.


  • Тъкмо за вкуса трябва да се спори. Останалите заблуждения са второстепенни.


  • Богатите и бедните се различават днес единствено по парите.


  • Културата никога няма да запълни свободното време на работника, тъй като тя е работата на свободния човек.



  • Ние, реакционерите, сме злощастни хора: левите ни крадат идеите, а десните – речника.


  • Всеки индивид с "идеали" е потенциален убиец.


  • Глупакът се впечатлява само от новото. За интелигентния човек датата няма значение.


  • Ценността е това, което волята утвърждава, когато утвърждаващата воля е волята на Бога.


  • Да бъдеш реакционер означава да проумееш, че човекът е проблем без човешко решение.


  • Полицията е единствената социална структура в безкласовото общество.


  • Злоупотребите с властта и подкупността в демократичните времена са последните убежища на свободата.



  • Няма революция, която да не ни кара да съжаляваме за предишната.


  • Буржоазия е всяка група от индивиди, недоволни от това, което имат, и доволни от това, което са.


  • Религията не е родена от необходимостта за укрепване на социалната солидарност, както катедралите не са били издигнати, за да се насърчава туризмът.



  • Не си струва да слушаш онзи, който не може да ти обещае вечно настояще.


  • Обществото на бъдещето: робство без господари.


  • Обикновено се забравя, че обратното на романтùка не е класикът, а глупакът.


  • Човекът живее със своите проблеми и умира от техните решения.


  • Или скептик, или католик: останалото ще погине с времето.



  • Малцина са онези, които разбират, че онова, което казват, би имало значение само ако бъде казано от други.


  • За да се даде преценка за нашето време, е достатъчно да се припомни, че неговите моралисти са социолозите.


  • Човекът е животно, което си въобразява, че е човек.



  • Съвременната история представлява диалог между двама души: единият от тях вярва в Бога, другият вярва, че е Бог.


  • Когато в защита на нещо приведем като аргумент неговата красота, плебейската душа изпада в смут.


  • Всяко нещо трябва да оправдава собственото си съществуване – освен произведението на изкуството.


  • Смятайки, че казва това, което иска, писателят казва само онова, което може.


  • Преди двеста години е било в реда на нещата да вярваш в бъдещето, без да бъдеш кръгъл глупак. Кой може обаче да повярва днес на актуалните прогнози, предвид факта, че именно ние сме блестящото бъдеще на вчерашния ден?


  • Варварско е обществото, в което възрастта на културата и възрастта на духа не съвпадат.


  • Никой не заслужава нашия интерес за повече от един миг, или за по-малко от един живот.



  • Можем да простим на хората това, което правят, но не и това, което са.


  • Хората са по-малко равни, отколкото твърдят, и повече, отколкото си мислят.



  • Моралът, а не неморалността е изкушението на паганизма. Етиката е измислена от някой неверник.


  • На човек му е по-лесно да приеме една нова истина, отколкото да се откаже от заблудите, които тя опровергава.


  • Нищото е сянката на Бога.


За обществото и политиката

[редактиране]


  • Реакционерът не е ексцентричен мислител, а е неподкупен мислител.


  • Порокът, който измъчва десницата, е цинизмът, а левицата – лъжата.




  • Йерархията е атрибут на небесата. В ада всички са равни.


  • Нито един политик не може да казва истината тогава когато електоратът слуша с внимание.


  • Основният проблем на всяка бивша колония – проблемът за интелектуалното лакейство, за нищетата на традициите, за вероподаническата духовност, за неавтентичната култура, за принудителното и унизително подражателство – се реши за мен по най-простия начин: католицизмът е моята родина.


  • Всяка цел, разична от Бога, ни опозорява.


  • Лявото не винаги убива, но винаги лъже.


  • Вече няма висше общество и народ. Има бедно простолюдие и богато простолюдие.


  • "Да принася полза на обществото" е претенция (или оправадание) на проститутката.


  • Фалшифицирането на миналото е методът, който лявото използва претендирайки, че твори бъдеще.


  • Една от най-лошите интелектуални катастрофи откриваме в присвояването на научни понятия и речник от страна на посредствената интелигенция.


  • Индивидуализмът е люлката на простащината.


  • Ще се намерят – и то немалко – френски историци, за които световната история е само епизод от историята на Франция.


  • Загубата на прозрачност е първият симптом за упадъка на един език.


  • Модернистичната жажда за оригиналност кара посредствения творец да вярва, че тайната на оригиналността се състои просто в това да бъдеш различен.


  • По-дразнещо от нечия действителна глупост е нейното обосноваване с научен език.


  • Истините не си противоречат една на друга, освен когато загубят реда си.


  • Предметите на модернизма не притежават вътрешен живот, а само вътрешни конфликти.


  • Съвременните хора не почитат нищо друго освен истерични текстове.


  • Всички епохи проявяват еднакви пороци, но не всичките – еднакви добродетели.


  • В изкуствата, автентичния продукт никога не печели толкова автентична популярност, колкото фалшивия.


  • За прогресивния модернист носталгията е върховна ерес.


  • Писателят, който обича или ненавижда е по-малко убедителен от онзи, който и обича, и ненавижда.


  • Нищо не овехтява така бързо, както онова, което е модерно по най-дързък начин.


За Бога и модерния човек

[редактиране]


  • За да се унищожи една цивилизация, не е нужно насилие. Всяка цивилизация умира от безразличието към уникалните ценности, които са я създали.


  • Вярата не е познаване на обекта на вярата, а общуване с него.


  • В миналото Църквата е опрощавала грешниците, в днешни дни има наглостта да опрощава греховете.


  • Когато църквата не успяла да убеди хората да правят това, на което тя ги учи, започнала да ги учи на онова, което хората правят.


  • Библейският пророк не предрича бъдещето, а свидетелства за присъствието на Бог в историята.


  • "Идеалното общество" би трябвало да е гробището на човешкото величие.


  • Бог е неудобство за модерния човек.


  • Много хора обичат човечеството само за да могат с чиста съвест да забравят Бог.


  • Модерният човек унищожава много повече, когато строи, отколкото когато руши.


  • Модерният човек си мисли, че е свободен, защото се въздържа да докосва стените на тъмницата си.


  • Поезията е отпечатъкът, оставен от Бога в човешката глина.


  • Въображението е единственото място във Вселената, където е възможно да се живее.


  • В океана от вяра всеки лови риба с мрежа от съмнения.


  • Ако вярваме в Бог, не бива да изричаме думите "Аз вярвам в Бог!", а "Бог вярва в мен!".


  • Способността ни да обичаме нещо друго освен Бог доказва нашата неизлечима посредственост.


  • Вярващият знае как да се съмнява, а невярващият не знае как да вярва.


  • Не съществува глупава идея, в която модерният човек да не може да повярва, стига така да избегне да вярва в Христос.


  • Католикът трябва да опрости своя живот и да усложни своята мисъл.


  • Проблемът на религията се задълбочава с всеки изминал ден, защото вярващите не са теолози, а теолозите не са вярващи.


  • Навремето глупаците са нападали Църквата – сега те я реформират.


  • На Църквата ще са й нужни векове на молитви в смирено мълчание, за да изкове наново слабохарактерната си душа.


  • Диалогът между комунистите и християните стана възможен, когато комунистите започнаха да изопачават Маркс, а християните – Господ.


  • Нищо не прави по-реално съществуването на греха от зловонието на душите, които го отричат.


  • Този, който публично се изповядва, търси не опрощение, а възхищение.


  • Да изслушаш ближния си, е едно от най-трудните задължения на милосърдието.


  • Католицизмът не решава всички проблеми, но е доктрината, която ги задава.


  • Бог е истината на всички илюзии.


  • Вярвам повече в усмивката, отколкото в гнева Господен.


За любовта и чувствеността

[редактиране]


  • Господ стои в същината на това, което обичаме.


  • Любовта и омразата не създават, а разкриват качества, които нашето безразличие скрива.


  • Човек обича само този, който го обожава, и уважава само онзи, който го обижда.


  • Любовта не е мистерия, а място, където мистерията изчезва.


  • Въпросите се стопяват само пред любовта. "Защо обичаме?", е единственият невъзможен въпрос.


  • Любовта е актът, който превръща своя обект от същество в човек.


  • Онези, които обичаме – стига ни само, че съществуват.


  • Да обичаш означава да разбираш причината, поради която Господ е създал обекта на твоята обич.


  • И най-нахалната мъдрост стои засрамена пред душа, пияна от любов или омраза.



  • Двете крила на интелигентността са ерудицията и любовта.


  • Щастието на човека, когото обичаме, е единственото земно благо, което ни дава пълна наслада.


  • Нека се учим да съпътстваме тези, които обичаме, в грешките им, без да ставаме техни съучастници.


  • Това, което ни отдалечава от Господ, е не чувствеността, а абстрактност��а.


  • Голото тяло решава всички проблеми на Вселената.



  • Сексът не решава дори сексуалните проблеми.


  • Ръката, която не се е научила да гали, не умее и да пише.


  • Да обичаш означава да кръжиш неуморно около непристъпността на любимия.


  • Свещениците и журналистите са намазали термина "любов" с толкова много сантименталност, че дори самото му ехо излъчва сладникаво зловоние.



  • Духът търси в една картина най-вече чувствено удоволствие.


  • Предпочитаме не да милваме тялото, което обичаме, а да бъдем самата ласка.


  • Идеалният образ на човека, когото обичаме, не е измама на любовта. Напротив, да обичаш, значи единствен ти да съзреш съвършенство, невидимо за други очи.


  • В автентичния хуманизъм се долавя дискретна и приятна чувственост.

Външни връзки

[редактиране]