Японско море

Японско море
Координати	40°00′00″ с. ш. 135°00′00″ и. д. / 40° с. ш. 135° и. д.40, 135
Страни с излаз	Япония  Русия  Северна Корея  Южна Корея
Средна дълбочина	1753 m
Максимална дълбочина	3742 m
Площ	1062 km2
Обем	1630 km3
Японско море в Общомедия

Японско море (на руски: Японское море; на японски: 日本海 нихонкай; на корейски: 동해 тонхэ – „източно море“; в КНДР известно като на корейски: 조선동해, 朝鮮東海 чосон-тонхэ – „Източнокорейско море“) е полузатворено море на Тихия океан, разположено е между континента Азия и неговия Корейски полуостров на запад и веригата острови Сахалин, Хокайдо и Хоншу на изток и югоизток. Мие бреговете на Русия на северозапад и североизток, КНДР и Южна Корея на запад и Япония на изток и югоизток. Дължина на бреговата линия 7600 km, от които 3240 km за Русия.^[1]

На юг чрез Корейския проток Японско море се свързва с Източнокитайско и Жълто море, на изток чрез протока Цугару (Сангарски проток) – с Тихия океан, а на север и североизток чрез протоците Невелски и Лаперуз – с Охотско море. Дължина от север на юг 2255 km, максимална ширина около 1070 km. Площ 1062 хил.km², средна дълбочина 1536 m, обем 1630 хил.km³ (по други данни, 978 хил.km², 1750 m, 1713 хил.km³ съответно). Бреговата му линия е слабо разчленена, като преобладават предимно високите и стръмни брегове. Най-големите заливи са Петър Велики, Източнокорейски, Исикари (на остров Хокайдо), Тояма и Вакаса (на остров Хоншу). Големи острови няма, като всички острови (освен Улиндо) се намират близо до бреговете му (Ребун, Рисири, Окусири, Садо, Оки и др.). Притокът на речна вода в морето е незначителен, като най-голямата река вливаща се в него е Тумъндзян.^[1]

В релефа на дъното на Японско море се открояват: шелф, континентален склон, дълбоководни котловини и подводни възвишения. Дълбоководната котловина се разделя от подводните възвишения Ямато, Кита-Оки и Оки на 3 отделни падини – Централна (максимална дълбочина 3699 m), Хоншу (3063 m) и Цушимска (2300 m).

Земната кора под дълбоководните падини е субокеанска с мощност от 8 до 12 km и се състои основно от 2 слоя – седиментен (1,5 – 2,5 km) и „базалтов“. Под възвишенията се разполага земна кора от континентален тип с мощност от 18 до 22 km. Вероятно, падините в Японско море са се образували през кайнозоя или в горната креда по пътя на движението на континенталните блокове и отделянето им от континента или в процеса на потъване и базификация на континенталната кора, като по този начин то е реликтово море на Тихия океан. Съвременното развитие на котловините в морето е във връзка с активния стадий на геосинклиналния процес, съпровождащ се с вулканизъм и сеизмичност на морското дъно. Основните полезни изкопаеми от нефт, газ, злато и каситерит са разположени в зоната на шелфа.^[1]

Климатът е умерен, мусонен. През зимата господства северозападния мусон, пренасящ студен и сух въздух от Азия със скорост на вятъра 5 – 12 м/сек. През лятото преобладават слабите и неустойчивите ветрове на югоизточния мусон, с които постъпва топъл и влажен въздух от океана, а силата на вятъра намалява до 4 м/сек. От май до октомври над морето преминават тайфуни. Те са особено чести и с голяма сила в югоизточните му части, където тяхната повторяемост от юли до септември е 1 – 2 тайфуна на месец. Средната температура на въздуха през февруари е от –15 °C на север до 6 °C на юг, а през август от 17 °C до 25 °C съответно. Годишната сума на валежите се увеличава от 310 – 500 mm на северозапад до 1500 – 2000 mm на югоизток. През пролетта и лятото често явление са мъглите.^[1]

Повърхностният воден слой, образуван от постъпващите в морето тихоокеански води, обхващат дълбочини до 150 – 200 m. В тях се образува основния циклонален кръговрат на водата. От юг през Корейския проток навлиза топлото Цушимско течение, което следвайки в северно направление през източните части на морето, дава разклонения през протоците в Тихия океан и Охотско море. В Татарския проток на север Цушимското течение се отклонява на запад, а след това на юг и преминава в студеното Приморско течение, следвайки на юг през западната част на морето. В южните му части то се отклонява на изток и затваря кръговрата на водата в направление обратно на часовниковата стрелка. През зимата това студено течение дава слабо отклонение в Корейския проток. Между северните и южните потоци от повърхностни води в централната част на Японско море се образуват няколко вторични кръговрата със същото направление.^[1]

Годишният воден баланс на Японско море се образува основно за сметка на прихода на вода през Корейския проток чрез Цушимското течение (52,2 хил.km³) и разхода през протоците Цугару (34,61 хил.km³) и Лаперуз (10,38 хил.km³). Валежите, речния приток и изпарението играят второстепенна рола във водния баланс на морето.^[1]

Температурата на повърхностния слой на водата през зимата се изменя от –1,3 до 0 °C на север и северозапад до 11 – 12 °C на юг и югоизток. През лятото температурата се изменя от 17 °C на север до 26 °C на юг, като и през зимата и през лятото източната му част е с 2 – 3 °C по-топла от западната. Солеността на изток е 34,1 – 34,8‰, на запад – 33,7 – 33,9‰, а на север в отделни райони се понижава до 27,5‰. Плътността на водата (в г/см³) през зимата на север е 1,0270, на юг 1,0255, а през лятото съответно 1,0253 и 1,0215.^[1]

В северните части ледовите явления започват през ноември и в затворените заливи по западното крайбрежие ледовете се задържат до края на март или началото на април, а в заливите по северното крайбрежие – до май. Най-голямо разпространение плаващите ледове достигат през февруари, когато тяхната южна граница преминава приблизително по северозападния бряг на остров Хокайдо и бреговете на континента до 42°с.ш.^[1]

Вълнението в Японско море е предимно слабо. Повторяемостта на вълнение със сила от 1 до 3 бала съставлява 64% през зимата и до 79% през лятото, а със сила над 6 бала съответно 9 – 11% и до 3%. Подобно на Средиземно море, то има слаби приливи и отливи, поради почти пълната си затвореност от Тихия океан.^[2] В откритите му части приливите са смесени с амплитуда до 0,5 m. В Татарския проток те са предимно полуденонщни с амплитуда до 2,3 m. Цветът на водата е от син до синьо-зелен. Прозрачността е над 10 m. Дълбоководните води се формират в резултат на трансформацията на повърхностните води при есенно-зимното им охлаждане в северните му части и спускайки се по континенталния склон запълват всички дълбочини под 150 – 200 m. Те се характеризират с голяма еднородност на физическите си характеристики. Температурата на дълбоководните води през зимата е 0,1 – 0,2 °C, през лятото 0,3 – 0,5 °C, соленост 34,01 – 34,15‰, плътност 1,0273 – 1,0274 г/см³. Характерна особеност на водите на Японско море е високото относително съдържание на разтворен кислород във всичките му слоеве, като на повърхността то е около 95%, а на дълбочина 3000 m около 70%.^[1]

В Японско море обитават над 800 вида растения и над 3,5 хил. видове животни, в т.ч. над 900 вида ракообразни, около 1000 вида риби, 26 вида бозайници. Крайбрежните райони се характеризират с висока продуктивност с биомаса до няколко kg/m³. От дънните растения най-разпространени са зостер и филоспадикс, кафяви (ламинариеви, фукусови, саргасови и др.) и червени водорасли (анфелция и др.). Сред ценните животни са: ракообразни – скариди и крабове, мекотели – стриди, миди, сепии, калмари и др.; иглокожи – морска краставица; риби – камбала, селда, сайра, треска, скумрия и др. Поради сравнително плитките протоци, свързващи Японско море с океана в него няма океанска дълбоководна фауна, като големите дълбочини са заселени с вторични дълбоководни видове с местен произход.^[1]

В японско море се извършва интензивен промишлен добив на риба, крабове, морски краставици, водорасли и др. По бреговете му са разположени големи предприятия на рибната промишленост. Морето има и голямо транспортно значение. През него преминават пътища свързващи страните по бреговете му с всички световни морски пристанища. Силно са развити и местните каботажни дестинации. Основни пристанища са: Владивосток, Находка, Ванино, Советская Гаван, Александровск Сахалински, Холмск (Русия); Ниигата, Цуруга, Майдзуру (Япония); Вонсан, Хиннам, Чхонджин (Северна Корея).^[1]

През 18 век европейците наричали морето Татарско море. Те считали, че там живеят татари. Първият европеец плавал в Японско море, е френският мореплавател Жан Франсоа Лаперуз, който картира грубо западното му крайбрежие за първи път. На негово име е наречен протокът Лаперуз между островите Сахалин и Хокайдо. През 1806 г. първото грубо картиране на източните му брегове и извършено от първия руски околосветски мореплавател Иван Крузенщерн. Важно значение имало откриването през 1849 г. на протока Невелски, свързващ Японско и Охотско море от експедицията ръководена от руския морския капитан Генадий Невелски, която извършила и първото картиране на северните части на Татарския проток. През 1850-те и 1860-те години детайлно са заснети и картирани целите западни брегове на морето от руски морски топографи.

През 1880 г. започва работа постоянна Хидрографска експедиция, обезпечила съставянето на точни навигационни карти на морето. Едновременно с хидрографските дейности се извършват наблюдения над температурата на водата и повърхностните течения. Тези материали били обобщени през 1894 г. от руския геолог и зоолог Леополд Ивановч Шренк (1826 – 1894) в труда си „О течениях Охотского, Японского и смежных с ними морей“. Началото на дълбоководните наблюдения е положено от руския хидрограф и бъдещ адмирал Степан Макаров, който по време на експедицията на корвета „Витяз“ (1886 – 89) първи установил циклоналния характер и циркулацията на повърхностните му води. Почти по същото време започва и изучаването на биологията на морето: руският ихтиолог Владимир Константинович Бражников (1870 – 1921) през 1899 – 1902 г, ру��кият зоолог и ихтиолог Пьотър Юриевич Шмид (1872 – 1949) през 1903 – 04 г. и др. През 1920-те години в изследванията на Японско море участват Морската обсерватория, Държавния хидроложки институт, Тихоокеанската биологическа станция и др. През 1930-те години за систематичното наблюдение на морето са били установени стандартни разрези за повторни ежeмесечни хидроложки наблюдения. В края на 1940-те години и след това със стандартни разрези е било покрито практически цялото море. По това време към изследванията на Японско море се присъединяват Тихоокеанското отделение на Института по океанология при АН на СССР (впоследствие Тихоокеански океаноложки институт) и Далекоизточния научноизследователски хидрометеорологичен институт, а в края на 1960-те години и Института по биология на моретата.

От 1915 г. към изучаването на Японско море пристъпват и японски научноизследователски учреждения, но системни изследвания те предприемат от средата на 1920-те години. През 1930-те години се провеждат експедиции на корабите „Сюмпу Мару“ (1928 – 38), „Синтоку Мару“ (1930 – 39) и др. От 1947 г. наблюденията на морето са провеждат основно по стандартни разрези.^[1]

• Японско море^[3]