Щраус

Щраус

♂ Щраус

♀ Щраус

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) (без ранг): Архозавроморфи (Archosauromorpha) (без ранг): Архозаври (Archosauria) (без ранг): Динозавроморфи (Dinosauromorpha) (без ранг): Динозавроподобни (Dinosauriformes) разред: Гущеротазови (Saurischia) (без ранг): Неотераподи (Neotheropoda) клон: Целурозаври (Coelurosauria) клон: Neocoelurosauria клон: Манираптообразни (Maniraptoriformes) клон: Манираптори (Maniraptora) (без ранг): Авиали (Avialae) клас: Птици (Aves) разред: Щраусоподобни (Struthioniformes) семейство: Щраусови (Struthionidae) род: Щрауси (Struthio) вид: Щраус (S. camelus)

Научно наименование

Struthio camelus Linnaeus, 1758

Разпространение

Обхват на вкаменелости

лангий – настояще, 15 – 0 Ma ПреК К О С Д К П Т Ю К Пг Н

Щраус в Общомедия

[ редактиране ]

Щраусът (Struthio camelus), известен и като африкански щраус или камилска птица, е птица от разред Щраусоподобни (Struthioniformes).

То е най-едрият жив вид птица, мъжкият тежи до 110 – 135 kg и има дължина на тялото около 2,40 – 2,50 m. Развива скорост до 70 km/h.^[2]

Според археологическите проучвания щраусите съществуват от преди седем милиона години.

Щраусите са едни от малкото нелетящи птици наред с емуто и казуара (Австралия), кивито (Нова Зеландия), нандуто (Южна Америка).

Щраусите са приспособени към живот в пустинни и полупустинни области. Важни техни особености са дългите им силни крака с големи пръсти и остри нокти, дългите им гъвкави шии с подвижна глава, зорките им, специално защитени с подобни на клепачи перца и предпазливото им и понякога агресивно поведение.

До първото десетилетие на 20 век, щраусите са били широко разпространени в много части на Африка и Югозападна Азия, но сега в дивата природа се намират само в отделни части на Източна Африка. Има значителен брой щрауси в щраусови ферми в Южна Африка, също и в Южна Австралия.

Има шест подвида на Щрауса (Struthio camelus). Арабският щраус Struthio camelus syriacus, понастоящем изчезнал, е бил многоброен в пустините на Сирия и Арабия до около 1914 г., но няма сведения за него от 1941 г. насам. Те са били безогледно преследвани и ловувани заради перата и за спорт.

Южната форма – Struthio camelus australis някога е била широко разпространена в Южна Африка, но понастоящем е ограничена до някои части от Югозападна Африка и Ангола. Този е подвидът, който първи е бил успешно опитомен заради перата си.

Северните подвидове – Struthio camelus camelus, в миналото широко разпространени, сега се намират в степните райони, южно от Сахара, от Нигерия на запад до Етиопия на изток.

Към запад в Мавритания и Рио ди Оро е позната четвъртата форма – Struthio camelus spatzi.

Петата и най-известна форма е щраусът-масаи – Struthio camelus massaicus от Южна Кения и Танзания. Сомалийския щраус Struthio camelus molybdophanes, птица от страни с повече растителност, се намира от Северна Кения до Етиопия и Сомалия.

Останки от праисторически, отпреди около 7 млн.години, щраусоподобни птици са намирани и в днешните български земи. В късно-миоценските палеонтологични находища при с. Калиманци (Санданско) и гр. Хаджидимово са намерени фосили от каратеодоров щраус (Struthio karatheodoris), който бил значително по-едър от съвременния африкански щраус.^[3][4][5][6]

Щраусите живеят до 70 г. и прекарват стадния си живот в малки разпръснати стада, ядейки трева, малини, ягоди, листа и семена. Дивата птица стига полова зрялост на 4 години – във ферма на 2 до 3 години.

Могат да се чифтосват през цялата година, но пиковият сезон е от пролетта до лятото. Преди чифтосването птиците изпълняват ритуал по ухажването. Най-често рано сутрин, няколко птици в група започват след едва доловим знак и започват да танцуват в кръг на пръсти с разтворени криле. Много скоро към танца се присъединява спонтанно цялата група.

Щраусите са полигамни. Броят женски образуващи харем на един мъжкар, варира основно според броя налични женски в неговия ареал. Женската не снася яйца докато мъжкарят не направи дупка в земята. Всички женски снасят яйца в общо гнездо - плитка яма, изкопана от мъжкия щраус докато не станат 10 – 15, след което всички птици от групата участват в мътенето им в продължение на 6 седмици. Броя на яйцата за един сезон варира от 40 до 60, като всяка женска снася, обикновено по едно през ден. По отношение на структурата и размера си яйцата се различават за отделните подвидове. Средния размер е около 15 cm дълги и 13 cm широки, с тегло около 1,4% от това на женската носачка (1,5 – 2,2 кг). Инкубационният период е около 40 дни. През нощта мъти мъжката птица, а женските през по-голямата част от деня. Голям процент от яйцата не могат да се излюпят в дивата природа, но във фермите за щрауси шансът за излюпване се повишава посредством, използване на инкубатори.

Мъжкарят полага за пиленцата големи грижи, които дели с женските.

Търговията с щраусови пера датира от хиляди години. През вековете перата от щраус са означавали голямо богатство. Постепенно по-търсена стока става кожата от щраус. Щраусът е познат на човека, като животно със стопанско значение, от от времето на Вавилонската цивилизация, Древния Египет и Асирия.

В по-ново време някои пътеписи (от 1775 г. нататък) за колониална Южна Африка се споменават фермери притежаващи, питомни щрауси, които се разхождат свободно. Щраусите са се отглеждали заради перата в Капската провинция в Република Южна Африка от 1826 г. насам. В ранните години на този век са били уловени над 700 000 щрауси и е поставено началото на щраусовата индустрия в Северна Африка, САЩ и различни европейски страни, както и в Южна Австралия. Те са станали много доходоносни и са били четвърти в експортната листа на Южна Африка, но в 1914 г. с близо 1 млн. отглеждани птици, индустрията се срива фактически за една нощ с избухването на Първата световна война.

Впоследствие подновено, отглеждането на щрауси се засилва в края на 20-ти и началото на 21-ви век. Щраусови ферми се организират в Англия, САЩ, Австралия и Континентална Европа, предимно за добив на месо и заради кожата на тези птици, имаща приложение в модната индустрия.

Няколко ферми за щрауси има и в България. Обект на стопанската им дейност са месото, яйцата и перата на щраусите. Част от продукцията се изнася в чужбина. Ястия от щраусово месо могат да се намерят в някои ресторанти, а яйцата и перата се използват основно като сувенири в туристическата индустрия. Като странична щраусовите ферми развиват и развлекателна дейност. Към фермата в с. Брестница (Сините щрауси) има и музей на щрауса. Други места, в които се отглеждат тези птици са село Скобелево (край Павел Баня), в околностите на гр. Долна Баня и село Хераково (Софийска област).

Перата по тялото на мъжкия щраус са черни, докато при крилата и задните части бели и черни. Женските са по-малки и имат сиво-кафяви пера. И при двата пола главата изглежда малка в сравнение с останалата част от птицата. Главата и повечето от шията са почти голи бидейки нарядко покрити с четиноподобни пера. Краката също са голи, кожата на шията и краката е сивкава или червеникава.

Историята на щраусовите пера е романтична и вълнуваща. От символ на справедливост в Древен Египет до изящните творения на модните дизайнери, щраусовите пера винаги са очаровали хората. С техните уникални характеристики и качества, човечеството с цялата си технология никога не е могло да симулира естествената приливаща красота на перата от крилата. От карнавалите в целия свят до театрите, музикалните и нощни клубове, щраусовите пера се показват в очарователната си красота.

Уникални са и със своята мекота, устойчивост, гъвкавост и способността да генерират статично електричество, което привлича праха, - това прави щраусовите пера популярен материал за направа на домашни и индустриални бърсалки за прах. Само напълно готови (зрели в продължение на поне 8 месеца) пера се събират за тази цел.

Именно това е първият продукт, заради който започва отглеждането на щрауси през 1826 г. в Южна Африка. Търсенето на пера в света практически никога не е преставало и пазарът е ненаситен. Бразилците купуват пера между 6795 – 7245 килограма годишно за различни празници. В Южна Африка доходът от перата е средно 10% от печалбата, и качествените пера могат да покрият разходите за храна на закланите птици. За да имате качествени пера трябва да имате качествени птици. Най-ценени са белите пера, които са приблизително 24 централни пера от първата редица пера по крилата на мъжкия щраус. По-широките пера са по-красиви. Пера, които са широки от началото до края изглеждат много по-цялостни, завършени и по-пухкави. Пера, които са заострени в края не дават необходимия пълен блясък, желан за костюмите.

Месото на щрауса е близко до качествата на телешкото, но е с по-ниско съдържание на мазнини и холестерол. Щраусите имат най-добрия коефициент на ефективност на фуража – 3,5:1, т.е. 350 кг храна биха дали 100 кг месо (за сравнение при рогатия добитък е 6:1). Щраусовото месо е сред най-скъпите птичи меса.

Най-големите яйца на съществуващ вид са щраусовите. Едно щраусово яйце се равнява на около 25 – 30 кокоши. Омлет от такова яйце съставлява порция за няколко души.

Черупката на яйцето е много твърда благодарение на дебелина около 1 – 1,5 mm. Може да се използва за направата на фигури или за рисуване върху тях.

Нормативен контрол AAT BNF GND NDL ADW AFD Avibase BioLib BirdLife BOLD eBird EoL EPPO Fossilworks GBIF iNaturalist IRMNG ITIS IUCN NBN NCBI Oiseaux Soortenregister Species+ uBio Xeno-canto ZooBank