Направо към съдържанието

Чикагски блус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чикагски блус
Стилистични корениДелта блус, инструментали
Културни корениЧикаго, 1940-те
Типични инструментиЕлектрическа китара, Хармоника, Барабани, Пиано, Бас китара, Саксофон
Смесени стилове
Рокендрол, рок, ритъм енд блус
Чикагски блус в Общомедия

Чикагски блус е форма на блус музика развита в Чикаго, Илинойс.

Чикагския блус заема акустичната китара и хармониката от Делта блуса като звучнето на хармониката е усилено чрез микрофон и усилвател и е добавена електрическа китара, бас китара с усилвател, барабани, пиано и понякога саксофон и тромпет. Този тип музика се развива през първата половина на 20 век по време на Голямото преселение на афроамериканци, когато бившите роби мигрират от юга в индустриалните градове на севера.

Първоначално чикагския блус се свири на улицата, но след като придобива популярност се превръща в търговско начинание. През 60-те години новия стил музика достига Европа, като влиятнието му е толкова голямо, че английските рокендрол групи започват да черпят вдъхновение от него и да правят кавъри на блус песни.

Първоначално в блус клубовете в Чикаго свирели черни музиканти и музиката била предназначена основно за черната публика. Освен това по-голямата част от тези клубове се намирали в южната част на града и белите не ги посещавали. С времето това се променя, което е и причината за появата на такива клубове в северната част на града. В последната сметка популярността на блуса става причината и бели музиканти да започнат да го изпълняват.

Чикагския блус използва повече ноти от стандартния блус, който използва шестнотна скала; често се добавят мажорни ноти и девети ноти (октава плюс секунда), което дава по-„джазово звучене“ като все пак се остава в рамките на блуса. Чикагския блус се отличава и с тежкия си бас. Също като Делта блуса и чикагския използва често хармоника и понякога саксофон.

Известни музиканти

[редактиране | редактиране на кода]

Популярни чикагски блусмени певци и композитори са Джими Рийд, Мъди Уотърс, Хаулин Уулф и Уили Диксън; китаристи: Фреди Кинг, Меджик Сам, Съл Джонсън, Бъди Гай, Робърт Локууд Джуниър, Маккинли Мичъл, Бо Дидли, Майк Блумфийлд и Елмор Джеймс; хармоника: Уолтър Хортън, Литъл Уолтър, Чарли Мъсълуайт, Пол Бътърфийлд, Джуниър Уелс.

Известни звукозаписни компании

[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Чес Рекърдс Чес Рекърдс ръководена от братята Ленард и Фил Чес е най-известната звукозаписна компания в Чикаго, която записва и разпространява блус музика. Съществува от 1950 до 1969 г., когато братята продават компанията. Много от соло музикантите в Чес работели и като сешън музиканти и записвали албумите на други блусмени.

Checker Records е филиан на Чес, който записва Бо Дидли, Робърт Локууд Джуниър, Дж. Б. Леноар и Сони Бой Уилямсън II.

Cobra Records е назависим лейбъл, който съществува от 1956 до 1959 г. Cobra изиграват важна роля в кариерите на Отис Ръш, Меджик Сам и Бъди Гай. Те сигнализират за набиращия сили Западен звук.

Cobra са създадени в западната част на Чикаго през 1956 г., от Ели Тоскано (собственик на музикален магазин и сервиз за поправка на телевизори) и Хауърд Бендо. Когато предишния му лейбъл Abco Records, не води до очаквания интерес Тоскано предлага на Уили Диксън да работи за Cobra. Недоволен от работата си с Чес Диксън приема. Там той заема много длъжности включително търсач на таланти, продуцент, аранжор, композитор, басист, а и води артистичната визия на лейбъла.

Delmark е формиран през 1958, когато Боб Костър премества лейбъла Delmark от Сейнт Луис в Чикаго и съществува и до днес. Записва и разпространява джаз и блус музика. Музиканти, които работят с Delmark са Роско Мичъл, Джуниър Уелс, Робърт Локууд Джуниър и Сони Бой Уилямсън II.

Брус Игуайър, бивш служител в Delmark, създава Alligator Records през 1971 г. Alligator и до днес остава главно блус лейбъл. Записва изпълнители като Коко Тейлър, Бъди Гай, Отис Ръш, Хаунд Дог Тейлър и Еди Клиъруотър.

Twinight Records е малък американски лейбъл основан в Чикаго през 1967 г. от Хауърд Бендо и Питър Райт, който по-късно добавя кат�� партньор Родни Джонс. Специализират се в Р&Б и соул музика. За няколко месеца се казват Twilight Records, когато разбират, че има друг лейбъл с това име и променят името си. За пет години лейбълът издава (или поне записва) 55 сингъла от които класира седем. Звездата им е Съл Джонсън, които има няколко хита за King Records и който ще издаде най-големият си хит за Hi Records в края на 70-те. Хитове на Джонсън за Twinight са "Come on Sock it to Me" (1967), "Sorry ‘Bout Dat", "Different Strokes", "Is It Because I'm Black" (1969), and "Concrete Reservation".

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Chicago blues в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​