Черокска писменост
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Черокското писмо е силабар (сричкова писменост) изобретен през 1819 г. от индианец чероки на име Секвоя за нуждите на езика чероки. Трябва да се отбележи, че създаването на писмеността ��т този човек само по себе си е забележително събитие, тъй като първоначално той е бил напълно неграмотен. В тази система всеки символ представлява конкретна сричка, за разлика от кирилицата, където всеки символ представлява дадена фонема. Черокското писмо съдържа 85 символа, което, с някои изключения, покрива наличните срички в черокския език.
След създаването си, писмото бързо придобива популярност и десетилетия наред се използва при издаването на вестника Черокски феникс. И до днес се използва при преводи на рецепти, религиозни текстове, народни творчество, и др. Познаването му се счита за необходимо за придобиване на черокско гражданство, но трябва да се отбележи, че при изучаването на черокски език в училищата се използва латиница.
a [a]~[ə] |
e [e]~[ɛ] |
i [i]~[ɪ] |
o [o]~[ɔ] |
u [u]~[ʊ] |
v [ə̃] | |||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
— | Ꭰ a | Ꭱ e | Ꭲ i | Ꭳ o | Ꭴ u | Ꭵ v | ||||
g [ɡ] |
Ꭶ ga | Ꭷ ka | Ꭸ ge | Ꭹ gi | Ꭺ go | Ꭻ gu | Ꭼ gv | |||
h [h] |
Ꭽ ha | Ꭾ he | Ꭿ hi | Ꮀ ho | Ꮁ hu | Ꮂ hv | ||||
l [l] |
Ꮃ la | Ꮄ le | Ꮅ li | Ꮆ lo | Ꮇ lu | Ꮈ lv | ||||
m [m] |
Ꮉ ma | Ꮊ me | Ꮋ mi | Ꮌ mo | Ꮍ mu | Ᏽ mv | ||||
n [n] |
Ꮎ na | Ꮏ hna | Ꮐ nah | Ꮑ ne | Ꮒ ni | Ꮓ no | Ꮔ nu | Ꮕ nv | ||
qu [kʰw] |
Ꮖ qua | Ꮗ que | Ꮘ qui | Ꮙ quo | Ꮚ quu | Ꮛ quv | ||||
s [s] |
Ꮝ s | Ꮜ sa | Ꮞ se | Ꮟ si | Ꮠ so | Ꮡ su | Ꮢ sv | |||
d/t [d]/[t] |
Ꮣ da | Ꮤ ta | Ꮥ de | Ꮦ te | Ꮧ di | Ꮨ ti | Ꮩ do | Ꮪ du | Ꮫ dv | |
tl [t͡ɬ] |
Ꮬ dla | Ꮭ tla | Ꮮ tle | Ꮯ tli | Ꮰ tlo | Ꮱ tlu | Ꮲ tlv | |||
ts [t͡s]~[d͡ʒ] |
Ꮳ tsa | Ꮴ tse | Ꮵ tsi | Ꮶ tso | Ꮷ tsu | Ꮸ tsv | ||||
w [ɰ] |
Ꮹ wa | Ꮺ we | Ꮻ wi | Ꮼ wo | Ꮽ wu | Ꮾ wv | ||||
y [j] |
Ꮿ ya | Ᏸ ye | Ᏹ yi | Ᏺ yo | Ᏻ yu | Ᏼ yv |
Забележка: Знакът ‘v’ в представената таблица е носовка.
Компютърна поддръжка
[редактиране | редактиране на кода]Черокските символи се поддържат от стандарта Unicode, в символния интервала от U+13A0 до U+13FD.
0 | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | A | B | C | D | E | F | |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
13A | Ꭰ | Ꭱ | Ꭲ | Ꭳ | Ꭴ | Ꭵ | Ꭶ | Ꭷ | Ꭸ | Ꭹ | Ꭺ | Ꭻ | Ꭼ | Ꭽ | Ꭾ | Ꭿ |
13B | Ꮀ | Ꮁ | Ꮂ | Ꮃ | Ꮄ | Ꮅ | Ꮆ | Ꮇ | Ꮈ | Ꮉ | Ꮊ | Ꮋ | Ꮌ | Ꮍ | Ꮎ | Ꮏ |
13C | Ꮐ | Ꮑ | Ꮒ | Ꮓ | Ꮔ | Ꮕ | Ꮖ | Ꮗ | Ꮘ | Ꮙ | Ꮚ | Ꮛ | Ꮜ | Ꮝ | Ꮞ | Ꮟ |
13D | Ꮠ | Ꮡ | Ꮢ | Ꮣ | Ꮤ | Ꮥ | Ꮦ | Ꮧ | Ꮨ | Ꮩ | Ꮪ | Ꮫ | Ꮬ | Ꮭ | Ꮮ | Ꮯ |
13E | Ꮰ | Ꮱ | Ꮲ | Ꮳ | Ꮴ | Ꮵ | Ꮶ | Ꮷ | Ꮸ | Ꮹ | Ꮺ | Ꮻ | Ꮼ | Ꮽ | Ꮾ | Ꮿ |
13F | Ᏸ | Ᏹ | Ᏺ | Ᏻ | Ᏼ | Ᏽ | ᏸ | ᏹ | ᏺ | ᏻ | ᏼ | ᏽ |
0 | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | A | B | C | D | E | F | |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
AB7 | ꭰ | ꭱ | ꭲ | ꭳ | ꭴ | ꭵ | ꭶ | ꭷ | ꭸ | ꭹ | ꭺ | ꭻ | ꭼ | ꭽ | ꭾ | ꭿ |
AB8 | ꮀ | ꮁ | ꮂ | ꮃ | ꮄ | ꮅ | ꮆ | ꮇ | ꮈ | ꮉ | ꮊ | ꮋ | ꮌ | ꮍ | ꮎ | ꮏ |
AB9 | ꮐ | ꮑ | ꮒ | ꮓ | ꮔ | ꮕ | ꮖ | ꮗ | ꮘ | ꮙ | ꮚ | ꮛ | ꮜ | ꮝ | ꮞ | ꮟ |
ABA | ꮠ | ꮡ | ꮢ | ꮣ | ꮤ | ꮥ | ꮦ | ꮧ | ꮨ | ꮩ | ꮪ | ꮫ | ꮬ | ꮭ | ꮮ | ꮯ |
ABB | ꮰ | ꮱ | ꮲ | ꮳ | ꮴ | ꮵ | ꮶ | ꮷ | ꮸ | ꮹ | ꮺ | ꮻ | ꮼ | ꮽ | ꮾ | ꮿ |
Черокски шрифт се доставя за първи път от операционната системи Mac OS X, версия 10.3 (Panther), а по-късно и от Windows Vista. Предлагат се както безплатни, така и комерсиални черокски шрифтове.
|