Хан Аспарухово
| Хан Аспарухово | |
  Хан Аспарухово  Хан Аспарухово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1469 души[1] (15 март 2024 г.) 102 души/km² |
| Землище | 14,407 km² |
| Надм. височина | 136 m |
| Пощ. код | 6055 |
| Тел. код | 041179 |
| МПС код | СТ |
| ЕКАТТЕ | 68730 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Стара Загора |
| Община – кмет | Стара Загора Живко Тодоров (ГЕРБ; 7 ноември 2011) |
| Кметство – кмет | Хан Аспарухово Гергана Георгиева (БСП) |
Хан Аспарухово е село в Южна България. То се намира в община Стара Загора, област Стара Загора.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първото споменаване за селище в района е в 15 век в османските регистри. Преди освобождението името на селото е Чавлакьой, което е сменено през 1897 на Цар Аспарухово. През 1950 г. е преименувано на Стамово на името на убитият партизанин Стамо Кирев. На 19 януари 1993 г. името на селото е променено на сегашното Хан Аспарухово [2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Хан Аспарухово се намира в Югоизточния район за планиране, административно е в област Стара Загора и в община Стара Загора. По данни на НСИ, към 1 януари 2007 населението му наброява 1091 души. Надморското равнище на селото е 100-199 м., а площта – 14 407 кв. км. Пощенският код е 6055, а телефонният – 041179 (при набиране от България) и 0035941179 (при набиране от чужбина).
Гара на жп линията Пловдив-Стара Загора-Бургас.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Иван Костов (1871 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Иван Варналиев[3]
- Йордан Капсамунов (1907-1991), дългогодишен кмет на Стара Загора
- Магда Петканова (1900-1970), българска писателка
- Стойко Пеев – актьор
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Хан Аспарухово в сайта на Община Стара Загора
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
| ||||||||||