Фернан Бродел
Фернан Бродел Fernand Braudel | |
френски историк | |
Роден |
Люмевил ан Орноа, Франция |
---|---|
Починал | 27 ноември 1985 г.
|
Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
Учил в | Парижки университет |
Научна дейност | |
Работил в | Университет на Сау Паулу (1934 – 1937) Висше училище за обществени науки Колеж дьо Франс (1950 – 1972) Институт за политически изследвания Парижки университет Практическо училище за висши изследвания Алжирски университет (1923 – 1932) |
Публикации | Средиземно море и средиземноморският свят по времето на Филип II (1949) |
Повлиян | Карл Маркс, Люсиен Февър, Марк Блок, Емил Дюркем, Ибн Халдун |
Повлиял | Жорж Дюби, Еманюел Льо Роа Ладюри, Жак Льо Гоф |
Фернан Бродел в Общомедия |
Фернан Пол Бродел (на френски: Fernand Paul Braudel) е френски историк, лидер на т.нар. Школа „Анали“ след Втората световна война. Определян е като един от най-изтъкнатите историци на XX век.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 24 август 1902 година в Люмевил ан Орноа, днес част от Гондрекур льо Шато в Лорен, Франция, в семейството на учител. Завършва лицея „Волтер“ и Сорбоната. Привлича го Френската революция и за тема на дипломната си работа избира революционните събития в най-близкия до родното му село град Бар льо Дюк.
От 1923 г. преподава във френския лицей в Константин, а малко след това – в този в Алжир, като през този период започва своите изследвания, довели до създаването на „Средиземно море и средиземноморският свят по времето на Филип II“.
В периода 1925 – 1926 служи в армията, а през 1928 публикува първата си научна статия. През 1932 се връща в Париж, за да преподава в лицея „Кондорсе“, а след това и в лицея „Анри IV“.
Още през 1900 г. френските академични институции засилват културното си влияние в Бразилия, като помагат за създаването на Бразилската академия за изкуства. През 1934 франкофилът Хулио де Мескита Фильо кани антрополога Клод Леви-Строс, географа Пиер Монбег, философа Жан Мог и Бродел да участват в създаването на нов университет в Сао Паоло. По-късно Бродел сам определя времето прекарано в Бразилия като „най-добрия период в живота си“.[2]
През 1937 г. се завръща в Париж. Започва сътрудничеството му с Люсиен Февър. След започването на Втората световна война е мобилизиран и изпратен на фронта в артилерийска част, но през 1940 е пленен и остава до края на войната отначало в лагер за офицери военнопленници в Майнц (Oflag XII B), а от 1942 в лагер с особен режим (Oflag X C) в Любек. И в двата лагера Бродел е избиран за ректор на лагерните университети.[3]
След войната се включва активно в Школата „Анали“ и се превръща в неин негласен лидер. През 1947 г., заедно с Февър и Шарл Моразе, Бродел кандидатства за субсидия пред Рокфелеровата фондация в Ню Йорк и основава прочутото Училище за академични изследвания в областта на социалните науки към Ecole Pratique des Hautes Etudes.[4] От 1949 г. преподава в Колеж дьо Франс, заемайки мястото на пенсионирания Люсиен Февър. През 1950 г. е сред основателите на списание „Revue économique“.[5] Редактор на списание „Анали“ от 1956 до 1970. Пенсионира се в Ecole Pratique des Hautes Etudes през 1968 г.
Умира на 27 ноември 1985 година в Клюз на 83-годишна възраст. Погребан е в гробището „Пер Лашез“ в Париж.
Научна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Работи по три големи проекта, всеки равняващ се на няколко десетилетия интензивно изследване: „Средиземноморието“ (1923 – 1949, 1949 – 1966), „Цивилизация и капитализъм“ (1955 – 1979), както и незавършения „Идентичност на Франция“ (1970 – 1985).
Репутацията му произлиза от част от творбите му, но дори още повече от успехите му в подготовката на Школата „Анали“ – най-важният двигател на исторически изследвания във Франция и голяма част от света след 1950 г. Като доминиращ лидер на историографската Школа „Анали“ през 1950 – 1960, оказва огромно влияние върху историографията във Франция и други страни.
Бродел е считан за един от най-големите от тези съвременни историци, които подчертават ролята на социално-икономическите фактори от голям мащаб при създаването и разказването на история.[6]
Признание
[редактиране | редактиране на кода]Фернан Бродел е почетен доктор на Оксфорд, Свободния университет на Брюксел, Университета Комплутенсе в Мадрид, Варшавския университет, Кеймбриджкия университет, Йейл, Женевския университет, Университета в Падуа, Лайденския университет, Университета в Монреал, Кьолнския университет, Чикагския университет.
Член-кореспондент на Британската академия (1962), на Унгарската академия на науките, на Сръбската академия на науките, на Баварската академия на науките (1964) и на Хайделбергската академия на науките (1965). През 1970 е избран за член на Американската академия на изкуствата и науките, а през 1983 за член на Френската академия.
Към Държавния университет на Ню Йорк е създаден Fernand Braudel Center for the Study of Economies, Historical Systems, and Civilizations. През 1987 г. в Сао Пауло, Бразилия, е основан Институтът Фернан Бродел за световна икономика Архив на оригинала от 2012-09-03 в Wayback Machine..
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Les Trois Premières Années de la Révolution à Bar-le-Duc (D.E.S., 1922), publié en feuilleton dans Le Réveil de la Meuse, 1922 – 1923
- „Les Espagnols et l’Afrique du Nord de 1492 à 1577“, in Revue africaine, 1928, p. 184 – 233 и p. 351 – 462.
- Les Espagnols en Algérie 1492 – 1792“, chapitre IX de Histoire et historiens de l’Algérie, Paris, 1931, p. 231 – 265.
- La Méditerranée et le monde méditerranéen à l'époque de Philippe II, Paris, Armand Colin, 1949; deuxième édition révisée, 1966
- Navires et marchandises à l’entrée du port de Livourne (1547 – 1611), en collaboration avec Ruggiero Romano, Armand Colin, 1951, 127 p.
- „La longue durée“, in Annales, 1958, p. 725 – 753.
- „Histoire et sociologie“, in Traité de sociologie, publié sous la direction de Georges Gurvitch, PUF, 1958.
- „Le déclin de Venise au XVII siecle“, en collaboration avec Pierre Jeannin, Jean Meuvret et Ruggiero Romano, in Aspetti e cause della decadenza economica veneziana nel secolo XVII. Atti del convegno: 27 giugno-2 luglio 1957, Venise-Rome, 1961, p. 23 – 86.
- ((en)) „European Expansion and Capitalism: 1450 – 1650“, in Chapters in Western Civilization, New York, 1961, p. 245 – 288.
- Le Monde actuel, en collaboration avec Suzanne Baille et Robert Philippe, Belin, 1963. Réédité en 1987 sous le titre Grammaire des civilisations
- ((it)) Carlo V, in I protagonisti della Storia universale, Milan, 1965, p. 113 – 140.
- Civilisation matérielle, économie et capitalisme (XV-XVIII siecles), tome 1, Paris, Armand Colin, 1967.
- Écrits sur l’histoire, Paris, Flammarion, collection Science, 1969, 315 p.
- ((it)) Conclusion du tome II de la Storia d’Italia, Milan, Einaudi, 1974.
- (ред.) La Storia e le altre scienze sociale, Bari, Laterza, 1974, 386 p.
- (ред.) Histoire économique et sociale de la France, Paris, PUF, 1977 (dir. avec Ernest Labrousse)
- (ред.) La Méditerranée
- L’Espace et l'Histoire, Paris, Arts et métiers graphiques, 1977; rééd. en poche, Champs, Flammarion, 1985.
- Les Hommes et l’Héritage, Paris, Arts et métiers graphiques, 1978; rééd. en poche, Champs, Flammarion, 1986.
- L’Europe, Paris, Arts et métiers graphiques, 1982.
- Oltremare. Codice casanatense, Franco Maria Ricci, 1984.
- Venise, photographies de Folco Quilici, Paris, Arthaud, 1984.
- (ред.) Le monde de Jacques Cartier, Paris, Berger-Levrault, 1984, 317 p.
- La dynamique du capitalisme, Paris, Arthaud, 1985.
- L'Identité de la France, Paris, Arthaud, 3 volumes, 1986.
- Discours de réception à l’Académie française, Paris, Arthaud, 1986.
- Une leçon d’histoire, colloque de Châteauvallon, 1985, Paris, Arthaud, 1986.
- Grammaire des civilisations, Paris, Arthaud, 1987 (cf. 1963)
- Le Modèle italien, Paris, Arthaud, 1989 (cf. 1974)
- Écrits sur l’histoire, tome II, Paris, Arthaud, 1990 (tome I: 1969)
- Книги на български
- Средиземно море и средиземноморският свят по времето на Филип II, Велико Търново: Абагар, 1998 (ISBN 954-584-231-8)
- Материална цивилизация, икономика и капитализъм, XV-XVIII век. Том 1. Структурата на всекидневието: възможното и невъзможното, София: Прозорец, 2000 (ISBN 954-733-118-3)
- Материална цивилизация, икономика и капитализъм XV-XVIII век. Том 2. Игрите на размяната, София: Прозорец, 2002 (ISBN 954-733-253-8)
- Световното време, София: Прозорец, 2005 (ISBN 954-733-429-8)
- Граматика на цивилизациите, превод от френски Недка Капралова, София: Изток-Запад, 2014. (ISBN 978-954-396-002-6)[7][8]
За него
[редактиране | редактиране на кода]- Aurell, Jaume. „Autobiographical Texts as Historiographical Sources: Rereading Fernand Braudel and Annie Kriegel.“ Biography 2006 29(3): 425 – 445.
- Burke, Peter. The French Historical Revolution: The Annales School 1929 – 89, (1990).
- Carrard, Philippe. Figuring France: The Numbers and Tropes of Fernand Braudel // Diacritics 18 (3). 1988. с. 2 – 19.
- Carrard, Philippe. Poetics of the New History: French Historical Discourse from Braudel to Chartier, (1992)
- Pierre Daix, Braudel, (Paris: Flammarion, 1995)
- Dosse, Francois. New History in France: The Triumph of the Annales, (1994, first French edition, 1987).
- Giuliana Gemelli, Fernand Braudel (Paris: Odile Jacob, 1995)
- Harris, Olivia. „Braudel: Historical Time and the Horror of Discontinuity.“ History Workshop Journal 2004 (57): 161 – 174.
- Hexter, J. H. „Fernand Braudel and the Monde Braudellien“, Journal of Modern History, 1972, vol. 44, pp. 480 – 539.
- Hufton, Olwen. „Fernand Braudel“, Past and Present, No. 112. (Aug., 1986), pp. 208 – 213.
- Hunt, Lynn. French History in the Last Twenty Years: the Rise and Fall of the Annales Paradigm // Journal of Contemporary History 21 (2). 1986. DOI:10.1177/002200948602100205. с. 209 – 224.
- Kaplan, Steven Laurence. „Long-Run Lamentations: Braudel on France“, The Journal of Modern History, Vol. 63, No. 2, A Special Issue on Modern France. (Jun., 1991), pp. 341 – 353.
- Kinser, Samuel. Annaliste Paradigm? The Geo-historical Structuralism of Fernand Braudel // American Historical Review 86 (1). 1981. с. 63 – 105.
- Lai, Cheng-chung. Braudel's Historiography Reconsidered, Maryland: University Press of America, 2004.
- Moon, David. „Fernand Braudel and the Annales School“ online издание
- Santamaria, Ulysses и др. A Note on Braudel's Structure as Duration // History and Theory 23 (1). 1984. с. 78 – 83.
- Stoianovich, Traian. French Historical Method: The Annales Paradigm, (1976)
- Wallerstein, Immanuel. „Time and Duration: The Unexcluded Middle“ (1997) online версия
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Carole K. Fink, Fernand Braudel. French historian and educator, Encyclopaedia Britannica (посетен на 24 януари 2016 г.)
- ↑ Thomas E. Skidmore, „Levi-Strauss, Braudel and Brazil: a Case of Mutual Influence.“ Bulletin of Latin American Research, 2003, 22(3): 340 – 349. ISSN – 3050 0261 – 3050 Full text: Ebsco
- ↑ Laura Hannemann, „Der entfesselte Geist. Die französischen Lageruniversitäten im 2. Weltkrieg“. In: Francia 33, 2006, Heft 3, S. 95 ff. (online Архив на оригинала от 2013-02-10 в archive.today).
- ↑ В добавка получава и 1 млн. американски долара от фондация „Форд“ през 1960 г. Виж: Francis X. Sutton, „The Ford Foundation's Transatlantic Role and Purposes, 1951 – 81.“ Review (Fernand Braudel Center) 2001 24(1): 77 – 104.
- ↑ Braudel, Fernand. „Pour une économie historique.“ Revue économique, Vol. 1, No. 1 (май 1950), pp. 37 – 44.
- ↑ Например Fernand Braudel, „The Mediterranean and the Mediterranean World in the Age of Philip II“ (Berkeley: University of California Press, 1996).
- ↑ Предговор на Морис Емар („Бродел преподава история“), Увод и първа глава на Граматика на цивилизациите, Портал за култура, изкуство и общество, 6 март 2014 г.
- ↑ Откъси от Граматика на цивилизациите, сайт на изд. Изток-Запад.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Gloria Emeagwali, Braudel, Colonialism and the Rise of the West Архив на оригинала от 2013-10-20 в Wayback Machine., Comparative Civilizations Review, no. 47. Fall 2002
|
|
- Френски историци
- Френски стопански историци
- Социокултурна еволюция
- Теории на историята
- Възпитаници на Парижкия университет
- Преподаватели в Колеж дьо Франс
- Членове на Френската академия
- Членове на Унгарската академия на науките
- Академици на Сръбската академия на науките и изкуствата
- Френски военни дейци от Втората световна война
- Военнопленници през Втората световна война
- Доктор хонорис кауза на Кеймбриджкия университет
- Доктор хонорис кауза на Оксфордския университет
- Доктор хонорис кауза на Чикагския университет
- Доктор хонорис кауза на Варшавския университет
- Хора от Гранд Ест
- Погребани на Пер Лашез