Тамил Наду

Тамил Наду தமிழ்நாடு
Разположение в Индия
Страна	Индия
Столица	Ченай
Площ	130 058 km²
Население	72 147 030 души 555 души/km²
Официален сайт	www.tn.gov.in
Тамил Наду в Общомедия

Тамил Наду (на тамилски: தமிழ்நாடு, „Страната на тамилите“; на английски: Tamil Nadu) е щат в Южна Индия, граничещ с Карнатака, Керала, Андра Прадеш и Пондичери. Тамил Наду е родината на тамилите, чиято култура датира от древността. Тамил Наду е центърът на дравидската политика, доминиран от партиите ДМК и АИАДМК. По общо развитие е на едно от първите места в страната.

В древността Тамил Наду е дом на четирите мощни царства Чера, Чола, Пандя и Палави. Сангамската литература от преди новата ера описва подвизите на техните царе и князе, както и поетите възпали ги. През 580 г. Палавите постигат владичество и царуват над района през следващите 150 г. със столица в Канчипурам. Те строят много храмове и по тяхно време дравидската архитектура достига своя връх. През 9 век Чолите разширяват владенията си до Бенгал и завладяват част от Шри Ланка. Флотата им достига до Бирма, Андаманските и Никобарските острови, Суматра, Ява и Малайзия. Чолите упадат през 13 век и на тяхно място идват Пандите, но през 1316 г. те са покорени от мюсюлманските нашественици от север Кхилджи, които основават султаната Мадурай. Мюсюлманските нашественици основават империята Виджаянагар в Декан, която завзема целия Тамил Наду ок. 1370 г. След упадъка на империята управителите Наяк обявяват независимост и възстановяват някои от старите храмове.

Около 1609 г. нидерландците основават селище в Пуликат. През 1639 г. Британската Източноиндийска компания основава селище на територията на днешен Ченай (Мадрас). Британците използват свади между местните владетели, за да разширят влиянието си. Те влизат във война с французите и ограничават владенията им в Индия до Пондичери.

През 1947 г. е създаден щата Мадрас, състоящ се от територията на днешен Тамил Наду, брега на Андра Прадеш до община Ганджам в Ориса, северна Карнатака и част от Керала. Щатът по-късно е разделен по езиков признак и преименуван на Тамил Наду.

На север и запада в Тамил Наду е хълмиста област, а по крайбрежието на изток и юг са равнини. Най-южната точка на Индия, нос Коморин (Канякумари), се намира в Тамил Наду. Крайбрежието на Тамил Наду е дълго около 1000 км. Тамил Наду има периоди на суша. От юни до септември е югозападния мусон със силни югозападни ветрове. Североизточния мусон е от октомври до декември с доминиращи североизточни ветрове. От януари до май е сухият сезон. Средният валеж е 945 мм, от които 48% са в резултат на североизточния, а 32% в резултат на югозападния мусон. Тъй като щатът е изключително зависим от мусоните за своите водни запаси, липсата на мусонни дъждове води до силна суша и недостиг на питейна вода. Най-високата температура, измерена в равнините, е 43 °C, а в хълмовете 32,3 °C. Най-ниската температура, измерена в равнините, е 13,1 °C, а в хълмовете 3 °C. Около 17% от територията на щата е покрита от гори, някои от които са защитени в паркове и резервати. Тамил Наду произвежда около 15% от солта в страната.

Тамил Наду има двукамерно законодателно събрание до 1986 г., когато го заменя с еднокамерно по подобие на повечето щати в Индия. Губернаторът е глава на щата, а главният министър е глава на изпълнителната власт. Щатът изпраща 39 депутати в долната камара на индийския парламент (Лок Сабха).

Регионалните партии доминират политиката в щата от 1967 г. Реорганизацията на индийските щати по езиков и етнически признак намалява силата на тамилския национализъм, особено на искането за независимост от Индия. Агитацията против използването на хинди от индийското правителство през 1960-те години прави партията Дравида Мунетра Кажагам популярна и тя печели изборите през 1967 г. като сваля от власт Индийския национален конгрес.

Брутният вътрешен продукт на Тамил Наду за 2007 г. е оценен на 70 млрд. долара, отчитайки ръст от 12,2% спрямо предишната година. Тамил Наду е на трето място по големина на икономиката и на второ място след Махаращра по индустриализация. Отрасълът на услугите представлява 45% от БВП, промишленото производство 34%, а земеделието 21%. Най-големият инвеститор в щата е правителството с 51%, следвано от индийски частни капитали с 29,9% и чуждестранни инвеститори с 14,9%. Бедността е 27,5%.

Тамил Наду е на второ място по производство на ориз, след Пенджаб. Щатът също е производител на плодове (главно манго и банани), зеленчуци (тапиока, домати, кромид лук), подправки (люти чушки, кориандър, тамаринд куркума) и цветя (жасмин, хризантеми, невени). Тамил Наду е единственият щат с официална политика за производство на биодизел от растението джатрофа.

В Ченай е концентрирана автомобилната промишленост. В щата се произвеждат автомобили, железопътни вагони, автобуси, камиони, трактори, мотоциклети, танкове и тежки машини. В Тамил Наду има две АЕЦ, както и ТЕЦ и ВЕЦ, което позволява на щата да продава електричество на съседните Андра Прадеш и Карнатака.

Тамил Наду е изградил мрежа от около 110 индустриални паркове с осигурена инфраструктура. Най-големият софтуерен парк е в Ченай. Текстилната промишленост и производството на електроуреди и електроника също са силно застъпени. Тамил Наду е водещият щат по производство на цимент в Индия.

Туристическата ин��устрия на Тамил Наду е на второ място в Индия. През 2005 г. щатът е посетен от 1 219 000 чуждестранни и 29 305 000 индийски туристи.

В Тамил Наду се намира най-големият индуистки храм в света – Раджагопурам в Шрирангам, както и други важни за индуистите храмове. Християните са привлечени от планината Свети Тома до Ченай, където се вярва, че е срещнал мъченическата си смърт апостол Тома (Тома Неверни). Върху мястото е построена базилика.

Между 1991 и 2001 г. населението а Тамил Наду расте с 11,19%. През 2005 – 2006 г. плодовитостта е сведена до 1,8 – най-ниската в Индия. Около 47% от населението на Тамил Наду живее в градовете, един от най-високите проценти в Индия. Индуистите в Тамил Наду са 88%, християните 6%, мюсюлманите 5%.

Грамотността е 73%, а отношението мъже/жени е 1000/987. Средната продължителност на живота при мъжете е 65,2 години, а при жените 67,6 години. Бедността е намаляла от 51,1% през 1983 г. до 21,1% през 2001 г.

Около 99% от населението има достъп до основно образование. В Тамил Наду има 32 университета, 350 инженерни колежа, 1150 колежа по изкуствата и хуманитарните науки и 2550 училища. Щатът дава на над 30 000 души инженерно образование всяка година, което привлича софтуерни фирми да се установят в Южна Индия.

Тамилският език е един от официалните езици на Индия и е вторият класически език наред със санскрит. Тамилите имат голям брой фолклорни танци, най-известният от които е каракатам. Бхаратанатям е класически танц, за който се вярва, че е създаден от Бхарата Муни, индуистки мъдрец, автор на Натя шастра. Танджорската художествена школа и Тамилската архитектура също съставят част от културното наследство на щата.

• Основан: 1 ноември 1956 г.

• Територия: 130 058 km²

• Столица: Ченай (Мадрас)

• Най-голям град: Ченай

• Население: 62 405 679 (на 6-о място); гъстота на населението: 478 души/km²

• Езици: Тамилски

• Законодателно събрание (места): еднокамерно (235)

• ((en)) Правителство
• ((en)) Директория Архив на оригинала от 2008-03-29 в Wayback Machine.

п б р Щати и територии на Индия Щати Андхра Прадеш Аруначал Прадеш Асам Бихар Гоа Гуджарат Джаму и Кашмир Джаркханд Западна Бенгалия Карнатака Керала Мадхя Прадеш Манипур Махаращра Мегхалая Мизорам Нагаланд Ориса Пенджаб Раджастан Сиким Тамил Наду Телангана Трипура Утаракханд Утар Прадеш Харяна Химачал Прадеш Чхатисгарх Съюзни територии Андамански и Никобарски острови Дадра и Нагар Хавели Даман и Диу Делхи Лакшадвип Пондичери Чандигарх Спорни територии Територии оспорвани с Китай Територии оспорвани с Пакистан