Мозъчно сътресение

Мозъчно сътресение
Класификация и външни ресурси
МКБ-10	S06.0
МКБ-9	850
База данни eMedicine	aaem/123
Мед. рубрики MeSH	D001924
Мозъчно сътресение в Общомедия

Мозъчното сътресение (наричано също комоцио) е лека травма на главата, която временно засяга мозъчната функция.^[1][2] Симптомите могат да включват изпадане в безсъзнание, загуба на памет, главоболие, затруднение при мислене, концентрация или баланс, гадене, замъглено зрение, нарушения на съня и промени в настроението.^[3] Всеки от тези симптоми може да се появи веднага или няколко дни след травмата.^[3] Понякога симптомите могат да се задържат до две седмици при възрастни и до четири седмици при деца.^[4][5] По-малко от 10% от спортните сътресения сред децата водят до загуба на съзнание.^[6]

Сред най-честите причини се открояват пътнотранспортните произшествия, паданията, спортните травми и инцидентите с велосипеди.^[7][8] Рискови фактори са употребата на алкохол^[9] и предишни сътресения.^[4] Механизмът на травмата включва или пряк удар по главата или удар другаде по тялото, който се предава към главата.^[4] Смята се, че това води до невронна дисфункция.^[5]

Предотвратяването на сътресения включва употреба на каска по време на каране на велосипед или мотор.^[7] Лечението включва физическа и когнитивна почивка за ден-два с постепенно възвръщане към ежедневните дейности.^[5][10][11] Прекалено дългият възстановителен период може да доведе до по-бавно възстановяване и да доведе до тревожност или депресия.^[5] За справяне с главоболието може да се приемат парацетамол или нестероидни противовъзпалителни средства.^[5] Физиотерапията може да помогне за дълготрайните проблеми с баланса, а когнитивната поведенческа терапия може да помогне за промените на настроението.^[5]

В световен мащаб от сътресения страдат над 3,5 от 1000 души годишно.^[12] Най-често засягани са младите мъже.^[7][12] След единични случаи рядко има дълготрайни последствия, но многократни сътресения могат да увеличат риска от хронична травматична енцефалопатия, болест на Паркинсон и депресия в по-късен етап от живота.^[13]

Сътресенията са свързани с различни симптоми, които обикновено настъпват скоро след травмата.^[14] Ранните симптоми обикновено изчезват след няколко дни или седмици.^[15] Броят и вида на симптомите варират от човек до човек.^[16] Тежестта на първоначалните симптоми е показателна за времето, което ще е необходимо за възстановяване.^[4]

Главоболието е най-често срещаният симптом.^[17] Също може да настъпи замаяност, гадене, повръщане, липса на координация и затруднение при поддържането на баланс.^[17] Зрителните симптоми могат да включват чувствителност към светлина,^[18] виждане на ярки светлини,^[19] замъглено зрение^[15] и двойно виждане.^[20] Често докладвано е и звънене в ушите (тинитус).^[15] В много редки случаи е възможно потърпевшият да получи конвулсии.^[21]

Когнитивните симптоми включват объркване, дезориентация и трудно фокусиране. Възможна е загубата на съзнание, но ако е кратка обикновено няма връзка със степента на сериозност на сътресението.^[22] Посттравматичната амнезия, при която потърпевшият губи спомените си за събитията след сътресението, е типичен признак на сътресение.^[17] Човек може да повтаря едни и също въпроси,^[23] да отговаря бавно на въпроси и насоки, да има празен поглед или да има неясна и несвързана реч.^[24] Промяна в навиците на сън също могат да се появят, както и трудности с концентрацията и извършването на ежедневните дейности.^[15][17]

Сътресението може да доведе до промени в настроението, включително раздразнителност, загуба на интерес в любимите дейности, сълзливост и проява на емоции, неподходящи за дадена ситуация.^[24][25][26] При децата се наблюдава безпокойство, сънливост и раздразнителност.^[27]

Човешкият мозък е обграден от гръбначно-мозъчна течност, която го защитава от леки травми. По-тежките удари или сили, които водят до голямо ускорение, не могат да се абсорбират от тази „възглавница“.^[28] Сътресение може да се причини от ударна сила (главата е ударена от нещо или се удря в нещо) или от импулсивна сила (главата се движи много бързо, без да се пряк обект на травма).^[26]

Силите могат да предизвикат линейно, ротационно или ъглово движение на мозъка (или комбинация от тях).^[26] Смята се, че големината на ротационната сила е основния компонент при сътресенията и степента им на сериозност.^[29][30] Проучванията върху спортисти сочат, че големината на силата и мястото на удара не са задължително свързани със сериозността на сътресението или симптомите му. Предполага се, че прагът на сътресението е около 70 – 75 g.^[31][32]

Най-често засегнатите части от мозъка вследствие ротационни сили са средният мозък и междинният мозък.^[8][33] Смята се, че силите от травмата нарушават нормалната клетъчна дейност в тези области и че това нарушение води до често срещаната загуба на съзнание при сътресенията.^[8] Ъглово ускорение от 4600, 5900 и 7900 rad/s² води съответно до 25%, 50% и 80% риск за лека мозъчна травма.^[34]

Превенцията на леки черепно-мозъчни травми включва общи мерки, като например поставянето на предпазен колан и употребата на еърбег в превозните средства, както и използването на защитна екипировка, като например каска за високорисковите спортове.^[17][35] При възрастните хора е препоръчително да намалят опасността от падане вкъщи.^[25]

След изключване на н��раняване на шията или главата, наблюдението трябва да продължи няколко часа. Ако симптомите са много, продължителни или се появяват нови такива, тогава е необходима незабавна оценка в спешно отделение.^[6][36] След това физическата и когнитивна почивка трябва да продължат, докато всички симптоми не отзвучат, като повечето (80 – 90%) сътресения отзвучават за 7 – 10 дни. Времето за възстановяване може да е по-дълго при деца и подрастващи.^[36] Когнитивното отпочиване включва намаляване на дейностите, изискващи концентрация и внимание.^[36] След това пациентът следва да се възвърне към обичайните си дейности с бавно темпо, което не влошава симптомите.^[37]

Могат да се изписват лекарства за облекчаване на проблемите със съня и депресията.^[16] Най-често се препоръчва парацетамол.^[38] Пациентът със сътресение не трябва да консумира алкохол и кафе или да пуши.^[1][39]

Хора, които са претърпели сътресение на мозъка, са по-уязвими към последващо сътресение, особено ако новата травма настъпи, преди да са изминали симптомите от предното сътресение.^[13] Многократните сътресения увеличават риска от деменция, болест на Паркинсон или депресия в по-късен етап от живота.^[13]

Сътресенията почти никога не водят до смъртоносен край.^[40] Симптомите на повечето сътресения изчезват след седмици, макар след това могат да останат някои проблеми, които рядко са дълготрайни.^[30] Около 75% от децата се възстановяват в рамките на три месеца.^[41]

Общата прогноза за възстановяване може да бъде повлияна от различни фактори, включващи възраст, интелектуални способности, семейна среда, система за социално подпомагане, професионален статут, стратегии за справяне и финансови обстоятелства.^[42] Хората над 55-годишна възраст се нуждаят от повече време за възстановяване.^[43] По неизвестни причини претърпяването на едно сътресение значително увеличава риска от повторно такова.^[44]