Болест на Паркинсон
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. (10 декември 2024) |
Болест на Паркинсон | |
Illustration of Parkinson's disease by William Richard Gowers, which was first published in A Manual of Diseases of the Nervous System (1886) | |
Синоними | idiopathic or primary parkinsonism, hypokinetic rigid syndrome, paralysis agitans |
---|---|
Специалност | неврология |
К��асификация и външни ресурси | |
МКБ-10 | G20, F02.3 |
МКБ-9 | 332 |
OMIM | 168600 556500 |
База данни DiseasesDB | 9651 |
База данни MedlinePlus | 000755 |
База данни eMedicine | neuro/304 neuro/635 in young pmr/99 rehab |
Наследствени болести | Parkinson Disease Overview |
Болест на Паркинсон в Общомедия |
Болестта на Паркинсон (БП) (на английски: Parkinson's disease (PD)) е неврологично заболяване, характеризирано с дегенерация на допаминергичните (произвеждащи допамин) неврони в субстанция нигра.[1]
Симптоматика
[редактиране | редактиране на кода]На невронално ниво се забелязва понижена активност в специфични структури от мозъка, наречени базални ганглии, които регулират много моторни и психични процеси. Дисфункцията на базалните ганглии е в основата на симптоматиката при БП.
Невродегенеративните процеси остават дълго време незабелязани: първите моторни симптоми (тремор в покой, най-ясно забележим в пръстите на ръцете) се появяват едва когато 70 – 80% от допаминергичните неврони са дегенерирали. Поради участието на допамина в регулацията на много физиологични и психични процеси симптоматиката е комплексна. Наред с моторните симптоми (тремор, ригор, ступор) се забелязват специфични когнитивни дефицити, а при 30 – 50% от пациентите – депресия с характерна за болестта (неврогенна) симптоматика. Част от пациентите (20 – 25%) развиват деменция.
Превалентност
[редактиране | редактиране на кода]БП се среща сравнително рядко (между 100 и 200 на 100 000 души) и засяга предимно хора на възраст между 50 и 60 години (при около 10% от пациентите диагнозата е поставена преди 40-ата година). През последните години се наблюдава плавна тенденция към увеличаване квотата на „младите“ пациенти.
Етиология
[редактиране | редактиране на кода]Причината за възникване на характерната симптоматика е дегенерацията на допаминергичните неврони в субстанция нигра. Допаминът регулира много психични и физиологични процеси, в това число и функцията на базалните ганглии (наричани още подкорови ядра). Моторните и психични дефицити, характерни за БП, са предимно свързани с дисфункция на базалните ганглии, предизвикана от понижена допаминова активност вследствие дегенерацията на допаминергичните неврони. Причините за дегенеративните процеси не са ясни – в този смисъл етиологията на БП е неизяснена.
Лечение
[редактиране | редактиране на кода]На този етап БП не може да бъде излекувана, т.е. дегенеративните процеси в субстанция нигра не могат да бъдат спрени. Успешно се прилага симптоматично лечение: въпреки че източникът на заболяването е неизвестен и не може да се премахне, симптомите могат да се смекчат или премахнат с комбинация от фармакологична терапия, психотерапия, физиотерапия и (когато се налага) неврохирургична намеса. Симптоматичното лечение облекчава симптоматиката значително и позволява на пациентите да водят пълноценен живот въпреки заболяването си.
Във фармакотерапията се прилагат предимно леводопа (прекурсор на недостигащия допамин) и допаминови агонисти (вещества, „имитиращи“ или засилващи естественото въздействие на допамин в мозъка). Към неврохирургичните методи за терапия се числят оперативното премахване на участъци от мозъка с патологично повишена активност или имплантиране на невронални пейсмейкъри, които потискат абнормалната активност. В практиката неврохирургичните методи се прилагат, ако и когато ефектите на фармакотерапията са недостатъчни. Психотерапията се прилага, за да редуцира когнитивните дефицити на пациентите (клинична невропсихология) или при диагноза на депресия. Физиотерапията (често подценявана както от пациентите, така и от лекуващите ги професионалисти) се прилага за редуциране на моторната симптоматика.
Прогноза
[редактиране | редактиране на кода]БП е хронично заболяване – невродегенеративните процеси напредват бавно, но постоянно. Заболяването не е летално дори в тежките си форми. Въпреки това симптоматиката обременява пациентите значително.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Сайт за Болестта на Паркинсон // Архивиран от оригинала на 2016-08-12. Посетен на 2016-08-11.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- American Parkinson Disease Association
- European Parkinson's Disease Association
- National Parkinson Foundation (US)
- Parkinson Society Canada
- Parkinson's Disease Society (UK)
- Parkinson's Disease Foundation (US)
- Kompetenznetz Parkinson: Internet-Portal für Patienten, Angehörige und Ärzte
- Deutsche Parkinson Vereinigung
- Selbsthilfegruppe im Internet Paol
- Österreichische Parkinson Gesellschaft
- Schweizerische Parkinsonvereinigung (SPaV)
|