Софроний Аргиропулос
| Софроний Σωφρόνιος | |
| гръцки духо��ник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 15 ноември 1911 г.
|
| Учил в | Халкинска семинария |
Софроний (на гръцки: Σωφρόνιος, Софрониос) е гръцки духовник на Цариградската патриаршия.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е с фамилията Аргиропулос или Вуцас (Αργυρόπουλος, Βουτσάς) в градчето на остров Хора на остров Мармара в Мраморно море. В 1869 година завършва Халкинската семинария. След завършването си с помощта на бившия патриарх Софроний става проповедник във Визенската епархия. В 1871 година става ефимерий в храма „Света Богородица Кумариотиса“ в Неохори, Цариград. После става проповедник в Ефеската митрополия и архиерейски наместник в Магнезия. При митрополит Агатангел Ефески (1872 – 1893) става протосингел на митрополията.[1]
През 1874 година по покана на патриарх Софроний IV Александрийски се мести в Египет и става протосингел на патриаршията.[1]
Напуска Египет по здравословни причини и се връща в Цариград, късето служи като ефимерий в храма „Христос Спасител“ в Галата и като проповедник в храма „Света Неделя“ в Кондоскали.[1]
На 30 октомври 1877 година е ръкоположен в храма „Христос Спасител“ в Галата за титулярен памфилски епископ, викарий на Константинополската архиепископия. Ръкополагането е извършено от митрополит Агатангел Ефески в съслужение с митрополит Агатангел Сисанийски и епископ Атанасий Аргируполски. В 1879 година е назначен за пътуващ епископ в Северна Македония. По-късно става викарен епископ на Одринската митрополия. В 1881 година става викарий на Константинополската архиепископия и архиерейски наместник на Мега Ревма.[1]
На 17 ноември 1888 година е избран за митрополит на Анхиалската епархия в България.[2] Пристига в Анхиало на 21 декември 1888 година. В Анхиало се опитва да примири влезлите в конфликт фракции в общината по повод преместването на предшественика му Григорий. Софроний обаче е отстранен по искане на правителството на Стефан Стамболов след инцидент, инсцениран от негови противници.[3]
На 5 август 1889 година е преместен на Карпатос.[4] Софроний е начело на Карпатоската и Касоска епархия от 5 август 1889 до 31 май 1897 година, когато става митрополит на Еласонската епархия.[5]
На 19 октомври 1900 година Софроний е избран да оглави Струмишката епархия, но преди да успее да пристигне в Струмица на 16 януари 1901 година е избран за мраморноостровен митрополит.[6][1]
Умира на 15 ноември 1911 година.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Προικοννήσου κυρός Σωφρόνιος. (;-1911) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 25 ноември 2017.
- ↑ Διαμαντόπουλος, Α. Ν. Κατάλογος επισκόπων και μητροπολίτων Αγχιάλου. - Θρακικά, 9, 1938, 180.
- ↑ Αγχιάλου μητρόπολη // Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού. По��етен на 17 април 2020 г. (на гръцки)
- ↑ Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής // Θρακικά (8). 1937. σ. 124 - 125. (на гръцки)
- ↑ Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 112. Посетен на 19 септември 2014.
- ↑ Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 72. Посетен на 14 август 2014.
| Дионисий | → | памфилски епископ (30 октомври 1877 – 17 ноември 1888) |
→ | Мелисин |
| Антим | → | анхиалски митрополит (17 ноември 1888 – 5 август 1889) |
→ | Василий |
| Нил | → | карпатоски и касоски митрополит (5 август 1889 – 31 май 1897) |
→ | Агатангел |
| Никодим | → | еласонски и доменикски митрополит (31 май 1897 – 19 октомври 1900) |
→ | Поликарп |
| Панарет | → | струмишки митрополит (19 октомври 1900 – 16 януари 1901) |
→ | Софроний |
| Партений | → | мраморноостровен митрополит (16 януари 1901 – 15 ноември 1911) |
→ | Никодим |
