Солунска легенда

„Слово от Кирил Философ как покръсти българите“ или още „Солунската легенда“ е апокрифен текст на старобългарски език от неиз��естен автор, създаден в XI - XII век като автобиография на Константин-Кирил Философ.^[1] Известни са четири преписа - Софийски от XVI век, Тиквешки от XVI век, Търновски и Константинов, като всички са открити на територията на Македония.

Текстът е изпъстрен с исторически неточности като още в началото авторът смесва личностите на Константин-Кирил Философ и Кирил Кападокийски. Все пак прави впечатление, че авторът нарича македонските славяни, включително и солуняните, българи. Като се има предвид, че апокрифът е написан на език, съоветстващ на този регион през дадения период, тоест авторът най-вероятно е роден в Солун или в околността му, може да се направят заключения за народностното самосъзнание на славяните в тази област през XI – XII век и по-късно. На преден план изпъква прокараната идеята за българите като богоизбран народ, при който бог изпраща Кирил, за да ги направи християни и да им даде азбука:

• Солунска легенда
• Солунска легенда Архив на оригинала от 2008-09-17 в Wayback Machine., фототипно издание на Й. Иванов по Тиквешкия препис
• Тиквешки сборник (Tikvesh Collectin) Архив на оригинала от 2013-10-22 в Wayback Machine.
• „Слово Кирила славенца солунскаго философа бугарскаго“, „Гласник Друштва србске словестности“, книга VIII (Београд, 1856), с. 146-147, Iордан Хаџи Констандинов

Портал „Македония“