Седем царе на Рим
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Част от серията статии за | ||
| Древен Рим | ||
|---|---|---|
 | ||
| Периоди | ||
|
||
| Обикновени магистратури | ||
|
|
||
| Извънредни магистратури | ||
|
|
||
| Мандатни длъжности | ||
|
|
||
| Институции, римско право | ||
|
|
Според легендата преди основаването на Римската република, Рим е бил управляван от 753 г. пр.н.е. до 510 г. пр.н.е. от 7-ина царе (на латински: rex, regis). Според съчиненията на Тит Ливий това са били:
След тях идва ред на консули и диктатори от 509 г. пр.��.е. до 29 г. пр.н.е.
Според традицията Рим е основан в 753 г. пр.н.е. от близнаците Ромул и Рем, синове на весталката Рея Силвия и на ��ога Марс. Те са също така потомци на Еней и на троянските бежанци, чиято история по-късно разказва Вергилий в епическата поема „Енеида“. Ромул убива Рем и става първият римски цар.
Последните трима царе носят етруски имена, с което доказват, че Рим е управляван в този период от представители на късната етруска цивилизация.
Последният цар е изгонен от гражданите и заменен с републиканско управление. Изгонването на Тарквиний Горди и основаването на Римската република в 509 г. пр.н.е. се разглежда като освобождение на латинското население от контрола на властващите етруски фамилии.
| |||||
| |||||||||||||||||||||||||
