Революционната група на Борис Изворски (четвърти), прераснала в чета на ВМРО. Четниците му са Григор Фустанов (пети), Борис Струмнички, Спас Бозечки, Христо Андонов и Атанас Костадинов.[1]
В София на 12 август на нова среща в дома на Мишо Шкартов е взето решение за нова акция от 16 души. Четата тръгва за Петричко на 20 август, но край село Обидим е разбита след 14-часов бой. В сражението се спасяват само 4 протогеровисти, а останалите са избити. След този неуспех плановете за превземане на Петричко се преустановяват.[2] Ръководството на ВМРО (Протогеровисти) официално отхвърля участие в акциите, но това е развенчано от публикации на михайловистите.[3] Петър Шанданов прави опит да неглижира акцията в спомените си, където пише:
„
Една група от по-буйните наши другари поискаха разрешение да заминат за Македония, като пребродят и Петричкия край. Те разчитаха на придобития опит от миналите години и смятаха, че като се доберат до границата на сръбска и гръцка Македония, ще могат да продължат по-нататък. Обаче те бяха разкрити в източните склонове на Пирин планина и със съдействието на местните гарнизони бяха обсадени. Командващият войсковите поделения, за да не се дават излишни жертви, склонил нашите другари, под войводството на Борис Изворски, да се предадат на военните части, като им е обещал, че няма да падне косъм от главите им. Те повярвали на неговата офицерска дума и се предали. За голям техен ужас те още същата вечер са били предадени на бандите на Иван Михайлов, които, след като им направиха някакви следствия и изтръгнаха показания при ужасни инквизиции, повечето ги избиха, а само двама-трима можаха да се спасят.[4]
“
Сред загиналите в акцията са Пандо Струмишки, Иван Бабунски, Борис Козов, Димитър Димашев, Борис Изворски, Пандо Кицов, Васил Запрев, Георги Наков, Спас Стоянов, Георги Христов, Спас Вергов, Христо Андонов и други.
