Пейо Бербенлиев

Пейо Бербенлиев
български архитект
Роден	23 август 1923 г. Богданово, Царство България
Починал	28 май 1999 г. (75 г.) София, Република България
Националност	България
Работил	архитект, преподавател
Архитектура
Учители	проф. арх. Станчо Белковски
Направление	Опазване на архитектурното наследство
Период	1950 – 1999
Награди	орден „Кирил и Методий“ I степен през 1970 г., орден „9 септември 1944“ II степен през 1974 г.

Пейо Николов Бербенлиев е български архитект и професор по история на архитектурата.

Проф. арх. Пейо Бербенлиев е роден на 23 август 1923 г. в село Богданово, Бургаска област. През 1950 г. завършва архитектура в Държавната политехника при проф. арх. Станчо Белковски. От 1963 г. преподава във ВИСИ (сега УАСГ) като доцент по история на архитектурата, а през 1978 г. получава научната степен професор.

От 1967 до 1984 г. е ръководител на катедра „История и теория на архитектурата“.^[2] Като ръководител на катедрата, проф. арх. Бербенлиев поставя основите на ново направление в архитектурното образование – Опазване на архитектурното наследство.

През периода 1963 – 1973 г. е директор на Института за паметници на културата, а от 1973 г. е заместник-председател на Комитета за изкуство и култура. През този период в страната се развива масова и високо организирана практика основана на челните теории по проучване, документиране, опазване, консервиране, реставриране, анастилоза и адаптиране на старинни недвижими ценности. ИПК бива всепризнат като НИПК = Национален. Става средище на корифеи на мисълта, но и практиката, на международно призната равнопоставена българска Школа по Паметници на Културата – което се загуби след спирането на държавното финансиране.

Проф. арх. Бербенлиев е първият председател на Българския национален комитет на ИКОМОС и е сред основателите на международната организация във Варшава през 1965 г. Участник е в приемането на Венецианската харта.

За приноса си към българската култура проф. арх. Пейо Бербенлиев е награден с ордените „Кирил и Методий“ I степен през 1970 г. и „9 септември 1944“ II степен през 1974 г.

През 1974 г. проф. арх. Бербенлиев е удостоен със званието „Почетен гражданин на град Несебър“. Почива на 28 май 1999 година в София.

През 2005 г., по инициатива на проф. д.т.н. инж. Веселин Венков, е учредена стипендия „Проф. арх. Пейо Бербенлиев“, която се връчва всяка година на някой от редовните дипломанти в катедра „История и теория на архитектурата“.

• Църквата „Света Богородица“ в гр. Пазарджик (1962)
• Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12 – 27. Посетен на 23 декември 2015.
• Паметници на културата – израз на творческия дух на народа (1965)
• Начини на пропорциониране и трасиране на култови сгради от българското възраждане (1967)
• Архитектурното наследство по българските земи (1987)

• Ръководителите на катедра „История и теория на архитектурата“ достъпна на 24 август 2011

Нормативен контрол Koninklijke LCCN PLWABN IdRef VIAF