Никита Нанков
Никита Нанков | |
български литературовед и писател | |
Роден | |
---|---|
Учил в | Софийски университет |
Литература | |
Жанрове | стихотворение, есе |
Известни творби | „Ето така“ (2004) |
Награди | „Давид Бурлюк“ „Чудомир“ за хумористичен разказ (2019) |
Научна дейност | |
Област | Филология |
Работил в | Институт за литература на БАН, Washington University, Сейнт Луис, Университет в Блумингтън, Индиана, Университет на Пуерто Рико |
Публикации | „В огледалната стая: Седем образа на българския литературен селоград“ (2001) |
Никита Нанков е български литературовед и писател.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Никита Димитров Нанков е роден на 4 юни 1956 г. в София. Завършва английска филология в Софийския държавен университет (1982). В Института за литература на БАН е научен сътрудник (1983-1994), н.с. II ст. (1994), н.с. I ст. (1995-1999). Защитава дисертация на тема „Едгар Алан По в българската критика и преводна проза“ (1990).
Емигрира в САЩ, където защитава втора дисертация – върху творчеството на Антон Чехов.[1]
Последователно преподава сравнително литературознание в Washington University, Сейнт Луис, Университета в Блумингтън, Индиана, Университета на Пуерто Рико[2], Уънджоу-Кийн Юнивърсъти в Уънджоу, Китай[3] и Обърн Юнивърсити в Алабама[4].
Текстовете му нерядко предизвикват дискусии.[5]
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Носител е на Международното отличие „Давид Бурлюк“[6]
- Носител на наградата „Чудомир“ за хумористичен разказ (2019) за разказа си „Ръководство по сапунисване“ (жури с председател доц. Йордан Ефтимов)[7][8][9][10]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Монографии и научни сборници
- „В огледалната стая: Седем образа на българския литературен селоград“, София: Сонм, 2001, 310 с. ISBN 954-8478-20-Х.[11]
- „Postmodernizam i kulturni izazovi“, Zagreb: Hrvatsko filološko društvo, 2004, 323 str. ISBN 978-953-7067-22-9 [„Постмодернизъм и културни предизвикателства“], превод от английски на хърватски, с оригинално заглавие „(Post)modernism & (Post)communism: Essays on Theory, Film, and Literature“[12]
- Белетристика
- „Празни приказки“, София: Сонм, 2000. ISBN 954-8478-19-6.
- Стихосбирки
- „Ето така“. ЕИ „LiterNet“, Варна, първо издание – 16.12.2004. ISBN 954-304-139-3.
- „Обреченост на думите. Три и половина кратки поеми за любовта“. ЕИ „LiterNet“, Варна, първо издание – 2007. ISBN 978-954-304-282-1
- „Аметисти & ахати“. ИК „Сонм“, София, 2018, 200 стр. ISBN 978-954-8523-97-4[13][14]
- Издания за деца
- „Триднев“, София: Сонм, 2002 (2 изд. 2007), 24 с. ISBN 954-8478-45-5.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „A poetics of freedom: Anton Chekhov's prose fiction and modernity“ by Nankov, Nikita, Ph.D., Indiana University, 2007, 557 pages; 3243795. ((en))
- ↑ Universidad de Puerto Rico Recinto de Río Piedras - Catálogo General, 2015, Facultad de Estudios Generales, p. 76, сайт на Университета на Пуерто Рико. ((es))
- ↑ Nikita Nankov, Lecturer[неработеща препратка], сайт на Уънджоу-Кийн Юнивърсъти, 16 март 2018. ((en))
- ↑ A list of full-time teaching faculty at Auburn University Архив на оригинала от 2020-08-28 в Wayback Machine., сайт на Обърн Юнивърсити. ((en))
- ↑ Напр. публикацията му в електронното списание Media Times Review, посветена на Гео Милев. Виж Едвин Сугарев, „Бунтът Гео Милев“, в. „Култура“, бр. 8, 4 март 2005 г.
- ↑ Лауреаты Международной отметины имени отца русского футуризма Давида Бурлюка // Первый австралийский фестиваль русской традиционной и экспериментальной литературы „Антиподы“. Посетен на 2016-07-31.
- ↑ „Преглед на основните теми в старозагорския печат“ Архив на оригинала от 2020-06-11 в Wayback Machine., focus-news.net, 27 март 2020.
- ↑ „Победителят е... „Ръководство по сапунисване“ (с линк към победилия разказ), zakazanlak.bg, 26 март 2020.
- ↑ „Честваме 130 години от рождението на Чудомир“ (гост в студиото Михаил Вешим), БНТ, 28 април 2020.
- ↑ Никита Нанков, „Ръководство по сапунисване“ Архив на оригинала от 2022-12-02 в Wayback Machine., starshel.bg.
- ↑ Бисера Дакова, „Хулиганът-институция или за слепотата на прозренията“, рец във в. „Литературен вестник“, год. 11, бр. 34, 17-23.10.2001.
- ↑ „Nikita Nankov: Postmodernizam i kulturni izazovi“, рец. във в. „Данас“, 19 август 2004. ((sr))
- ↑ Силвия Чолева, „Никита Нанков, който играе с думите“, БНР, 29 октомври 2018 г.
- ↑ „Барабар Петко с жените“, интервю на Марин Бодаков, в-к „К.“, 2 ноември 2018 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Никита Нанков в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
- Научна литература, свързана с Никита Нанков, в Google Наука
- Академични профили
- Страница на Никита Нанков на сайта на Института за литература при БАН
- ((en)) Профил на Никита Нанков на страницата на Университета на Пуерто Рико на сайта academia.edu
- Статии, есета, разкази
- Страница на Никита Нанков в Либерален преглед[неработеща препратка]
- „Yes!“ (есе за Йоко Оно), електронно списание Факел, 27 януари 2014
- Статии на Никита Нанков в сп. „Литературна мисъл“
- „Западният друг като по-добър български аз?, Мотивът „Nеvermore“ на Едгар По и българската символистична поезия, Мотивът „Nevermore“ на Едгар По и пародийният диалог между българския модернизъм и немодернизъм, Елин Пелин или светът като комична перипетия“ Архив на оригинала от 2009-04-30 в Wayback Machine., електронно списание Liteos, 27 януари 2014
- ((ru)) „Горбачев читает Платона, Платон читает Горбачева: гласность, перестройка и благородный вымысел“ Архив на оригинала от 2016-11-17 в Wayback Machine., сп. „Неприкосновенный запас“, кн. 82, 2012
- „Най-понякога“ (приказка) Архив на оригинала от 2017-01-28 в Wayback Machine., Media Times Review, март 2004
- Стихотворения
- Страница на Никита Нанков в Литернет (с над 150 текста)
- „Ахати“ (цикъл стихотворения) в: „Литературен вестник“, год. 18, бр. 12, 1.-7.04.2009 Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine., с. 11-13
- „Парадоксална поезия“ (цикъл стихотворения) в: „Литературен вестник“, год. 19, бр. 17, 12.-18.05.2010 Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine., с. 14
- „Из „Аметисти“ (цикъл стихотворения) в: „Литературен вестник“, год. 20, бр. 24, 29.06-5.07.2011 Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine., с. 12-13
- ((ru)) Стихове, превод на руски Евгений Харитонов, сп. „Иностранная литература“, 2008, кн. 7
|