Национален събор на българското народно творчество

Национален събор на българското народно творчество
Информация
Място	Копривщица, България
Основан	1965 г.
Активни години	От 1965
Жанр	Българска народна музика
Организатор	Министерството на културата на България Община Копривщица Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“

Националният събор на българското народно творчество е събор на народното творчество, провеждан през около 5 години в местността „Войводенец“ край Копривщица от 1965 година насам. Той е насочен към представянето на автентичен български фолклор (народни песни, танци и обичаи, включително лечебни практики), провежда се без участието на професионални изпълнители и е централното и най-значимо събитие в системата на съборите на народното творчество в България. Песента Хубава си, моя горо с текст от Любен Каравелов и музика на Георги Горанов е възприемана като неофициален химн на гр. Копривщица и на събора^[1]. През 2014 година е взето решение и песента вече е официално обявена за химн на „Бунтовната столица на българското Възраждане“, гр. Копривщица.^[2][3] Мото на събора е „България пее в Копривщица“.

Сред успешното провеждане на първите регионални събори на народното творчество в началото на 60-те години, през 1963 година Комитетът за изкуство и култура взема решение за организиране на национален събор, като по предложение на фолклористката Райна Кацарова за негово място е определена Копривщица.^[4] Други активни инициатори за провеждането на събора са Петко Стайнов, Анна Каменова, Атанас Душков и Петко Теофилов.^[5]

Първият събор е проведен между 12 и 15 август 1965 година с участието на около 4 хиляди изпълнители, представящи се на три естради – по една за певци, инструменталисти и танцьори. На това издание на събора се провежда и Национално изложение на художествените занаяти и изкуствата, преместено впоследствие в Орешак, община Троян. Вторият събор е на 7 – 8 август 1971 година с около 3000 участници, като на него е въведено не жанрово, а регионално разпределение, което се запазва и в следващите издания. На третия събор 7 – 9 август 1976 година също участват около 3000 изпълнители, подбрани в сложна система от предварителни конкурси, в които участват 90 хиляди души.^[4]

Четвъртият събор на 7 – 9 август 1981 година се провежда като част от кампанията за 1300-годишнината на българската държава и е по-мащабен от предходните. На 7 сцени се представят над 12 хиляди участници, извън основн��та програма се провеждат вечерни концерти на професионални музиканти и импровизирани свободни изпълнения. Конкурсната част на събора завършва с отличаване не само на отделни изпълнители, но и на окръзите, като първа награда получават Хасковски и Благоевградски. На петия събор (8 – 10 август 1986) участниците достигат 18 500 души.^[6]

Шестият събор е проведен на 9 – 11 август 1991 година, като въпреки икономическата криза, довела до двадесеткратно намаляване на бюджета на събитието, в него се включват над 18 хиляди изпълнители. Седмият събор на 11 – 13 август 1995 година и осмият събор на 11 – 13 август 2000 година представят по около 16 хиляди участници, а деветият (4 – 7 август 2005) – към 18 хиляди.^[7]

На 1 декември 2016 г., на единадесетата сесия на Международния комитет за опазване на нематериалното културно наследство Националният събор на българското народно творчество в Копривщица е вписан в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на UNESCO.^[8]

Заради Пандемията от COVID-19:

• Дванадесетото издание на събора, планирано за 7 – 9 август 2020 година е отложено за 2021 година.
• Националният съвет по нематериално културно наследство провежда неприсъствено заседание в периода 12 – 22 март 2021 г., на което взема решение за подкрепа на отлагането на XII Национален събор на народното творчество в Копривщица през 2021 г. и неговото провеждане при първа подходяща възможност.^[9]

На проведеното дванадесето издание на събора на 5, 6, и 7 август 2022 г., Община Копривщица получава наградата „Златна роза“ за особени заслуги.^[10]

Цитирани източници

• Пейчева, Лозанка. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-257-5.

• Валя Балканска – Излел е Дельо Хайдутин през 1965 г.
• Интернет сайт на събора (в разработка)
• Събори на българското народно творчество

• Национален събор на българското народно творчество

п б р Обекти на световното културно и природно наследство в България Природно наследство Резерват Сребърна • Национален парк Пирин Културно наследство Боянска църква • Ивановски скални църкви • Казанлъшка гробница • Мадарски конник • Несебър • Рилски манастир • Свещарска гробница Нематериално наследство Бистришките баби • Мартеница • Национален събор на българското народно творчество • Нестинарство • Сурва • Чипровски килим • Читалище Категория: „Обекти на световното наследство в България“

Портал „Култура“          Портал „Музика“          Портал „България“