Национален отбор по футбол на Словения
Словения | |||
Асоциация | Словенска футболна асоциация (Nogometna zveza Slovenije) | ||
---|---|---|---|
Конфедерация | УЕФА | ||
Треньор | Матиаш Кек | ||
Капитан | Ян Облак | ||
Най-много мачове | Бощян Цезар (101) | ||
Най-много голове | Златко Захович (35) | ||
Стадион | Людски врът Стожице | ||
ФИФА код | SVN | ||
| |||
Класиране | |||
Последно | 57 | ||
Най-високо | 15 (октомври-ноември 2010 г.) | ||
Най-ниско | 134 (декември 1993 г.) | ||
Първи мач | |||
Естония 1 – 1 Словения (Талин, Естония; 3 юни 1992) | |||
Най-голяма победа | |||
Оман 0 – 7 Словения (Маскат, Оман; 8 февруари 1999) | |||
Най-голяма загуба | |||
Франция 5 – 0 Словения (Сен Дени, Франция; 12 октомври 2002) | |||
Световно първенство по футбол | |||
Участия | 2 (първо през 2002) | ||
Най-голям успех | Групова фаза – 2002, 2010 | ||
Европейско първенство по футбол | |||
Участия | 1 (първо през 2000) | ||
Най-голям успех | 1/8 финали – 2024 | ||
Национален отбор по футбол на Словения в Общомедия |
Националният отбор по футбол на Словения представлява страната в международните футболни срещи. Контролира се от Словенската футболна асоциация. Първият си официален двубой изиграва през 1992 г., след отделянето от Югославия през 1991 г.
Словения бележи голям прогрес в края на 20 – началото на 21 век. Националният отбор на страната за пръв път участва на голямо първенство през 2000 г., когато взимат участие на ЕВРО 2000 в Белгия и Холандия, след като побеждава Украйна на баражите с общ резултат 3:2. На еврошампионата словенците записват две равенства срещу Норвегия и Югославия и загуба с 1:2 от Испания.
Към 5 август 2018 г. отборът на страната заема 56-о място в рейтинга на ФИФА.[1], а към 11 октомври 2017 г. – 28-о място в рейтинга на УЕФА.[2]
През 2002 г. Словения достига и до първо историческо участие на световно първенство. На Мондиал 2002 в Южна Корея и Япония, словенците записват 3 загуби: от Испания, ЮАР и Парагвай, вкарвайки два гола – дело на Миленко Ачимович и Себастиан Чимиротич.
Въпреки провалената кампания за Мондиал 2006, Словения стана единствения тим победил Италия по пътя им към световната титла в Германия. През ноември 2009 г. словенците побеждават Русия на бараж и достигат до второ участие на световно първенство.
История
[редактиране | редактиране на кода]Независимост (1991 – 1998)
[редактиране | редактиране на кода]Словения е първата страна, която печели своята независимост от Югославия. С отделянето си е призната от УЕФА и ФИФА, с което е приета като членка на двете организации. Отборът изиграва първия си официален двубой на 3 юни 1992 г. в Талин срещу Естония. Срещата завършва 1:1, а близо година по-късно двата отбора отново се срещат, но този път в Любляна. Мачът завършва 2:0 за Словения, което е първата победа в историята на тима. Боян Прашникар е първият селекционер на представителния тим.
Квалификациите за Евро 1996 са първите, в които Словения взима участие. Отборът е воден от Зденко Верденик и попада в група с Хърватия, Украйна, Литва и Естония, като записва общо 3 победи и 11 точки от 10 изиграни двубоя. Квалификациите за световното първенство във Франция през 1998 г. завършват доста по-лошо и отбора остава на последно място в квалификационната група с едва една спечелена точка. Вследствие на слабото представяне Зденек Верденик е уволнен и на неговия пост идва отново Боян Прашникар. Товашният треньор на Марибор изкарва 5 мача преди да напусне и да бъде наследен от Сречко Катанец.
Периодът на Сречко Катанец и Златко Захович (Златното поколение)
[редактиране | редактиране на кода]Евро 2000
[редактиране | редактиране на кода]За еврошампионата в Белгия и Холандия, Словения попада в една квалификационна група с Норвегия, Гърция, Латвия, Албания и Грузия. Отборът записва страхотно представяне и, поведен от Златко Захович, достига до баражите два кръга преди края на кампанията. В плейофите Словения се изправи срещу Украйна и след победа с 2:1 в Любляна и равенство 1:1 в Киев, отборът постигна първо класиране на голямо първенство.
На европейското първенство в Холандия и Белгия отборът попада в група с Испания, Норвегия и Югославия. В първия двубой Словения повежда с внушителното 3:0 на Югославия след два гола на Златко Захович и един на Миран Павлин. Въпреки че остава с човек по-малко, Югославия съумява да изравни до 3:3. Във втория си мач словенците се изправят срещу Испания в Амстердам и след като получават ранен гол чрез Раул, Златко Захович отново вкарва и изравнява резултата, преди Хосеба Ечеберия да донесе победата с 2:1 за Ла Фурия. Срещата на Амстердам Арена е наблюдавана от близо 13 000 словенски фенове, което и до този момент е рекордна посещаемост извън Словения. „Репрезентанце“ финишира участието си с нулево равенство срещу Норвегия и 2 точки в актива си.
Мондиал 2002
[редактиране | редактиране на кода]За световното първенство в Корея и Япония Словения попада в Група 1 заедно с Русия, Югославия, Швейцария, Фарьорски острови и Люксембург. Отборът записва поредица от добри резултати и завършва групата си на второ място, без загуба и с 5 победи и 5 равни. Второто място отреди нов бараж, където тима се изправя срещу Румъния. След обрат в Любляна от 0:1 до 2:1, на реванша двата отбора завършват наравно 1:1 и така с общ резултат 3:2 Словения за първи път в историята си се класира на световно първенство. На финалите в Южна Корея и Япония селекцията на Сречко Катанец отново попада в една група с Испания, а останалите отбори са ЮАР и Парагвай. Словения записва слабо представяне и отпада още в груповата фаза на турнира с 3 загуби – 3:1 от Испания, 3:1 от Парагвай и 1:0 от Южна Африка. След първата загуба от Испания между селекционера Сречко Катанец и Златко Захович избухва конфликт, поради което топстрелеца на Словения е изпратен у дома. Това срива отбора и той губи останалите си два мача. Катанец подава оставка след края на първенството.
Евро 2004
[редактиране | редактиране на кода]След оставката на Сречко Катанец, като селекционер е назначен Боян Прашникар за общо трети път в историята. Поредният престой на Прашникар начело довежда до нов успех за Словения. След като завършва втори в група с Франция, Израел, Кипър и Малта, отборът стига до пореден бараж. Този път се изправя срещу Хърватия, като първият двубой в Загреб завършва 1:1. Реваншът в Любляна преминава при скучно първо полувреме, в което не падат голове. След почивката Дадо Пършо открива резултата. Впоследствие гостите остават с човек по-малко, но уддържат преднината си и така с общ резултат 2:1 Словения отпада и техните съседи се класират на Евро 2004 в Португалия. Селекционерът Боян Прашникар отнася доста критики за дефанзивната си тактика, която според медиите е била пагубна. Прашникар напуска поста и е наследен от Бранко Облак.
Мондиал 2006
[редактиране | редактиране на кода]Новоназначеният селекционер Бранко Облак заварва един изхабил се национален тим. Повечето играчи като Златко Захович и други, които са взели участие в досегашните успехи на тима, се отказват от отбора. Това усложнява задачата на Облак да сформира нов гръбнак и по време на престоя си сменя над 40 футболисти. Той води отбора в квалификациите за Световното в Германия през 2006 и в компанията на Италия, Норвегия, Шотландия, Беларус и Молдова записва едва три победи, едната от които срещу Италия. Отборът завършва на незавидното 4-то място с 12 точки.
Евро 2008
[редактиране | редактиране на кода]Бранко Облак води отборът и по време на квалификациите за Евро 2008 в Австрия и Швейцария. Тимът попада в една група с Холандия, България, Румъния, Беларус, Албания и Люксембург. Словения започва ужасно своето представяне и след две загуби (3:0 от България и 4:2 от Беларус) губи всякакви надежди за какъвто и да е било успех. Разорачоващото представяне води до 6-а позиция в групата с едва 11 спечелени точки. След края на кампанията напълно очаквано Бранко Облак е уволнен и на негово място застава Матяж Кек.
Мондиал 2010
[редактиране | редактиране на кода]Назначението на Кек за селекционер на отбора е посрещнато с доста скептицизъм. Дори започва да се спекулира, че италианеца със словенски корени Еди Рея ще поеме тима. Това обаче не се случва и Кек започва да гради своя отбор постепенно. Негативизма около селекцията се засилва с жребия за Мондиал 2010, който праща Словения в група с Чехия, Полша, Словакия, Северна Ирландия и Сан Марино. Всичко започва добре след равенство 1:1 при визитата на Полша във Вроцлав. Хиксът е последван от две последователни домакински победи – 2:1 над Словакия и 2:0 над Северна Ирландия. В последвалите два двубоя Словения печели една точка и 4 кръга преди края надеждата изглежда изгубена. Победа с 5:0 над Сан Марино връща отбора на правилния път и последват нови успехи – 3:0 над Полша в Марибор, 2:0 като гост на претендента за първото място Словакия и 3:0 над Сан Марино в последния кръг. Словения за 4-ти път се класира на бараж, където жребият не е благоприятен и там срещат отбора на Русия. Първият мач в Москва започва лошо за Словения и с два гола на Диняр Билялетдинов „сборная“ повежда с 2:0. Гол в заключителните минути на Нейц Печник връща надеждите на тима. На реваншът в Марибор Словения побеждава с 1:0, напълно достатъчно за да изхвърли Русия и да се класира за втори път на Световно първенство.
На финалите в Южна Африка Словения записва първата си победа на Мондиал. Те постигат това срещу Алжир, побеждавайки ги с 1:0 с гол на Роберт Корен. Следва равенство 2:2 със САЩ (след като на полувремето е 2:0 за Словения) и загуба с 1:0 от Англия. Отборът отпада в груповата фаза с актив от 4 точки, а футболистите са посрещнати като герои на летището в Любляна.
Представяне на големите форуми
[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Почетни листи
[редактиране | редактиране на кода]- До 2 май 2016 г.
Участия[редактиране | редактиране на кода]
|
Голмайстори[редактиране | редактиране на кода]
|
Треньори
[редактиране | редактиране на кода]- До 2 май 2016 г.
Менажер | Период | Мача | Победи | Равни | Загуби | Победи % |
---|---|---|---|---|---|---|
Боян Прашникар | 1991 – 1993 | 4 | 1 | 2 | 1 | 25.00 |
Зденко Верденик | 1994 – 1997 | 32 | 10 | 8 | 14 | 31.25 |
Боян Прашникар | 1998 | 5 | 1 | 1 | 3 | 20.00 |
Сречко Катанец | 1998 – 2002 | 47 | 18 | 16 | 13 | 38.30 |
Боян Прашникар | 2002 – 2004 | 16 | 6 | 3 | 7 | 37.50 |
Бранко Облак | 2004 – 2006 | 23 | 6 | 7 | 10 | 26.10 |
Матиаш Кек | 2007 – 2011 | 49 | 20 | 9 | 20 | 40.82 |
Славиша Стоянович | 2011 – 2012 | 9 | 2 | 2 | 5 | 22.22 |
Сречко Катанец | 2013– | 29 | 12 | 2 | 15 | 41.38 |
България – Словения
[редактиране | редактиране на кода]Дата | Място | Събитие | Отбор | Резултат | Отбор | ФИФА |
---|---|---|---|---|---|---|
06.09.2006 | София | Кв. Ев.п-во | България | 3:0 | Словения | ДА |
21.11.2007 | Целие | Кв. Ев.п-во | Словения | 0:2 | България | ДА |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((en)) Men's Ranking. FIFA.com
- ↑ ((en)) National Team Coefficients Overview
|
|