Направо към съдържанието

Мария Витек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мария Витек
полски генерал
Портретна снимка на Мария Витек, преди 1939 г.
Портретна снимка на Мария Витек, преди 1939 г.

Звание бригаден генерал
Години на службаслед 1917
ПрякорМира
Служи на Армия Крайова
Род войски
КомандванияДоброволчески женски легион
Битки/войниВтора световна война
НаградиVirtuti Militari)Krzyż WalecznychKrzyż Zasługi z MieczamiKrzyż_za_udział_w_Wojnie_1918-1921Warszawski Krzyż PowstańczyZa Zaslugi

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
19 април 1997 г. (97 г.)
ПогребанаВоенно гробище в Повонзки, Варшава, Полша
Мария Витек в Общомедия

Мария Станислава Вѝтек (на полски: Maria Stanisława Wittek), по време на войната с псевдоними Мира, Пани Мария, е полска военна, участничка във Варшавското въстание като войник на Армия Крайова. Първата полска жена, произведена в чин бригаден генерал (1991). Служи в полската армия и свързаните организации още от 18-годишна възраст.

Мария Витек е родена на 16 август 1899 г. в Tребки, село близо до Гостинин в Мазовше, на 120 км западно от Варшава, в руския дял на разделена Полша. Баща ѝ, Станислав Витек, дърводелец и член на Полската социалистическа партия, се премества със семейството си в Украйна през 1915 г., за да избегне арестуване от руските власти. Мария още докато е в гимназията се присъединява към полското Скаутско движение в Киев. По-късно става първата жена-студент в катедрата по математика на Киевския университет. В същото време Мария се присъединява към нелегалната Полска военна организация и завършва курс на военно обучение. През 1919 г. се присъединява към полската армия, която се бие с болшевиките в Украйна. След това през 1920 г. като член на жените-доброволци участва в битката за Лвов и е наградена с най-високия полски военен орден Virtuti Militari.[1]

От 1928 до 1934 Мария Витек е Председател на Военната Женска Комисия – Организация за обучение на жени за военна служба. През 1935 г. е назначена за ръководител на подразделението за жени в Института по физическо възпитание и Военно обучение в Белани, близо до Варшава.

Паметник на Мария Витек във Варшава

През Втората световна война

[редактиране | редактиране на кода]

По време на Нашествието в Полша през 1939 Мария Витек е командващ офицер на женските спомагателни батальони. През октомври 1939 тя се присъединява към подземната организация, който по-късно приема името Армия Крайова. Ръководи Службата за женския военен персонал при ген. Грот-Ровецки, а по-късно и ген. Бор-Коморовски. Участва и във Варшавското въстание и е повишена в подполковник. След капитулацията бяга от германците и руините на Варшава. Продължава да служи в армията на съпротивата до разпускането ѝ през януари 1945[2].

След края на войната

[редактиране | редактиране на кода]

Когато комунистическото правителство идва на власт в Полша Витек отново е началник на Института за физическо възпитание и военно обучение. Първоначално се връща в предишното си положение като ръководител на подразделенията на жените. Въпреки това, през 1949 г. е арестувана от комунистическата власт и прекарва няколко месеца в затвора. След освобождаването си работи в павилион за продажба на вестници. Инициира създаването на „Комисия за история на жените“. След разпадането на комунистическия режим в Полша, президент Лех Валенса я издига в чин Бригаден генерал на 2 май 1991 г. По този начин тя става първата полякиня достигнала чин генерал[3].

На 19 април 2007, на 10-ата годишнина от смъртта ѝ, в естествена големина е издигнат бронзов паметник на Мария Витек пред Музея на полската армия във Варшава.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Wittek в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​