Маргарит и Маргарита

Маргарит и Маргарита
Режисьори	Николай Волев
Сценаристи	Николай Волев по идея на Александър Томов
В ролите	Ирини Жамбонас Христо Шопов Васил Михайлов Рашко Младенов Илия Раев Таня Шахова Кина Дашева Веселин Вълков Елена Райнова Стоян Стоев Мая Томова Марин Дамянов Рени Китанова
Музика	Георге Замфир Бийтълс Кени Роджърс Андрюс Систърз
Оператор	Красимир Костов
Монтаж	Павлина Шаралиева
Костюми	Елена Демякова
Филмово студио	Студия за игрални филми „Бояна“ Творчески колектив „64“ (Шейсет и четири)
Разпространител	Българска кинематография
Премиера	4 декември 1989 г.
Времетраене	92 минути
Страна	България
Език	български
Цветност	цветен
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Маргарит и Маргарита“ е български игрален филм (драма) от 1989 година на режисьора Николай Волев, по сценарий на Николай Волев и диалози на Марин Дамянов. Създаден е по идея на Александър Томов. Оператор е Красимир Костов. Музиката във филма е композирана от Георге Замфир, Бийтълс, Кени Роджърс и Андрюс Систърз.

Заглавието е игра на думи с романа на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита“.

Противоречива любовна история се развива на фона на изродената управленска система по времето на социализма в България. Поради това и прожекциите на провокативния филм, завършен през 1987/88 г., били въ��препятствани до смяната на управлението в края на 1989 г.

Маргарита, която иска да я наричат Рита, е преместена в друго училище, защото е ударила шамар на перверзния си учител по трудово възпитание, хванал я да пуши в училище. Тъй като момчето до нея по време на час я убеждава, че не ѝ се подиграва, а действително се казва Маргарит, той е извикан за изпитване на дъската, но се прави на велик и хвърля бележника си по главата на учителката. Един съученик закача полата на Рита, която се къса. Рита заблудена зашлевява шамар на Мър (както нарича Маргарит впоследствие), а той ��одгонва съученика, като в боя си разбиват директорския кабинет. Макар че класната ръководителка за втори път се опитва да изглади проблема, Маргарит не се извинява по време на комсомолското мероприятие и директорът е принуден повторно да нареди остригването на двете момчета нула номер. Маргарит отказва и е последван от Рита, която междувременно е избягала от къщи.

След като не желае да послуша молбите на майка си, която е готова да направи всичко, за да го върне в правия път, Маргарит се премества с Рита в мизерно помещение. Започват работа, но Рита е увлечена по танците и постепенно се привързва към хореографа Юлиан, към когото Маргарит неколкократно подхожда с агресия, тъй като ревнува заради вниманието, което Рита му отделя. Страстната любов между Мър и Рита е съпътствана от крамоли и забрани. Сватбата се проваля. Тя забременява непредвидено и абортира. Въпреки това тренира до припадък, прави участия и така се запознава с всевластния Неризанов, който може да ѝ отпусне апартамент. Но „за да получиш, трябва да дадеш“, смята Неризанов и така започва сексуалното обслужване на женения Неризанов, който се ползва от влиянието си, за да облагодетелства или заплашва другите.

Рита е използвана от Юлиан като муле на валута, но е заловена. Убедена е да не го издава, а условна присъда е наложена на Маргарит. Последният отказва да плати глобата си с парите на Юлиан и започва работа в „Кремиковци“. Сбиване с друг работник, закачал се с Рита, добавя нови прегрешения към досието му.

Неризанов неколкократно успява да се спаси от буйния Маргарит – веднъж чрез Военно коменданство /по това време не е имало военни полицаи/, която го връща в армията, веднъж чрез охранителя си. В последната от сцените в издействания апартамент Юлиан показва, че е привлечен от Рита, но тя е заета с мисълта, как ще продаде изпросено палто. Пристига Неризанов, който изважда поредната бутилка луксозно за времето си уиски. Самоуверено кара Юлиан да му завърже обувката, докато унижаващо отърква пубиса си в седалището му. Опитва да накара същото Мър, дошъл междувременно, който „по особено мъчителен начин и с особена жестокост“ разбива главата му в стената, за което рецидивистът законосъобразно е осъден на смърт от Софийския ГС.

В коридора на Съдебната палата Маргарит отнема пистолета на милиционер и се самоубива.

Заглавието на филма е алюзия на романа на Булгаков „Майстора и Маргарита“, като любовната история е също толкова абсурдна. С романтична крайност младите погубват живота си.

Трудно е да се определи дали има положителни герои във филма: циничният корумпиран социалистически деец, непоправимият побойник, зарязалата родители и училище, хореографът – връзкар и валутен престъпник. Родителите, даващи всичко за децата си, са пародирани, а добронамерената учителка – измамена.

Филмът действа изобличаващо за обществените недостатъци по време на тоталитарния социалистически режим в България.

• Възкачването в йерархията става чрез връзване на връзки и Неризанов твърди, че ще продължи да успява по тази начин.
• Сдобиването с блага става чрез непотизъм, без да се взимат под внимание справедливостта и нуждите на трудещите се, например при осигуряването на безплатния апартамент (сдобиването с какъвто става след години чакане) или при „бракуването“ на палтото от норки за 8000 лв.
• Възпитателните мерки (обръсване на главата, комсомолски събирания, родителски напътствия) не повлияват благоприятно на младежите. Въпреки телевизионните си призиви за „единство на думи и дела“ Неризанов е двуличен демагог.

Създаването на филма в последните години на социализма в България представя гротескността на обществото, в което вече няма място за идеали и в което всичко се купува и продава зад цинична фасадност, която вече не успява да скрие грозните проявления на корумпираните силни на деня. Но размененна монета са най-вече самите герои. Репликата на Неризанов „За да получиш, трябва да дадеш“ остава в съзнанието на поне едно поколение българи.

Противоречивата любовна история се развива на фона на изродената управленска система по времето на социализма в България. Поради това и прожекциите на филма били възпрепятствани.

Сценарият се основава на повестта на Александър Томов, но е далеч по-критичен към народната власт, поради което авторът ѝ се отказва от проекта.

С цел продукцията да бъде одобрена от художествения съвет Волев представя фалшиви режисьорски книги. Актьорите не донасят, какъв е характерът на филма. След завършването през 1987 г. си е допуснато да бъде прожектиран пред работниците в Перник чак през 1989 г. с очакването, че публиката ще го критикува, след като режисьорът е отказал да го промени.

Впоследствие е спрян с официалния мотив, че бил твърде публицистичен, а не художествен.

Втората премиера е на 4 декември 1989 г. След промяната на управлението в България „Маргарит и Ма��гарита“ се разпространява свободно.

Филмът печели Наградата за най-добър филм през 1989 г. на Съюза на българските филмови дейци. Избран е за Петнадесетдневката на режисьорите в Кан през 1990 г.

• Награда на СБФД за най-добър филм, 1989
• Награда на критиката на 21 ФБК, София, 1990

• История на България (1945-1989)
• зрял социализъм
• критика
• изкуство

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Маргарит и Маргарита.

• „Маргарит и Маргарита“ в Internet Movie Database
• „Маргарит и Маргарита“ в сайта bgmovies.org
• „Маргарит и Маргарита“ в сайта на Българската национална филмотека