Кръвеник

Кръвеник
Кръвеник 42.844433, 25.005109 Кръвеник
Общи данни
Население	236 души[1] (15 март 2024 г.) 4,15 души/km²
Землище	56,948 km²
Надм. височина	641 m
Пощ. код	5460
Тел. код	067302
МПС код	ЕВ
ЕКАТТЕ	40275
Администрация
Държава	България
Област	Габрово
Община    – кмет	Севлиево Иван Иванов (ГЕРБ; 2011)
Кръвеник в Общомедия

Кръвенѝк е село в Северна България, община Севлиево, област Габрово.

Село Кръвеник се намира на около 25 km западно от центъра на град Габрово, 21 km юг-югозападно от град Севлиево и 7 km изток-североизточно от град Априлци. То е типично планинско пръснато селище – махалите Стар Кръвеник, Лумпари, Шаварна и Кръвеник (Центърът). Разположено е между Калоферската планина от юг и Черновръшкия рид от север, в малката Кръвенишка котловина. Край селото тече река Негойчевица, ляв приток на река Росица. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо сиви и светлосиви горски и алувиални.^[2]

Надморската височина в центъра на селото при Паметника на загиналите в Априлското въстание е около 480 m. През южния край на селото минава третокласният републикански път III-6072, който на запад води до град Априлци (квартал Боголонта), а на изток през селата Селище, Стоките, Попска, Карамичевци и Батошево – до връзка с третокласния републикански път III-4402 преди село Горна Росица.

Населението на село Кръвеник, наброявало 427 души при преброяването към 1934 г. и нарастнало до 915 към 1956 г., намалява до 259 към 1965 г., 163 към 2001 г. и 138 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.^[3]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 129 лица, за 101 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 24 не е даден отговор и за останалите не са посочени данни в източника.^[4]

В землището на селото има следи от неолита и халколита. Има останки от над 80 тракийски надгробни могили и от тракийски селища. На 3,5 km югозападно от Кръвеник, на връх Острец, Средна Стара планина, са открити останки от тракийска крепост от V – III век пр.н.е. (археологични разкопки от 1953 г.). През V – VI век крепостта е използвана отново за охрана на Русалийския проход на Стара планина. Селището възниква на мястото, на което се намира и към 21 век вероятно по време на Втората българска държава (1186 – 1396); археологически находки свидетелстват за това. По време на Априлското въстание 1876 г. Кръвеник е революционен център. Въстанието избухва на 1 май под ръководството на войводата Фильо Р. Миленов (дядо Фильо). Въстаниците се присъединяват към част от четата на Цанко Дюстабанов и водят сражение с башибозук. След разгрома на въстанието селото е опожарено. Село Кръвеник е наградено с юбилеен медал „100 години Априлско въстание 1876 – 1976 г.".^[2]

На връх Бабан се е състояло събрание, известно в историята като второто „Оборище“. Пред революционери и още около 250 души четници дядо Фильо обявява на 1 май 1876 г. началото на Априлското въстание в Северна България. На това място е издигнат 80 години по-късно – на 14 май 1956 г., паметник.^[2]

Кръвеник дава доброволци в Руско-турската освободителна война 1877 – 1978 г.^[2]

По време на въоръжената антифашистка борба 1941 – 1944 г. населението подпомага с оръжие и храна Габровско-Севлиевския партизански отред, дава ятаци, политзатворници.^[2]

Към 1934 г. село Кръвеник е съставено от Стария Кръвеник (село Кръвеник) и махалите Войнишка, Табашка и Шопите; към село Кръвеник спадат и махалите Лумпарите и Троенци.^[5] Към 2020 г. бившите махали Войнишка, Табашка и Шопите са отделни села.

Във фондовете на Държавния архив Габрово^[6] се съхраняват значими за историята на селото документи от съответни периоди на/за:

• Народно основно училище – село Кръвеник, Габровско^[7]: в училището се обучават децата от село Кръвеник и околните махали Стар Кръвеник, Табашка, Троенци, Дрянът и Войнишка; през учебната 1952/1953 г. за учениците, пътуващи от разстояние над 3 km, е организирано общежитие в специални за целта стаи към училищната сграда; от учебната 1962/1963 г. в училището е открит осми клас; през 1968 г. е закрито училището в махала Табашка^[8], а от 1 януари 1969 г. – и училището в махала Стар Кръвеник^[9]; от 1967 г. е закрито общежитието; от 1982 г. Народното основно училище „Христо Филев“ – село Кръвеник се закрива и преминава към Народно основно училище „Христо Ботев“ – село Стоките.
• Народно читалище „Светлина“ – село Кръвеник^[10]: основано през 1928 г., към 2021 г. е действащо; вероятно до 1976 г. в махала Стар Кръвеник е действало читалище „Христо Филев“^[11].
• Кредитна кооперация „Пчела“ – село Кръвеник, Габровско^[12][13]: основана на 22 май 1911 г. в село Кръвеник като Земеделско спестовно заемно сдружение за влогонабиране, кредитиране на членовете си със заеми и извършване на общи продажби; през 1920 г. преименувано на Кредитна кооперация „Пчела“ – село Кръвеник със същия предмет на дейност; през 1947 г. преименувана на Всестранна кооперация „Пчела“ – село Кръвеник (търговия със стоки за потребление, обществено хранене, изкупуване на селскостопански произведения, производства от местно значение и представителство на БНБ за влогонабиране); през 1952 г. преименувана на Селкооп „Пчела“ – село Кръвеник със същата стопанска дейност; през 1958 г. преименуван на Потребителна кооперация (Потребкооп) „Пчела “– село Кръвеник със същата стопанска дейност.
• Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Балкан“ – село Кръвеник^[14]: създадено през септември 1957 г.; след няколко промени през следващите години на организацията и наименованието, през периода 1992 – 1995 г. е в ликвидация.
• Селски здравен участък – село Кръвеник^[15];
• Обща трудово-производителна кооперация „Балканско ехо“ – с. Кръвеник^[16];
• Машинен завод „Балканско ехо“ – с. Кръвеник^[17].

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[18]

Православно християнство. Една от забележителностите на Кръвеник е църквата „Свети Николай“. Тя е построена върху основите на стара еднокорабна и безкуполна църква. По време на Априлското въстание е опожарена, а през 1913 г. земетресение унищожава стените ѝ. През периода 1913 – 1914 г. хората от селото построяват нова църква. И до днес „Свети Николай“ се издига на високо място в нов Кръвеник. Църквата е каменна, с два купола. Иконите на олтара са дело на майстор от Ново село.

Село Кръвеник към 2020 г. е център на кметство Кръвеник.^[19][20]

В село Кръвеник към 2020 г. има:

• действащо читалище „Светлина – 1928“;^[21][22]
• православна църква „Свети Николай“;^[23]
• пощенска станция.^[24]

Къщите са в стар балкански архитектурен стил, с бели стрехи и покрити с тикли (каменни речни плочи).

• Връх Черешките, връх Бабан, връх Ботев.
• Резерват „Пеещи скали“. Обявен със Заповед № 502/11 юли 1979 г., площ 1465,7 ha. Обхваща землищата на селата Кръвеник и Стоките. Пеещи скали, заедно с южния резерват Соколна, образуват източния защитен комплекс на Националния парк „Централен Балкан“. Пеещите скали са уникални скални образувания, които увенчават като корона вековната (над 170 години) букова гора.

Ежегодно на 11 май на връх Бабан се провежда събор в памет на борците за народна свобода.

• Дядо Фильо Радев Миленов,
• Дончо фесчията,
• Христо Партинков
• Христо Филев Миленов
• Киро Шопов
• Марин Дочев
• Марин М. Колев
• Нанко Филев
• Мария Стойнова, народна певица (р. 1931)
• Проф. Николай Ковачев (1919 – 2001)
• Тотю Димов Пенов (1901 – 1998)
• Иван Стойнов – бивш шеф на телевизията в ООН ^[25]

На село Кръвеник е наречена улица в квартал „Надежда I“ в София (Карта).

Ретранслаторната станция край село Кръвеник е пусната в експлоатация на 6 май 2004 г. Излъчваните оттук програми се приемат на територия с радиус 10 km.

• КОВАЧЕВ, Николай П. Миналото на героичен Кръвеник [Габровско. Краеведски очерк]. С, ОФ, 1972. 320 с. с табл. и ил. Киблиогр. с, 310 – 316 и под линия.
• Топонимия на Кръвеник. Рец.: Д. Тодоров. Краеведско изследване на село Кръвеник. – Музеи и памет, култ., 1972, № 3, с.80.
• Чолов. „Миналото на героичен Кръвеник“. –Читалище, 1975, № 5, с. 25.
• КОВАЧЕВ, Николай П. Личните имена в село Кръвеник Севлиевска община. – Език и литература, бр.3 /1990 г., стр.31
• БОШНАКОВ, Владимир "Героичен Кръвеник и неговите забравени герои” – Авангард Прима, 2008
• Село Кръвеник Архив на оригинала от 2016-08-29 в Wayback Machine.