Край на Втората световна война в Европа
Последните битки в Европа през Втората световна война, както и германската капитулация пред Съюзниците, се състоят в ��рая на април и началото на май 1945 г.
Времева линия
[редактиране | редактиране на кода]Съюзническите сили започват да вземат голям брой пленници от Оста: Общият брой на пленниците, задържани на Западния фронт през април 1945 г. от западните съюзници е 1 500 000.[1] През април са заловени най-малко 120 000 германски войници в последната кампания на войната в Италия.[2] През три-четири месеца до края на април над 800 000 германски войници се предават на източния фронт. В началото на април в западната част на Германия са установени първите управлявани от съюзници лагери, в които се държат стотици хиляди заловени сътрудници на Оста. Върховният щаб на съюзническите експедиционни сили (ШАЕФ) прекласифицира всички като разоръжени войници, а не военнопленници. Правната фикция заобикаля разпоредбите на Женевската конвенция от 1929 г. относно третирането на бивши бойци.[3] До октомври хиляди загиват в лагерите от глад и болести.[4]
Освобождаване на нацистки концентрационни лагери и бежанци: Напредването в Германия разкрива многобройни нацистки концентрационни лагери и съоръжения за принудителен труд. До 60 000 затворници се намират в Берген-Белсен, когато е освободен на 15 април 1945 г. от британската 11-а бронирана дивизия.[5] Четири дни по-късно войници от 42-ра пехотна дивизия откриват Дахау.[6] Съюзническите войски принуждават останалите СС-пазачи да съберат труповете и да ги поставят в масови гробове.[7] Поради лошото физическо състояние на затворниците, хиляди продължават да умират след освобождението.[8] Впоследствие заловените пазачи са съдени в съдилищата за военни престъпления, където мнозина са осъдени на смърт.[9] Обаче до 10 000 нацистки военнопрестъпници бягат от Европа, използвайки организации като ODESSA.[10]
Германски сили напускат Финландия: На 25 април 1945 г. последните германски формации се оттеглят от Лапландия в окупирана Норвегия.[11]
Смъртта на Мусолини: На 25 април 1945 г. италианските партизани освобождават Милано и Торино. На 27 април 1945 г., когато съюзническите сили са близо до Милано, италианският диктатор Бенито Мусолини е заловен от италиански партизани. Спорно е дали той се опитва да напусне Италия за Швейцария (през прохода Спюген) или пътува с германския батальон. На 28 април Мусолини е екзекутиран в Джулино (гражданска енория на Мезега); останалите привлечени от него фашисти са отведени до Донго и екзекутирани там. След това телата са откарани в Милано и провесени в Пиацале Лорето на града. На 29 април Родолфо Грациани предава всички фашистки въоръжени сили в Касерта. Грациани е министър на отбраната на Италианската социална република на Мусолини.
Смъртта на Хитлер: На 30 април, когато битката за Нюрнберг и битката за Хамбург, завършват с американска и британска окупация, в допълнение към битката за Берлин, която обгражда града, заедно с неговия авариен маршрут, осъзнавайки, че всичко е изгубено и не желаейки да понесе съдбата на Мусолини, германският диктатор Адолф Хитлер се самоубива в своя бункер заедно с Ева Браун, негова съпруга, за по-малко от 40 часа преди съвместното им самоубийство.[12] В своята воля Хитлер уволнява Херман Гьоринг, негов втори командващ и министър на вътрешните работи Хайнрих Химлер, след като те се опитват да се възползват да вземат властта на разпадащия се Трети райх. Хитлер назначава своите наследници по следния начин: адмирал Карл Дьониц като новият Райхспрезидент (Президент на Германия) и Йозеф Гьобелс като новият Райхсканцлер (Канцлер на Германия). Гьобелс обаче се самоубива на следващия ден, оставяйки Дьониц като единствен лидер на Германия.
Германските сили в Италия се предават: На 29 април, ден преди смъртта на Хитлер, оберстлейтенант Швейниц и щурмбанфюрер Венер, упълномощени представители на Хайнрих фон Фитингоф и Карл Волф, подписват документ за предаване, след продължителни неупълномощени тайни преговори със Западните съюзници, които са разглеждани със сериозно подозрение от Съветския съюз, че се опитват да постигнат отделен мир. В документа германците се споразумяват за прекратяване на огъня и предаване на всички сили под командването на Фитингоф в 14:00 часа на 2 май.[13] Съответно, след малко горчиви спорове между Волф и Алберт Кесеринг в ранните часове на 2 май, почти 1 000 000 войника в Италия и Австрия се предават безусловно на британския маршал Сър Харолд Александър.[14]
Германските сили в Берлин се предават: Битката за Берлин приключва на 2 май. На тази дата генерал Хелмут Вайдлинг, командир на Берлинската отбрана, безусловно предава града на генерал Василий Чуйков от съветската армия.[15][16] В същия ден офицерите, които командват двете армии на север от Берлин (генерал Курт фон Типелскирх, командир на германската 21-ва армия и генерал Хаско командир на 3-та танкова армия), се предават на западните съюзници.[17]
Германските сили в Северозападна Германия, Дания и Холандия се предават: на 4 май 1945 г. британският маршал Бернар Монтгомъри приема безусловната капитулация в Люнебург от генерал-адмирал Ханс-Георг фон Фридебург и генерал Еберхард Кинцел от всички германски сили „в Холандия, в Северозападна Германия, включително Фризийските острови и в Хелголанд, както и в другите острови, в Шлезвиг-Холщайн и в Дания... включва всички военноморски кораби в тези райони“. Броят на немските сухопътни, морски и въздушни сили, участващи в това предаване, възлиза на 1 000 000 души. В 16:00 часа генерал Йохан Бласковиц, немският главен командир в Холандия, се предава на канадския генерал Чарлс Флъкс в холандския град Вагенинген.
Германските сили в Бавария се предават: В 14:30 часа на 4 май 1945 г., генерал Херман Фьорш предава всички сили между бохемските планини и река Горна Ин на американския генерал Джейкъб Дивърс, командир на американската 6-а армия.
Централна Европа: На 5 май 1945 г. чешката съпротива започва Пражкото въстание. На следващия ден руснаците започват офанзивата в Прага. В Дрезден гаулайтер Мартин Мучман публикува изявление за мащабна немска офанзива на Източния фронт. В рамките на два дни Мучман изоставя града, но е заловен от съветските войски, докато се опитва да избяга.[18]
Предаване на Херман Гьоринг: На 6 май вторият високопоставен след Хитлер, Херман Гьоринг се предава на американския генерал Карл Спаац.
Германските сили във Вроцлав се предават: В 18:00 часа на 6 май, генерал Херман Нихоф, обсаден в продължение на месеци, се предава на руснаците.
Йодл и Кайтел се предадат: Тридесет минути след падането на „Крепост Бреслау“ (Fortress Breslau), генерал Алфред Йодл пристига в Реймс и, следвайки инструкциите на Дьониц, предлага да се предадат всички сили на западните съюзници.[19]
Германските сили на нормандските острови се предават: В 10:00 на 8 май, Нормандските острови са информирани от германските власти, че войната е свършила. Британският премиер Уинстън Чърчил прави радиопредаване от 15:00 по време на което той обявява: „Войната ще приключи официално една минута след полунощ тази вечер, но в интерес на спасяването на човешкия живот „прекратяването на огъня“ започна вчера.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ The Daily Telegraph Story of the War, (January 1st to October 7th 1945) page 153
- ↑ the Times, 1 May 1945, page 4
- ↑ Biddiscombe 1998.
- ↑ Davidson, Eugene. The Death and Life of Germany. University of Missouri Press, 1999. ISBN 0-8262-1249-2. с. 84 – 85.
- ↑ "The 11th Armoured Division (Great Britain)", United States Holocaust Memorial Museum.
- ↑ Station 11: Crematorium – Dachau Concentration Camp Memorial Site // Kz-gedenkstaette-dachau.de. Посетен на 20 септември 2013.
- ↑ Wiesel, Elie. After the Darkness: Reflections on the Holocaust. New York, NY: Schocken Books, 2002. с. 41.
- ↑ Knoch, Habbo. Bergen-Belsen: Wehrmacht POW Camp 1940 – 1945, Concentration Camp 1943 – 1945, Displaced Persons Camp 1945 – 1950. Catalogue of the permanent exhibition. Wallstein, 2010. ISBN 978-3-8353-0794-0. с. 103.
- ↑ Greene, Joshua. Justice At Dachau: The Trials Of An American Prosecutor. New York, Broadway, 2003. ISBN 0-7679-0879-1. с. 400.
- ↑ Wiesenthal, Simon. Chapter 6: Odessa // Justice not Vengeance. George Weidenfeld & Nicolson, 1989.
- ↑ Kulju, Mika. Chpt. 4 // Käsivarren sota – lasten ristiretki 1944 – 1945. Gummerus, 2017. ISBN 978-951-24-0770-5. (на фински)
- ↑ Beevor 2002, с. 342.
- ↑ Ernest F. Fisher Jr: United States Army in WWII, The Mediterranean – Cassino to the Alps. Page 524.
- ↑ Daily Telegraph Story of the War fifth volume page 153
- ↑ Dollinger, Hans. The Decline and the Fall of Nazi Germany and Imperial Japan, Library of Congress Catalogue Card Number 67 – 27047. p. 239
- ↑ Ziemke 1969, с. 128.
- ↑ Antony, Beevor. Berlin: The Downfall 1945. London, Penguin Books, 2002. ISBN 0-670-88695-5. (на английски)
- ↑ [Page 228, The Decline and Fall of Nazi Germany and Imperial Japan, Library of Congress Catalogue Card Number 67 – 27047]
- ↑ Ziemke 1969, с. 130.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата End of World War II in Europe в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |