Космос-186
Космос-186 | |
Данни за кораба | |
---|---|
Ракета-носител | Союз 11А511 |
Полет на Союз № | 5 |
Космодрум | Байконур, пл. 31 |
Старт | 27 октомври 1967 9:30 UTC |
Скачване | Космос-188 |
Кацане | 31 октомври 1967 8:20 UTC |
Продължителност на полета | 3 денонощия 22 часа 50 минути |
Брой обиколки | 48 |
Апогей | 212 км |
Перигей | 172 км |
Инклинация | 51,7° |
Период | 88,7 мин |
Маса | 6530 кг |
NSSDC_ID | 1967-105А |
NORAD ID | 03014 |
Данни за екипажа | |
Членове на екипажа | безпилотен |
Свързани космически мисии | |
Предишна | Следваща |
Союз 1 | Космос-188 |
Космос-186 е съветски безпилотен космически кораб от типа „Союз“. Това е кораб № 6 от модификацията Союз 7К-ОК. Корабът стартира на 27 октомври 1967 г. и е предназначен за автоматично скачване с кораба Космос-188. Двата кораба осъществяват първото автоматично скачване в света.
Скачване
[редактиране | редактиране на кода]Първо е изстрелян корабът „Космос-186“. Той е „активния“ кораб и е трябвало да намери с радиолокационна антена „пасивния“ Космос-188, да се сближи с него и да се скачи. На 30 октомври 1967 г., по време на прелитането на кораба „Космос-186“ над космодрума е изстрелян „Космос-188“ в същата орбита, но с дистанция от 24 км.
За да се осъществи скачването е необходима голяма точност на извеждането на орбита, защото автоматичната система за скачване може да работи само до определено разстояние между скачващите се кораби. Това разстояние от 24 км е напълно достатъчно за осъществяването му.
Чрез команда от центъра за управление е активирана системата за ориентация, системата за автоматично управление и бордовите елктронно-изчислителни машини (ЕИМ). След „откриването“ на „пасивния“ кораб „Космос-188“, ЕИМ на „активния“ „Космос-186“ започва изчисляването на необходимото ускоряване за намаляване разстоянието между корабите, корекция на орбитата в хоризонталната и вертикалната равнина. Приближаването става със скорост от около 90 км/ч. При достигането на разстояние между двата кораба от около 300 м се изключва главния, а се включват двигателите с малка мощност.
В последния етап от скачването приближаването става със скорост от 0,5 – 1 м/с. След това става и скачването: щангата на скачващия възел на „Космос-186“ влиза в конусообразния приемник на „Космос-188“.
Скачените кораби летят около 3 часа и половина, извършвайки около 2 обиколки около Земята. След това по команда от Земята те се разкачват и последователно се приземяват: първо „Космос-186“, след това „Космос-188“.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Космос-188 – Союз 7К-ОК № 5
- Союз
- Космос (изкуствен спътник)
Вън��ни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((ru)) Пилотираните космически кораби „Союз“, „Союз Т“, „Союз ТМ“, book: Гудилин В.Е., Слабкий Л.И. (Слабкий Л.И.; Gudilin V., Slabkiy L.) „Ракетно-космические системы (История. Развитие. Перспективы)“, М., 1996
- 40 години от първото автоматично скачване в космоса
- А. Железняков. Енциклопедия „Астронавтика“. Хроника на усвояването на космоса. 1967 г.