Константин Федин
| Константин Федин Константин Федин | |
| руски писател | |
 | |
| Роден |
12 февруари 1892 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
| Националност |  Русия |
| Учил в | Литературен институт „Максим Горки“ |
| Работил | писател |
| Литература | |
| Период | 1922 – 1977 |
| Жанрове | роман, повест |
| Направление | социалистически реализъм |
| Семейство | |
| Съпруга | Дора Александер Олга Михайлова |
| Деца | Нина Константиновна |
| Уебсайт | |
| Константин Федин в Общомедия | |
Константин Александрович Федин е руски и съветски писател.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Константин Федин е роден на 12 февруари (24 февруари стар стил) 1892 г. в Саратов в семейството на собственик на магазин за канцеларски материали. През 1911 г. постъпва в Московския институт по търговия. През 1914 г. е изпратен в Германия, за да усъвършенства своя немски език. Началото на Първата световна война го принуждава да остане в Германия до прекратяването на военните действия.
В края на 1918 г. се завръща в Русия и се установява в гр. Сизран. През февруари 1919 г. организира и редактира литературно-художественото списание „Отлики“. Сътрудничи на вестниците: „Известия Сызранских Советов“, „Алый путь“ и „Сызранский коммунар“. В Сизран написва своите първи разкази: „Счастье“ и „Дядя Кисель“.
От 1921 г. е участник в литературния кръг „Серапионови братя“[1]. През 1927 г. участва в написването на колективния роман „Големия пожар“, публикуван в списанието „Огонёк“. От 1933 до 1935 г. Федин работи над романа „Похищението на Европа“ – първия в съветската литература политически роман.
През 1958 г. става академик на Академията на науките на СССР. От 1959 до 1971 г. е първи секретар и от 1971 до 1977 г. е председател на Съюза на писателите на СССР.
Константин Федин умира на 15 юли 1977 г. Погребан е в Москва на Новодевическото гробище.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Герой на социалистическия труд (1967)
- Сталинска премия, 1-ва степен – за романите „Първи радости“ (1945) и „Необикновено лято“ (1947 – 1948)
- орден „Октомврийска революция“
- 4 ордена „Ленин“
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]
- Светает: Рассказы / [Ил. худож. В. Конашевича]. Петербург: Гос. изд-во, 1921, 14 с.
- Бакунин в Дрездене: Театр в 2 актах / Конст. Федин. Петербург: Гос. изд-во, 1922, 96 с.
- Сад: Рассказ. Петроград, 1922, 31 с.
- Анна Тимофеевна: Повесть. Берлин: Кн-во писателей, 1923, 103 с.
- Пустырь: Рассказы / Конст. Федин Марка изд-ва раб. худож. Ю. Анненкова. Москва; Петербург: Круг, 1923, 192 с.
- Города и годы: роман. Ленинград: Гос. изд., 1924, 384 с.
- Мужики: Повесть. Ленинград: Прибой, [1926], 64 с. (Библиотека для всех).
- Абхазские рассказы: Для юношества / Конст. Федин; Рис. К. Эрбштейна. Москва; Ленинград: Гос. изд-во, 1927, 25 с.
- Наровчатская хроника, веденная Симоновского монастыря послушником Игнатием в лето 1919-ое: Повесть. Ленинград: Прибой, [1927] (типо-лит. «Вестник Ленингр. сов».), 64 с.
- Братья: Роман. Ленинград: Прибой, 1928 (тип. Печатный двор Гос. изд-ва), 318 с.
- Трансвааль: Рассказ. Ленинград: Прибой, 1928 (гос. тип. им. Евг. Соколовой), 79 с.
- Рассказ об одном утре. Ленинград: Прибой, 1929 (тип. Печатный двор Гос. изд-ва), 52 с.
- Похищение Европы: роман. Ленинград: Гос. изд-во художественной лит. Ленинградское отд-ние, 1934–1935. (Дешёвая библиотека ОГИЗа)
- Смерть Кваста: Рассказ. Ленинград: Гослитиздат, 1936. (тип. «Печатный двор» им. А. М. Горького)
- Новые рассказы. Москва: Правда, 1940, 48 с. (Библиотека «Огонек», № 46)
- Санаторий Арктур: Роман. Москва: Советский писатель, 1940, 188 с.
- Испытание чувств: Пьеса в 4 актах / Конст. Федин. Москва; Ленинград: Искусство, 1943, 116 с.
- Свидание с Ленинградом: Очерки. Ленинград: Воен. изд-во, 1945, 61 с.
- Первые ��адости: роман. Москва: ОГИЗ: Гос. изд-во худож. лит., 1946, 339 с.
- Я был актером: Повесть. Москва: Гослитиздат, 1956, 70 с. (Массовая серия)
- Писатель, искусство, время. Москва: Советский писатель, 1957, 523 с.
- Как мы пишем. Москва: Сов. Россия, 1966, 93 с. (Писатели о творчестве)
- Горький среди нас: Картины лит. жизни. Москва: Советский писатель, 1968, 383 с.
- Собрание сочинений в 4 т. Ленинград: Прибой, [1927]–1928 (гос. тип. им. Евг. Соколовой).
- Сочинения в 6-ти тт. Москва: Гослитиздат, 1952–1954.
- Собрание сочинений. В 9 тт. Москва: Гослитиздат, 1959–1962.
- Собрание сочинений: В 10 т. / [Вступ. статья М. Кузнецова, с. 5—55]; [Примеч. А. Старкова]. Москва: Худож. лит., 1969–1973.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Л. М. Фарбер. Серапионовы братья // Краткая литературная энциклопедия. Посетен на 25 март 2022.
|
