Клеопатра (Понт)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Клеопатра.
Клеопатра | |
понтийска принцеса | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Семейство | |
Баща | Митридат VI |
Майка | Лаодика |
Братя/сестри | Фарнак II |
Съпруг | Тигран II |
Деца | Артавазд II |
Клеопатра от Понт е понтийска принцеса. Известна е като Клеопатра Стара, за да се различава от сестра си, която носи същото име. Съпруга е на арменския цар Тигран Велики.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Клеопатра е родена около 110 година пр.н.е. и израства в Понтийското царство. Тя е една от дъщерите на цар Митридат VI Евпатор и царица Лаодика. На 16-годишна възраст (през 94 пр.н.е.) сключва династичен брак с царя на Велика Армения Тигран II, който тогава е на 47 години, с цел укрепване на политическия и военен съюз между двете държави.
Клеопатра играе важна роля в живота на Тигран II и в управлението на Армения, което при този владетел поема проримска насока. За разлика от своя тъст Митридат VI, Тигран има различно виждане за външната политика спрямо Римската република. Въпреки че води кратка война срещу римляните, в крайна сметка Тигран сключва мирен договор с тях след битката при Арташат (68 г. пр.н.е.). Под натиск от баща си Клеопатра настройва своите синове против Тигран и те правят неуспешен опит да го свалят от власт. Тигран екзекутираза предателството двама от тях – Зариадър и по-малкия му брат, чието име е неизвестно.
През 66 пр.н.е. римският военачалник Гней Помпей, воюващ с помощта на партите, срещу понтийци и арменци, пленява сина на Клеопатра Тигран и го изпраща в Рим като заложник. Според римския историк Квинт Асконий Педиан, който описва събитието,[1] по-късно младият Тигран успява да избяга със съдействието на Публий Клодий Пулхер, римски политик от партията на популарите. Клеопатра на свой ред бяга при баща си и живее през остатъка от живота си в Понт.
Потомство
[редактиране | редактиране на кода]Клеопатра и Тигран II имат няколко деца: Зариадър, Артавазд II, още един син с неизвестно име, Тигран и дъщеря, която се омъжва за цар Пакор I от Партия.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Asconius, on Cicero's Pro Milone (37) HAEC VIAM APPIAM MONUMENTUM NOMINIS SUI NECE PAPIRI CRUENTAVIT
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- A. Mayor, The Poison King: the life and legend of Mithradates, Rome’s deadliest enemy, Princeton University Press, 2009
- Khachʻatryan, Hayk (2001) Queens of the Armenians: 150 biographies based on history and legend, Sekhpossian, Nouné (transl.); Merguerian, Barbara J. (Ed.), Yerevan: „Amaras“; Boston, MA: Armenian International Women’s Association Press, ISBN 0-9648787-2-0
- Плутарх, Живота на Крас 19; 22; 33.
- Tigranes II the Great Архив на оригинала от 2013-01-29 в Wayback Machine. от Livius.org