Иван Несторов (актьор)

Иван Несторов
Несторов пред къщата си в Павел баня 2020 г.
Роден	Иван Христов Несторов 22 октомври 1933 г. (91 г.) с. Голямо село, Община Павел баня, Царство България
Активност	от 1960 до 2014 г.
Местожителство	София, България
Уебсайт	Страница в IMDb

Иван Христов Несторов е български театрален актьор. Работи в драматичните театри в Силистра, Добрич и Младежкия театър в София.

Роден е в село Тъжа община Павел Баня. Израства в град Павел баня и за първи път се докосва до театъра в казанлъшкото читалище „Искра“, където активно се развива художествена самодейност. Явява се на изпитите по актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Първоначално е приет в класа на Стефан Сърчаджиев, но тъй като се налага да отбие военната си служба, при завръщането си в Театралното висше училище попада в класа на професор Боян Дановски.

След дипломирането си е изпратен по разпределение в Драматичен театър „Сава Доброплодни“ Силистра, където професионалният му дебют е с ролята на Богдан в спектакъла „Всяка есенна вечер“ от Иван Пейчев. След това за малко играе Драматичен театър „Йордан Йовков“ Толбухин, а от 1963 година става част от трупата на Народен театър за младежта, където работи цели 43 сезона. ^[1][2]

Първата му роля на софийска сцена е на Капитан Естанислао Браво в „Почивка в Арко Ирис“ от Димитър Димов, където успешно си партнира с актрисата Виолета Минкова. В Младежкия театър Несторов е имал възможността да работи с режисьори като Младен Киселов, който му поверява ролята на Тригорин в „Чайка“ от А. П. Чехов и Андрей Аврамов в постановката му „Случайната смърт на един анархист“ от Дарио Фо, където влиза в образа на Началник на полицията. Самият Несторов обаче, споделя че е имал възможността да си партнира с редица творци, но за него един „от най-търсещите и провокативни режисьори, с които е имал възможността да работи е Николай Люцканов“. Незабравима за него остава съвместната им работа над спектакъла „Завръщане в бъдещето“ от Кольо Георгиев, където актьорът влиза в кожата на Капитан Контев.

Въпреки че Иван Несторов вече не е част от постоянната трупа на Младежки театър „Николай Бинев“, актьорът не се отказва от сцената. За последно в родния театър се превъплъщава в образите на Дядото в мюзикъла „Копче за сън“ от Валери Петров, реж. Иван Урумов и на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон Павлович Чехов на Стефан Мавродиев. Също така през 2011 излезе и премиерата на моноспектакъла му „Сибир“ от Феликс Митерер с режисьор Веселин Димов, на сцена на IV етаж в Народен театър „Иван Вазов“.

Несторов е семеен и има дъщеря Мила.

• Гуидо („Херцогинята на Падуа“ – О. Уайлд)
• АБ („Дамоклев меч“ – Н. Хикмет)
• Васил („Усилие“ – Н. Русев)
• Капитан Браво („Почивка в Арко Ирис“ – Д. Димов)
• Васил („Изпити“ – Др. Асенов)
• Капитан Контев („Завръщане към бъдещето“ – К. Георгиев)
• Чарлз Форчайлд („Човекът си е човек“ – Б. Брехт)
• Тригорин („Чайка“ – А. П. Чехов)
• Петручио („Укротяване на опърничавата“ – У. Шекспир)
• Дон Силвестър („Светът е малък“ – Ив. Радоев)
• Граф Орсини („Амадеус“ – П. Шафър)
• Майор („Параграф 22“ – Д. Хелър)
• Мистър Бъмбъл („Оливър“ – Л. Барт)
• Ангел („Магия’ 82“ – Б. Папазов)
• Карски („Мръсни ръце“ – Ж.-П. Сартър)
• Панталоне („Любовта към трите портокала“ – К. Гоци)
• Фортинбрас („Аз, Фортинбрас“ – Я. Гловацки)
• Мавродий („Разкош от мизерия“ – Р. Младенов)
• Началник на полицията („Случайната смърт на един анархист“ – Д. Фо)
• Грейбик („Амадеус“ – П. Шафър), Дядото („Копче за сън“ – В. Петров)
• Дядото („Копче за сън“ – В. Петров)
• Телегин („Вуйчо Ваньо“ – А. П. Чехов)
• „Сибир“ от Феликс Митерер – моно спектакъл

• „Летен сезон“ (1988) (Валери Кахачев)
• „Историята на един кон (Холстомер)“ (1985) (от Лев Толстой, реж. Вили Цанков) 
• „Червено и кафяво“ (1982) (Иван Радоев)
• „Испанци в Дания“ (1982) (Проспер Мериме)
• „Сократ“ (1980) (Едвард Радзински)
• „Юни, началото на лятото“ (1980) (Юлиус Ядлис)
• „Дом в покрайнините“ (Алексей Арбузов) (1978)
• „Левски“ (1977) (от Васил Мирчовски, реж. Гертруда Луканова)
• „Свирач на флейта“ (1970) (Йордан Йовков)
• „Сред героите на Йовков“ (1970) (Йордан Йовков)
• „Светът е малък“ (1968) (Иван Радоев)
• „Операция Вега“ (1967) (Фридрих Дюренмат)
• „Тънка нишка“ (1967) (Андрей Яковлев и Яков Наумов), 2 части
• „Болничната стая“ (1964)

• ((en)) Иван Несторов в Internet Movie Database

Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“          Портал „България“