Заграчани
| Заграчани Заграчани | |
| — село — | |
 | |
  Заграчани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Дримкол |
| Надм. височина | 684 m |
| Население | 1075 души (2002) |
| Пощенски код | 6333 |
| Заграчани в Общомедия | |
Заграчани или Загръчани, или Заградчани (на македонска литературна норма: Заграчани; Загратчани,[1] на албански: Zagraçani) е село в Северна Македония, в община Струга.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на четири километра западно от Струга, в югозападния край на Стружкото поле, в източното подножие на планината Ябланица.
История
[редактиране | редактиране на кода]На половин километър северно над Заграчани е античната и средновековна крепост Градище.[1]
В XIX век Заграчани е мюсюлманско село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Загратчене (Zagratchéné) е посочено като село с 29 домакинства, като жителите му са 78 мюсюлмани.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Загръчани има 225 жители арнаути мохамедани.[3] Според Евтим Спространов жителите на Заграчани са помаци, които в началото на ХХ век все още говорели български, но поради смесените бракове с албанците в Радолища и най-вече поради по-големия авторитет на албанците и на техния език, били подложени на албанизация.[4] Тези данни се потвърждават и от Яким Деребанов, който в свой рапорт от 1907 година също пише, че жителите на селото са 397 „бълг[ари]-мухамеданци (помаци)“, за които се предполага, че 150 години по-рано са приели исляма. Занимават се със земеделие, а някои от тях работят като строители в чужбина.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Заграчани е чисто албанско село в Охридската каза на Битолския санджак с 55 къщи.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 1075 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 1 |
| албанци | 1071 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 3 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 312.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
- ↑ Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, София 1992, стр. 179.
- ↑ Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 71.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 32. (на македонска литературна норма)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 18 септември 2007
| |||||||||||
