Ескус

Ескус
	Ескус
	Археологическите разкопки
Местоположение
	Ескус Местоположение в България Област Плевен
Страна	България
Област	Област Плевен
Археология
Вид	град
Период	от II век
Епоха	Римска империя
	Ескус в Общомедия

Тази статия е за римския град. За реката вижте Искър.

Кариатида от Улпия Ескус, днес в Регионалния исторически музей в Плевен

Улпия Ескус (на латински: Ulpia Oescus) е сред основните градове на римската провинция Долна Мизия (Moesia Inferior). В днешно време до останките от древноримския град се намира село Гиген, община Гулянци, област Плевен.

Ескус на трибалите

Това място било обитавано от племето трибали както свидетелства Клавдий Птолемей. Тук са намирани останки от къснобронзовата (XIII-XI век пр.н.е.) и желязната епохи (X-VI век пр.н.е.). В Античността река Искър, която се влива в Дунав недалеч оттук, била наричана Ескус и затова и главното селище на трибалите тук носело името „Ескус на трибалите“ (Oescus Triballorum).

��радът колония по времето на Римската империя

След като римляните окупират тези земи в Ескус е настанен V Македонски легион. Той носел името на провинция Македония понеже там бил попълнен с голям контингент новобранци. Веднага на това място бил изграден дървено-землен лагер, а впоследствие била построена и солидна каменна крепостна стена.

Според римската традиция близо до града постепенно израснало и ветеранско селище (канаби), в което се заселвали много от легионерите след като се уволнявали от служба.

След триумфа на император Траян над даките, в който взел участие и V Македонски легион, в чест на това знаменателно събитие Ескус получил статут на град-колония, което представлявало най-високата степен при римското провинциално управление. Това се случило през 106 г. Градът прибавил към името си Улпия в знак на уважение към бащата на императора, Улпиус, и така започнал да се нарича Улпия Ескус.

Площта на Улпия Ескус вътре в границите на крепостните стени била 18 ха (тази част археолозите наричат „Ескус I“), а в края на III и началото на IV век обхващала и допълнителни 10 ха в западна посока („Eскус II“). Градът бил важен транспортен център. Той бил станция на Крайдунавския път, също така оттук минавал и друг път свързващ Улпия Ескус със Сердика и Никополис ад Иструм.

През 328 г., по времето на император Константин Велики, тук е построен Константиновият мост над река Дунав, който свързал Улпия Ескус със Сукидава. За освещаването на моста дошъл лично императорът и останал в Ескус няколко денонощия за празненствата.^[1]

Улпия Ескус е един от малкото градове в цялата Римска империя, чийто форум красяли цели 4 храма.^[2] Откъм южната му страна били издигнати храмовете на Юпитер, Юнона и Минерва, а откъм северната страна на форума – на богинята Фортуна, който бил изграден от сдружението на занаятчиите в града. През 343 г. епископ на епархията Ескус участва в ключовия Сердикийски събор^[3]. В централната част на града са разкрити останки от базилика от V-VI век с богата вътрешна украса и добре запазена подова мозайка.^[4]

Унищожаването на Улпия Ескус настъпва през VI век впоследствие на непрекъснатите нахлувания на аварите. Животът тук се възобновява отново едва през X-XII в., когато на това място просъществува средновековно българско селище. Именно тогава и върху развалините на храма на Фортуна е изградена малка едноапсидна кръстокуполна църква.

Външни препратки

3D разходка из древния град Улпия Ескус (лазерно сканиране)
Информация за Улпия Ескус Архив на оригинала от 2013-03-21 в Wayback Machine.
Описание на археологически находки
Улпия Ескус Архив на оригинала от 2007-08-10 в Wayback Machine. – дисертация на германския учен Андреас Гюнтер
Улпия Ескус – галерия снимки

Бележки

↑ „Римски градове в България“, Румен Теофилов, 2007 г.
↑ „Римски градове в България“, Румен Теофилов, 2007 г.
↑ Валентин Плетньов, Втора Мизия и Скития през IV-VII век. Варварски нашествия и християнство, София 2017, ISBN 978-619-190-088-6
↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 115 – 116.

[1] „Римски градове в България“, Румен Теофилов, 2007 г.

[2] „Римски градове в България“, Румен Теофилов, 2007 г.

[3] Валентин Плетньов, Втора Мизия и Скития през IV-VII век. Варварски нашествия и християнство, София 2017, ISBN 978-619-190-088-6

[димитров-4] Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 115 – 116.

[1]