Едгар Морен

Едгар Морен Edgar Morin
френски социолог и философ
Роден	8 юли 1921 г. (103 г.) Париж, Франция
Религия	атеизъм
Националност	Франция
Научна дейност
Област	Социология
Работил в	Център за научни изследвания (CNRS)
Видни студенти	Клод Фишлер
Награди	Европейска награда за есеистика Шарл Вейон (1987)
Философия
Регион	Западна философия
Школа	Континентална философия конструктивистка епитемология[1] антифундационализъм[2]
Интереси	епистемология комплексна теория[2][3] социология
Идеи	хаозмос[4] критика на структурализма[5] критика на системната теория на Лудвиг фон Берталанфи[6]
Повлиян	Корнелиус Касториадис[7] Костас Акселос[8]
Семейство
Деца	Вероник Грапе-Нахум
Уебсайт	Страница в IMDb
Едгар Морен в Общомедия

Едгар Морен (на френски: Edgar Morin, собствено Едгар Нахум / Nahoum, р. 8 юли 1921, Париж, Франция) е френски социолог и философ. В своите зрели възгледи Морен възприема съзнателно интердисциплинна перспектива, комбинирайки социологията с теорията на системите, антропологията и политологията. Неговите трудове могат да се ситуират между тези на Мишел Сер и Бруно Латур, с които споделят обща мисловност.

Едгар Морен е син на солунски евреин, преселил се в Марсилия и французойка. Израства в Париж, следва история и география, но получава и образование като юрист. Убежденията му са леви и по време на германската окупация се присъединява към френската съпротива. За кратко е член на комунистическата партия, от която бива изключен, по-късно участва в Социалистическия съюз, а впоследствие симпатизира на еколози и антиглобалисти. Одобрява будизма и определя монотеистките религии като „бич за човечеството“.

Заема критическа позиция срещу израелската политика, заради която през 2002 г. бива съдебно обвинен в расизъм и тероризъм, но спечелва делото^[9].

Морен неколкократно се връща към разни епизоди от своята биография, на което посвещава и няколко книги ^[10].

Едгар Морен заема ръководни постове във френския Център за научни изследвания (CNRS), носител е на множество международни академични отличия и е почетен доктор на повече от десет университета.

Основател и редактор на списанието Комюникасион от 1971 г. Многобройните му книги са преведени на повече от 30 езика в 42 страни по света.

Името на Едгар Морен добива известност след края на шейсетте години на ХХ век, когато френският структурализъм е в разцвета си, но той не е свързан пряко с това интелектуално течение. Неговият подход е сходен най-вече с теорията на системите, както и със структурно-функционалистките разбирания на модерната социология. Кариерата си Морен започва именно като социолог, като обръща особено внимание на комуникациите. През 1969 г., по време на престой в САЩ, се сближава с френския биолог и нобелист Жак Моно, от когото приема идеи за комплексността като проблем. През следващото десетилетие излизат първите томове от поредицата за Метода^[11], в които Морен излага по-систематично своите идеи. Отделните изследвания според него се оказват подчинени на някаква 'парадигматология', която на свой ред следва да бъде изследвана. Рефлексивността и произтичащите от нея проблеми, били те кибернетически или философски, са постоянна тема в анализите на Морен.

„Ние правим езиковостта, която ни прави нас самите. Ние сме във и чрез езиковостта, отворени от думите и затворени в думите, отворени към другиго (комуникация) и затворени за другиго (лъжа, грешка), отворени за идеите и затворени за идеите, отворени към света и затворени за света“^[12]

.

• Университет на Перуджа (политология), Университет на Палермо (психология), Милански университет, Университет на Месина и Университет на Мачерата (педагогика) в Италия.
• Женевски университет (социология) в Швейцария.
• Брюкселски свободен университет в Белгия.
• Университет на Оденсе в Дания.
• Университет на Порто Алегри, Университет на Жоа Песоа и Университет Кандидо Мендес в Рио де Жанейро в Бразилия.
• Политехнически университет на Ла Пас в Боливия.
• Университет Лавал в Канада.
• Университет Рикардо Палма, Национален университет на Сан Маркос, Университет Ла Кантута и Национален университет Педро Руис Гало в Перу.
• Солунски университет в Гърция.

• La Méthode
  • 1977, La Nature de la nature (t. 1), Le Seuil, Nouvelle édition, coll. Points, 1981
  • 1980, La Vie de la vie (t. 2), Le Seuil, Nouvelle édition, coll. Points, 1985
  • 1986, La Connaissance de la connaissance(t. 3), Le Seuil, Nouvelle édition, coll. Points, 1992
  • 1991, Les Idées (t. 4), Le Seuil, Nouvelle édition, coll. Points, 1995
  • 2001, L’Humanité de l’humanité – L’identité humaine (t. 5), Le Seuil, Nouvelle édition, coll. Points, 2003
  • 2004, Éthique (t. 6), Le Seuil, Nouvelle édition, coll. Points, 2006
• 1946, L'An zéro de l'Allemagne, Paris, éditions de la Cité Universelle.
• 1948, Une cornerie, Édition Nagel, Paris, 223 p.
• 1951, L’Homme et la mort, Paris: Seuil
• 1956, Le Cinéma ou l'homme imaginaire, Paris: Éditions de minuit
• 1957, Les Stars, Paris: Seuil; трето прераб. изд. 1972 г.
• 1959, Autocritique, Paris: Seuil
• 1962, L'Esprit du temps, Paris: Grasset Fasquelle
• 1967, Commune en France. La métamorphose de Plodémet, Paris: Fayard
• 1969, La Rumeur d'OrléansParis: Seuil
• 1969, Introduction à une politique de l'homme, Paris: Seuil
• 1970, Journal de Californie
• 1973, Le Paradigme perdu: la nature humaine
• 1981, Pour sortir du XX-e, Paris: Nathan. преиздание 2004, Pour Entrer dans le XXI-e, Paris: Seuil
• 1982, Science avec conscience, Paris: Fayard,
• 1983, De la nature de l’URSS, Paris: Fayard, 272 p.
• 1984, Le Rose et le noir, Paris: Galilée, 127 p.
• 1987, Penser l'Europe, Paris: Gallimard, 260 p.
• 1988, Mais, Édition Neo/Soco Invest, avec Marek Halter. 145 p.
• 1989, Vidal et les siens
• 1990, Introduction à la pensée complexe, Paris: Seuil
• 1993, Terre-patrie (avec la collaboration d’A.B. Kern), Paris: Seuil
• 1994, Mes démons, Paris: Stock, coll. Au vif
• 1994, La Complexité humaine, Textes choisis, Paris: Champs Flammarion
• 1995, Les Fratricides – Yougoslavie-Bosnie 1991 – 1995, Paris: Arléa. 123 P
• 1995, Une année sisyphe Paris: Seuil, 500 p.
• 1997, Comprendre la complexité dans les organisations de soins, (avec Jean-Louis Le Moigne), Paris: ASPEPS.
• 1997, Une Politique de civilisation (en collaboration avec Sami Naïr), Paris: Arléa 250 p.
• 1997, Amour Poésie Sagesse Paris: Seuil, 81 p.
• 1999, L’Intelligence de la complexité, (avec Jean-Louis Le Moigne), Paris: l’Harmattan
• 1999, Relier les connaissances, Paris: Seuil
• 1999, La Tête bien faite, Paris: Seuil
• 2000, Les Sept savoirs nécessaires à l'éducation du futur, Paris: Seuil
• 2000, Dialogue sur la nature humaine, avec Boris Cyrulnik, Paris: France Culture
• 2001, Journal de Plozévet, Bretagne, 1965 (Préparé et préfacé par Bernard Paillard), La Tour d’Aigues, L’Aube
• 2002, Dialogue sur la connaissance. Entretiens avec des lycéens (entretiens conçus et animés par Alfredo Pena-Vega et Bernard Paillard), La Tour d’Aigues, L’Aube, 70 p.
• 2002, Pour une politique de civilisation, Paris: Arléa, 78 p.
• 2003, La Violence du monde (avec Jean Baudrillard), Paris: Édition du Félin, 92 p.
• 2003, Éduquer pour l’ère planétaire, la pensée complexe comme méthode d’apprentissage dans l’erreur et l’incertitude humaine (avec Raul Motta, Émilio-Roger Ciurana), Paris: Balland, 158 p.
• 2003, Université, quel avenir ? (avec Alfredo Pena-Vega), 120 p., Éditions Charles Léopold Mayer, ISBN 2-84377-074-2
• 2003, Les Enfants du ciel: entre vide, lumière, matière (avec Michel Cassé), Paris: Odile Jacob, 142 p.
• 2006, Itinérance, Arléa, transcription d'un entretien avec Marie-Chritine Navarro en 1999 sur France-Culture, retraçant sa carrière.
• 2006, Le Monde moderne et la question juive, Paris: Seuil. ISBN 2-02-090745-3
• 2007, L'an I de l'ère écologique (avec la collaboration de Nicolas Hulot), Tallandier, 127 p. ISBN 2-84734-441-1
• 2007, Vers l'abîme, Paris: L'Herne, 181 p., ISBN 978-2-85197-692-5; 2010 – Kindle edition.
• 2007, Où va le monde?, Paris: L'Herne, 108 p. ISBN 978-2-85197-669-7}}
• 2008, Mon chemin. Entretiens avec Djénane Kareh Tager, Paris: Fayard, 368 p. ISBN 978-2-213-63683-2
• 2008, Mai 68, La Brèche, avec Claude Lefort et Cornelius Castoriadis, Paris: Fayard, 306 p. ISBN 978-2-213-63698-6
• 2008, Vive la politique ?, avec Claude Lefort, Forum Libération de Grenoble sur CD audio, Frémeaux & Associés
• 2009, Crises, CNRS, Débats (5 novembre 2009)
• 2009, La Pensée tourbillonnaire – Introduction à la pensée d'Edgar Morin, Éditions Germina, Entretiens
• 2009, Edwige, l'inséparable, Fayard, 320 p. ISBN 978-2-213-64408-0
• 2010, Pour et contre Marx, Temps Présent, 128 p.
• 2010, Ma gauche, Bourin Éditeur, 272 p.
• 2010, Comment vivre en temps de crise? (avec Patrick Viveret), Bayard Centurion 91 p.
• 2011, La Voie: Pour l'avenir de l'humanité, Paris: Fayard, 307 p. ISBN 978-2-213-65560-4
• 2011, Conversation pour l'avenir (avec Gilles et Michel Vanderpooten), La Tour d'Aigues, L'Aube,
• 2011, Dialogue sur la connaissance: Entretiens avec des lycéens, Editions de l'Aube, 69 p.
• 2011, Mes philosophes, Meaux: Germina, 128 p.
• 2011, Le chemin de l'espérance, en collaboration avec Stephane Hessel, Paris: Fayard
• 2012, La France est une et multiculturelle. Lettre aux citoyens de France, en collaboration avec Patrick Singaïny, Paris: Fayard, 172 p.
• 2013, Mon Paris, ma mémoire, Fayard, 270 p. ISBN 978-2-213-67203-8
• 2021, Leçons d’un siècle de vie, Paris: Denoel, ISBN 9782207163078

В превод на български

• Духът на времето. София: Христо Ботев, 1995, ISBN 954-445-401-2
• Мислещата глава: Преосмисляне на реформата – Реформиране на мисленето. София: Полис, 2000, ISBN 954-90728-2-7

• Предговор към романа „Балкански ключ“ от Луан Старова, превод Мина Колева, електронно списание LiterNet, 27.10.2004, № 10 (59)
• Едгар Морен, „Глобализацията в множествено число“, превод Александра Велева, сп. Факел, 2002, № 1

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NDL NKC NLG NSK Open Library PLWABN ICCU SNAC IdRef VIAF WorldCat