Дамян Калфов

Дамян Калфов
български писател
Портретна снимка на Дамян Калфов
Роден	26 октомври 1887 г. Булгаркьой, Османска империя
Починал	17 юли 1973 г. (85 г.) София, България
Учил в	Софийски университет

Дамян Тодоров Калфов е виден български писател хуморист.^[1]

Калфов е роден в 1887 година в Булгаркьой, Кешанско, в Османската империя, днес Йенимухаджир, Турция, в средноимотно семейство.^[1] Завършва Одринската българска гимназия „Д-р Петър Берон“. В гимназията е привлечен към Вътрешната македоно-одринска организация от учителя си Петър Васков и изпълнява куриерски задачи между него и ръководителя на булгаркьойския комитет Хараламби Мърдев.^[2]

От 1905 до 1910 година е учител в различни села.^[1] При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в щаба на 3 солунска дружина.^[3] В 1915 година завършва право в Софийския университет и от 1915 до 1920 година работи като съдия. От 1920 до 1924 година е инспектор в Министерството на финансите, а след това от 1924 до 1926 година е аташе по печата в Цариград. От 1926 до 1944 година е чиновник в различни министерства.^[1]

Започва да пише и печата фейлетони във вестник „Вечерна поща“ (1900 – 1914) и разкази в списание „Българска сбирка“ (1894 – 1915).^[1] Редактор е на вестник „Българан“.^[1] Изявява се като публицист. Член е на Съюза на българските писатели.^[1]

Любимият му жанр е късият анекдотичен разказ. Автор е и на комедии. Използва псевдонимите Албатрос, Арбитер, Елеганциарум, Атомикус, Гармонд получер, Глухар, д-р Ранк, Редактор Юнге, Сатурн, Катерач.^[1] Носител е на орден „Народна република България“ ІІ степен (1972).

Първи произведения

• „Петдесетте фаворитки на Людвика ХV, французки крал, Според монографията, етюдите и възпоменанията за този крал“, псевдоним Омега, Издателство Ив. К. Божинов, София, 1906.

Творби в антологии

• „Хумористична антология – Избрани места из произведенията на Иван Вазов, Алеко Константинов, Георги Х. Бонев, МИхалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Кирил Христов, Елин Пелин, Александър Б��жинов, Трифон Кунев, Ради В. Радев, Киряк Савов, Н. Илиев-Сириус, Дамян Т. Калфов“, съставил Бончо Георгиев Хаджибонев, Издателство Книгоиздателство на българските писатели, София, 1917.

Сборници разкази

• „Под южното небе“, Издателство Гутенберг, София, 1917. С предговор от проф. Михаил Арнаудов.
• „Съпрузи“, Издателство Гутенберг, София, 1921.
• „Под южното небе“, 2 издание, Издателство Гутенберг, София, 1921.
• „Под южното небе и други разкази“, 2 издание, Издателство Гутенберг, София, 1925.
• „Индийският петел“, Издателство Хемус, София, 1928.
• „Вашите познати“, Издателство Христо Г. Данов, Пловдив, 1932.
• „Втора младост“, Издателство Христо Г. Данов, Пловдив, 1934.
• „Десантът при Шаркьой: Из спомените на един редник“, Издателство Факел, София, 1934.
• „Твърде късичък роман“, Издателство К-т Българска книга, София, 1935.
• „Разкази за четиримата“, Издателство Факел, София, 1935.
• „Светът е опак: Разкази и фейлетони“, Издателство Факел, София, 1935.
• „Огнената пещ“, Издателство К-т Българска книга, София, 1935.
• „В окопите“, Издателство Завети, София, 1937.
• „Марженка“, Издателство Съюз на българските писатели, София, 1938.
• „Отсам окопите“, Издателство Съюз на българските писатели, София 1938.
• „Първият сняг“, Издателство Съюз на българските писатели, София, 1938.
• „Ние без маска“, Издателство Факел, София, 1941.
• „Бойни другари“, Издателство Факел, София, 1941.
• „Женитба: Разкази за жени и мъже“, Хумористична библиотека „Бай Ганьо“ № 7, Издателство Рахвира, София, 1942.
• „Жажда за свобода“, Издателство Българско дело, 1942.
• „Славни времена“, Войнишка библиотека № 19, Издателство Военен книгоиздателски фонд, София, 1943.
• „Съчинения“ том 1 – 3, Издателство Христо Г. Данов, София, 1943 – 1944.
  • том 1: „Под южното небе“, 1943.
  • том 2: „В окопите“, 1944.
  • том 3: „Индийският петел“, 1944.
• „Хумористични разкази“, Издателство Народна култура, София, 1948.
• „Избрани разкази“, Издателство Български писател, София, 1953.
• „Така ги видях“, Издателство Народна култура, София, 1954.
• „Избрани разкази“, Издателство Български писател, София, 1957.
• „През моите очила“, Издателство Български писател, София, 1961.
• „Без заобикалки“, Библиотека Стършел № 76, Издателство на ЦС на Профсъюзите, София, 1963.
• „Избрани разкази“, Издателство Български писател, София, 1967.

Сборници с рибарски разкази

• „Едрата мряна. Рибарски разкази“, Издателство на Министерството на народното просвещение, София, 1931.
• „Край реката, рибарски разкази“, Издателство Завети, София, 1940.
• „Край реката: Разкази на въдичаря“, Издателство Медицина и физкултура, София, 1959.
• „Изпуща ли се такъв шаран“, Държавно издателство, Варна, 1969.

Сборници с разкази за деца

• „Заслужено наказание, малки разкази“, Издателство Просвета, София, 1942.
• „Гора, малката сърничка“, Издателство на Министерството на народното просвещение, София, 1943.
• „Язовир“, Издателство Български писател, София, 1950.
• „Сърничката Гора“, Издателство Български писател, София, 1955.
• „Сърничката“, Издателство Народна младеж, София, 1960.
• „Носът на Дядо Мраз“, Издателство Народна младеж, София, 1965.
• „Работливото Данче“, Библиотека Славейче; Г. VIII, кн. 3, Издателство Български писател, София, 1965.
• „Славният въдичар“, Издателство Български художник, София, 1966.
• „Герчо мексиканецът“, Издателство Български писател, София, 1966.

Комедии

• „Тигърът“, Издателство Христо Г. Данов, София, 1930. Книгата е наградена от М-вото на нар. просвещение.
• „Ловецът Механдов“, Издателство Българска ловна организация „Соколъ“, София, 1931.
• „Сивата лисица“, Издателство Българска ловна организация „Соколъ“, София, 1935.^[4]
• „Подсъдимият Алипи Ристанкин“, Български едноактни пиеси: Сборник, Издателство Министерство на просветата и културата, 1960.
• „Когато няма във вазата цветя“, Едноактни пиеси, Издателство на ЦС на Профсъюзите, София, 1961.
• „Утре – сто на сто!“, Издателство на Българския ловно-рибарски съюз, София, 1965.
• „Дипломати“, Издателство Български писател, София, 1968.

Преводи на български език'

• Александър Сергеевич Пушкин, „Арапина на Петра Велики“, руски език, псевдоним Омега, Издателство Ив. К. Божинов, София, 1905.
• Александър Сергеевич Пушкин, „Арапина на Петра Велики“, 2 издание, руски език, псевдоним Омега, Издателство Ив. К. Божинов, София, 1910.
• Хенрик Сенкевич, „Двете ливади“, полски език, псевдоним Омега, Издателство Бр. Г. Дюлгерови, Кюстендил, 1911.

Преводи на творби от Дамян Калфов на чужди езици

• Deuxieme jeunesse, на френски език, преводач Валери Даскалова-Дюма, в Conteurs bulgares d'aujourd'hui: Recits, contes, nouvelles, L'Essor bulg., Sofia, 1937.
• „Рассказы“, руски език, преводач С. Балашовой, Изд. лит. на иностр. языках, София, 1966.

Портал „Македония“