Военна болница (Плов��ив)

Военномедицинска академия Многопрофилна болница за активно лечение Пловдив
Местоположение42.136833, 24.756389
Местоположение	Пловдив, България
Основана	1889 г.
Уебсайт	voennabolnica.com
Военна болница в Общомедия

Многопрофилна болница за активно лечение – Пловдив към ВМА е част от болничната мрежа на Военномедицинска академия. Болницата е правоприемник на Военна болница Пловдив.

Пловдивската военна болница е основана през 1889 г. от полковник Сава Муткуров, тогавашен министър на войната. Болницата е била подчинена на бригадния лекар, а се е управлявала от лекаря на един от полковете. Разполагала е с 80 легла за редови чинове и осем легла за офицери. През годините тя е претърпява много трансформации – закривана е и отново откривана, местена, опожарявана, надстроявана, сменяла различни наименования.

През 1892 г. е преименувана на „Дивизионна болница“ и е на подчинение на Втора Тракийска дивизия. На 17 септември 1912 г., болницата се разформирова, тъй като е обявена обща мобилизация. Организират се 10 нови болнични учреждения, които вземат участие в Балканската и Междусъюзническата война. През 1913 г. отново се възстановява от санитарния капитан Танков, и съществува като Втора Дивизионна болница до септември 1915 г., когато отново е разформирована. За участие в Първата световна война се създават нови болнични учреждения, но на фронта отива само Втори дивизионен лазарет. ^[1]

След края на войната, през октомври 1918 г., гарнизонната болница започва отново своята дейност под ръководството на подполковник Танков. През 1920 г. болницата се разформирова поради намаление на армията, а от 31 март 1921 г. тя окончателно престава да съществува по силата на Ньойския договор.

През 1924 г. базата се сформира отново с название „Първостепенна Военна болница – Пловдив“. Началник е д-р Кювлиев, който изпълнява длъжността до 22 август 1934 г. На 18 май 1938 г. заведението е преименувано на „Втора дивизионна болница“ и разполага със 120 легла.

През периода 1938 – 1944 г. са разкрити 6 отделения: вътрешно, хирургическо, нервно, КВО, УНГО, рентгенологично отделение, и включва също зъболекарски кабинет, аптека, домакинство. По време на бомбардировките през 1944 г. болницата е евакуирана в Земеделския техникум в Садово. Пряко участие във войната болницата не взима, но непрекъснато лекува ранените от фронта.

През 1951 г. базата се премества в бившата сграда на национализираната Католическа болница на бул. „Христо Ботев“ №69.^[2] заедно с поликлиниката, която се е намирала на ул. „Отец Паисий“, и започва да функционира като „Гарнизонен госпитал“ с поликлиника. Неин началник е мед. майор Димитър Г. Хаджиев. По-късно през август 1952 г. началник на болницата става мед. майор д-р Никола Писаров, който служи до 1963 г.

През 1955 г. базата получава ново название – „Военна болница“. През 1964 г. е надстроен още един етаж на сградата, а през 1979 г. – допълнителна голяма и модерна поликлинична част. В тези години са защитени 16 научни медицински труда. В базата работят шест професори и петима доценти, сградата разполага с 320 легла. Средният и младшият медицински състав се увеличават.

През 1976 г. за началник на болницата е назначен полк. Рангел Василев, който остава на тази длъжност до септември 1990 г.

Осемдесетте години на XX век са години на разцвет за Военна болница-Пловдив. В нея се лекуват годишно около 8500 болни, извършват се над 800 тежки операции, а в поликлиниката се извършват над 120 000 прегледа.

През 90-те години, след няколко поредни съкращения, болницата остава със 120 легла и значително редуциран персонал. През 2002 г. името на лечебното заведение се променя на „Болнична база за активно лечение (ББАЛ) – Пловдив към ВМА, София. Считано от 2 юни 2009 г., ББАЛ се преименува на „Многопрофилна болница за активно лечение“ (МБАЛ) – Пловдив към ВМА.

От 1956 г. болницата е база за специализация за висши медицински кадри и среден медицински персонал. В началото на 10-те години на XXI век в МБАЛ-Пловдив към ВМА работят 57 лекари и 74 специалисти по здравни грижи. Броят на пациентите, преминали през кабинетите е между 35 и 40 хиляди. От тях – кадрови военнослужещи или граждански лица в Българската армия, Министерството на отбраната и структурите на подчинение на министъра на отбраната са между 20 и 25%.^[1]

Заведението разполага със 122 болнични легла, разпределени в три клиники: по вътрешни болести, хирургия и нервни болести, добре уредена реанимация и четири отделения – очно, отолангично, по физикална и рехабилитационна медицина.^[1]

Има Консултативно-диагностичен блок с девет приемни кабинета и модерна регистратура, към който функционират и три диагностични отделения – отделение по образна диагностика, по клинични анализи (клинична лаборатория) и отделение по клинична патология, разполагащи със съвременна диагностична апаратура.

Портал „Военно дело“          Портал „Образование“          Портал „Медицина“          Портал „България“