Васил Сотиров (писател)

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 05:13, 25 април 2022 (UTC).

Васил Сотиров
Роден	31 май 1947 г. (1947-05-31) (77 г.) София, България
Националност	България
Жанр	стихотворение, разказ
Награди	„Южна пролет“ (1983) „Ламар“ за поезия (1990) Награда на Съюза на преводачите в България (1993) „Елин Пелин“ за разказ (2007) „Райко Алексиев“ (2008)

Васил Сотиров Сотиров е български писател, поет и преводач.

Васил Сотиров е роден на 31 май 1947 г. в София в семейството на художници. Завършва Френската езикова гимназия. Следва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Работи в Главна редакция „Хумор, сатира и забава“ при Българското радио, сп. „Карикатура“, Студия за анимационни филми „Бояна“, в. „Пардон“, в. „Дума“, в. „Република“. Член е на СБП.

Син Сотир.

Дъщеря Мария.

• „Сребърна фурма“ за хумористичен разказ – Бордигера, Италия (1977);
• награда „Южна пролет“ за дебютна стихосбирка (1983);
• „Сребърен МладЕж“ (1981) и „Златен МладЕж“ (1986) за хумористични разкази – международен конкурс „Алеко“, София;
• награда „Ламар“ за поезия (1990);
• наградата на Съюза на преводачите в България (1993);
• „Златен плакет“ за сатира в III национален поетичен конкурс „За един по-човечен свят“ (2003);
• награда „Елин Пелин“ за разказ (2007);
• „Каунь“ Първа награда за проза (2008);
• наградата за хумор и сатира „Райко Алексиев“ (2008);
• Годишната литературна награда на СБП за поезия (2013);
• „Каунь“ Първа награда за поезия (2015);
• Национален поетичен конкурс „В полите на Витоша“ Първа награда (2016);
• Годишната награда на СБП за детска литература (2016);
• Национална награда „Хр. Г. Данов“ – издание за деца (2017)
• Национална награда за литература „Валери Петров“ (2022) и др.

Васил Сотиров е автор на книгите:

• „Лъвовете никога не плачат“ – разкази (1981),
• „Убийство на щурец“ – стихове (1982),
• „Смъртен скок“ – стихове (1989),
• „Да ти излезе номерът“ – разкази (1989),
• „За едни има – за други няма“ – стихове (1990),
• „Цвете в саксия“ – стихове за деца (1990),
• „Пъдене на лоши духове“ – стихове (1991),
• „Да погалиш таралежче“ – стихове за деца (1991),
• „45 стихотворения стигат“ – стихове (1993),
• „Звезди посред пладне“ – епиграми (1994),
• „С джакпот на челото“ – епиграми (1997),
• „Живи бяхме да се видим“ – стихове (1997),
• „Лека кавалерия в подлеза“ – разкази (2000),
• „Душата на компанията“ – стихове (2004),
• „Излизане от пейзажа“ – стихове (2013)
• „Няма грешка, има смешка“ – стихове за деца (2016)
• "Шлюпки от тиквени семки" - епиграми (2022)
• "Пряка реч" - стихове (2023) и др.

Преводи

• Рьоне Депестър – „Корен на небесната дъга“, стихове (1978);
• Давид Диоп – „Крилото на желанието“, стихове (1983);
• Реймон Кьоно – „Упражнения по стил“ (съвместно с Елена Томалевска – 1990, 1996, 2011, 2013);
• Франсоа Вийон – „Голямото завещание“, стихове (1992, 1993, 2000, 2004);
• Леополд Седар Сенгор – „Нощни бдения“, стихове (2003)
• Франсоа Вийон - "Балади" (2023) и др.

Драматургия:

• „Колелото“,
• „Спасители“,
• „Палачинката“,
• „На риба“,
• „Котешкият марш“,
• „Сянката“
• „Райска ябълка“ (сценарии за анимационни филми),
• „Шерифът Лъки“ (пародиен уестърн),
• "И това ако е морал" (тв новела),
• „Зайковата къщурка“ (детска куклена пиеса),
• „Една нощ в зоологическата градина“ (детска куклена пиеса в съавторство с Росен Босев),
• „Млечен бар“ (тв шоу програма),
• „Паднал от Марс“ (театрален спектакъл в съавторство с Димитър Бежански) и др.

• „Райска ябълка“ (разказ, носител на наградата „Елин Пелин“), в. „Сега“, 10 ноември 2007
• Текстове на Васил Сотиров в Литернет
• Преводи на стихове от Франсоа Вийон в Литературен клуб
• Произведения на Васил Сотиров в Моята библиотека

Нормативен контрол BNF ISNI LCCN IdRef VIAF